Очевидци на стрелбата в Норвегия: "Беше като в ада" (видео)

Дни след като убиецът от остров Утьоя, Норвегия застреля 93 души, в световните медии и интернет се появиха разтърсващи разкази на очевидци, успели да се спасят от чудовищното клане. Десетки хора разказаха за ужаса, който са изживели, опитвайки се да се спасят от Андерш Брайвик, който нападна острова и в продължение на час и половина хладнокръвно стреляше по лагеруващите младежи там.

„Беше като в ада или дори по-лошо - чувството, че може да умра всеки момент, чувах толкова много изстрели. Той не спря да стреля, скрих се толкова много пъти. Виждах хора по земята с окървавени лица. Единственият начин да оцелея беше да вляза във водата, която беше ледена, но това бе по-добрият вариант отколкото да съм на острова. Плувах и единственото, за което мислех е, че трябва да живея, не да умра и не спирах да се моля на Бог”, споделя във видеоклип, публикуван в YouTube младеж, успял да оцелее след зверската стрелба.

Жена, успяла да се спаси на име Ренет Хайм също разказва за случилото се пред BBC: „В началото не виждахме много, просто чухме стрелба. Настана паника, хората започнаха да бягат. Излязохме от сградата, хукнахме се към гората и към плажа. Разпръснахме се на групи и чухме изстрели, много изстрели. Викахме семействата си, викахме полиция. Накрая някой каза: „Полицията е тук. Сега сме в безопасност.” Видяхме мъж в полицейска униформа, който започна да стреля по хората. В момента, в който помислихме, че сме в безопасност, стрелбата започна пак и осъзнахме, че това не е полицай. Единственото, което можехме да направим е да бягаме. Той стреляше по хората, убиваше ги един по един. Много хора, скочиха във водата, защото това беше единствения шанс да оцелеем.”

„Бяхме нападнати от луд маняк, стреляше по нас, застреля всичките ми приятели, опитахме се да избягаме, но той продължаваше да стреля. Беше ужасно”, споделя и млад мъж на име Торбьор Верейди.

„Когато чух изстрелите, бях в къмпинга и не можех да видя много. Разбрах, че нещата са сериозни, когато видях приятелите ми да тичат към мен, опитвайки се да избягат от стрелеца. Много хора паднаха на земята, той се приближи до тях и продължи да стреля. Побягнах към гората. Скрихме се в една кабина. Чувахме изстрелите и се молех за приятелите ми и за това да не дойде в кабината. Прекарахме два часа там, молейки се. Осъзнах, че това е последната ми възможност да се свържа със семейството си и им изпратих съобщения, че ги обичам и че се надявам да ги видя отново”, описва преживения ужас Вегард Гросли Уинсленд.