Новата икономика: Защо и къде в Европа намаляват седмичното работно време?

Европейците работят все по-малко часове. През последните 10 години средното седмично работно време е намаляло с един час в ЕС. В почти половината от 34-те европейски държави спадът е бил дори по-голям: повече от един час между 2014 и 2024 г. Седмичното работно време също варира значително в различните части на континента.

И така, в кои европейски държави хората прекарват най-много време в работа? Как се е променило действителното работно време в региона? И какви биха могли да бъдат възможните причини за този спад? Според Евростат, през 2024 г. действителното седмично работно време на работещите на пълен и непълен работен ден на възраст от 20 до 64 години на основната им работа е варирало от 32,1 часа в Нидерландия до 39,8 часа в Гърция.

Включително страните кандидатки за присъединяване към ЕС, членовете на ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия) и Обединеното кралство, най-високата стойност е регистрирана в Турция (43,1 часа), където средното седмично работно време е надхвърлило 43 часа, пише Euronews. 

Южна и Източна Европа оглавяват списъка

Хората в страните от Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго, като особено високи стойности са в страните кандидатки за ЕС. След Турция, която оглавява списъка с 43,1 часа, са Сърбия (41,3 часа) и Босна и Херцеговина (41,1 часа). Черна гора не е докладвала данни за 2024 г., въпреки че работните ѝ часове са били 42,8 часа през 2020 г.

Следните страни в класацията също принадлежат към същия регион: Гърция (39,8 часа) и България (39 часа). Северна Македония, която има данни само до 2020 г., също е регистрирала общо седмично работно време от 39 часа. Тези страни са склонни да имат по-ниски заплати, по-висока неформална заетост и по-малко работа на непълно работно време.

Страните в Западна и Северна Европа са склонни да имат по-кратки работни седмици. Държави като Холандия (32,1 часа), Норвегия (33,7 часа), Австрия и Дания (33,9 часа) отчитат значително по-ниски седмични работни часове. Тези региони се характеризират със силна защита на труда, по-висока производителност и широко разпространено използване на непълно работно време и гъвкава работа.

Сред най-големите икономики в Европа, Обединеното кралство и Испания (и двете по 36,4 часа) и Италия (36,1 часа) имат най-високи средни работни часове, всички над средното за ЕС. Данните за Обединеното кралство обаче датират от 2019 г., така че действителната цифра може да е по-ниска сега, предвид общата тенденция на намаляване на работните часове.

Как се е променил работният ден през последните 10 години?

При сравняване на седмичните работни часове през 2014 г. и 2024 г., само четири от 34-те държави са отбелязали увеличение. В три от тези страни увеличението е минимално: Литва и Кипър (и двете с 12 минути) и Малта (с 6 минути). Сърбия е изключение, със значително увеличение от 1,7 часа. Седмичното работно време остана непроменено във Франция, докато намалението е по-малко от половин час в Италия, Швеция и Латвия.

В 16 от 34-те държави седмичното работно време е намаляло с повече от един час, като в някои случаи е надхвърлило два часа. Исландия (3,5 часа) е следвана плътно след Турция (3,8 часа). Белгия и Люксембург също регистрираха значителен спад, като всяка от тях е намалила седмичното работно време с 2,5 часа.

В седем други държави седмичното работно време е намаляло с 1,5 часа или повече. Те включват Дания и Австрия (и двете с 1,9 часа), Германия (1,8 часа), Естония (1,7 часа), Чехия (1,6 часа) и Португалия и Хърватия (1,5 часа).

Причини за намаляването на работното време

Учени и експерти са изследвали причините за намаляването на седмичното работно време, предлагайки различни обяснения. Неотдавнашен работен документ, публикуван от Европейската комисия, анализира тенденциите в работното време в шест страни от ЕС между 1992 и 2022 г. Серхио Торехон Перес и неговите колеги установиха, че:

• Намаляването на работното време е свързано предимно с нарастващото разпространение на нестандартните форми на работа, предимно на непълно работно време.
• Работата на непълно работно време се е увеличила главно, защото повече жени работят, и защото има повече работни места в сектора на услугите.
• Работещите на пълен работен ден работят приблизително същия брой часове, както през 80-те години на миналия век.
• Самонаетите работят по-малко часове, защото все повече хора работят на непълно работно време. Въпреки това, те все още работят средно най-дълго.

Увеличение на работата на непълно работно време и процента на участие на жените

Документ, публикуван от Европейската централна банка, анализира работното време в еврозоната от 1995 до 2020 г. Васко Ботелю и колегите му подчертават, че намаляването на вноските на работник е дългосрочна тенденция.

Една от причините е, че технологичният прогрес през последните 150 години е трансформирал естеството на работата. Според тях други ключови фактори са увеличаването на заетостта на непълно работно време и увеличаването на процента на участие на жените, което също е тясно свързано с растежа на работата на непълно работно време.

Работата на непълно работно време е до голяма степен доброволна

Според доклада на ЕЦБ, намаляването на работното време се дължи както на фактори, свързани с предлагането, така и с търсенето. Повечето работници на непълно работно време избират тази схема доброволно, като избират да работят по-малко часове от служителите на пълен работен ден. В общата извадка около 10% от работниците заявяват, че биха предпочели да работят повече часове, отколкото в момента.

Друг работен документ на МВФ, написан от Дива Астинова и колеги, също заключава, че намаляването на действителните работни часове съвпада с намаляването на желаните работни часове в Европа. „Нарастващите доходи и богатство вероятно са основната движеща сила зад намаляването на желаните и действително отработените часове“, предполагат те. С други думи, изследователите предполагат, че хората чувстват по-малък икономически натиск да работят повече часове.