ТРАЙНА///// Емоционалната интелигентност промени лидерството. Релационната интелигентност може да е следващата ѝ еволюция

В продължение на десетилетия емоционалната интелигентност се смята за определящо качество на отличното лидерство – и то с основание.

Лидерите, които разбират емоциите си, управляват реакциите си и проявяват емпатия, са по-добре подготвени да се справят с сложния бизнес на управлението на хора.

Но аз вярвам, че навлизаме в нова ера, която изисква от нас да надхвърлим емоционалната интелигентност. Наричам я релационна интелигентност и вярвам, че тя представлява следващата еволюция на лидерството.

Ето защо.

Емоционалната интелигентност до голяма степен се фокусира върху разбирането и управлението на емоциите, както нашите собствени, така и тези на другите. Но тя не ни казва непременно какво изпитват другите, когато взаимодействат с нас.

Например, един изпълнителен директор може да има отлична емоционална осъзнатост и все пак да създава среда, в която служителите се страхуват да оспорват решения. Друг мениджър може наистина да го е грижа за хората, но да се затруднява с воденето на искрени  разговори или да кара служителите да се чувстват ценени.

Релационната интелигентност се основава на емоционалната интелигентност, като задава по-важен въпрос: „Как вашето поведение влияе на хората, които зависят от вас?“.  Тъй като изкуственият интелект поема все повече техническа и аналитична работа, този въпрос става все по-важен.

Предимството на лидерството, което изкуственият интелект не може да произведе

Изкуственият интелект променя работните места, нарушава познатите начини на работа и повдига неудобни въпроси относно бъдещата стойност на хората. Служителите сега се чудят дали все още ще имат значение в бъдеще. Това създава лидерско предизвикателство, което само технологията не може да реши.

Забележителното изследване на Ейми Едмъндсън установява значението на психологическата безопасност за екипното обучение. Когато хората се чувстват сигурни, поемайки междуличностни рискове, те са в по-добра позиция да говорят, да признават грешките си и да се учат заедно.

Друго забележително изследване на Сигал Барсейд и Оливия О'Нийл установява, че културите на работното място, характеризиращи се с грижа, състрадание и обич, са свързани с по-добри резултати за служителите и клиентите.

 Тези открития сочат нещо, което ръководителите трябва да приемат сериозно: Качеството на взаимоотношенията на работното място оформя начина, по който хората възприемат работата си и допринасят за организационния успех.

И това ни води до уменията, които организациите трябва да развиват.

4 умения за взаимоотношения, които всеки лидер трябва да усъвършенства

1. Задълбочено слушане и разбиране на различни гледни точки

Лидерите трябва да се научат да слушат, без веднага да коригират, защитават или предлагат решения. Целта е да се разбере какво преживява някой, особено когато неговата перспектива се различава от вашата.

2. Признание и утвърждаване

Служителите трябва да знаят, че техният принос е важен. Това означава признаване на положените усилия, както и на силните страни на хората. Това означава също така да се изразява уважение отвъд награда от типа „служител на месеца“.

3. Изграждане на доверие и възстановяване на взаимоотношенията

Доверието неизбежно се уврежда. Силните лидери знаят как да признават грешки, да адресират неизпълнени обещания и да възстановяват взаимоотношенията чрез последователно поведение. Извинението е начало, а не стратегия за поправка.

4. Уважително несъгласие и взаимна отчетност

Релационно интелигентните лидери могат да оспорват идеи и да дават на служителите смислена отговорност, без да ги унижават или контролират. Също толкова важно е, че те създават среда, в която служителите се чувстват в безопасност, което им позволява да оспорват решения и да предлагат различни мнения, без страх, че това може да доведе до отмъщение. По същество силните лидери признават, че несъгласието не е непременно неуважение. Понякога служителят, готов да се противопостави на шефа, е точно този, който предотвратява скъпоструваща грешка.

 С нарастването на възможностите на машините, лидерите ще бъдат оценявани все повече според това доколко успешно успяват да разкрият най-доброто у хората, които вършат работата.

Организациите, които ще процъфтяват в ерата на изкуствения интелект, вероятно ще бъдат онези, които са станали изключително добри в нещо дълбоко човешко: изграждането на отношения, заслужаващи доверие.

……………………

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев