Азотният оксид - новата заплаха за целите за климата

Ако не се ограничат емисиите на азотен оксид, ще бъде невъзможно да се постигне основната цел на Парижкото споразумение за климата за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Това сочи първата голяма глобална оценка на този замърсител, публикувана от Коалицията за климат и чист въздух, предаде Ройтерс.

Азотният оксид е третият най-разпространен парников газ и най-лошият озоноразрушаващ газ. Докладът за глобалната оценка на азотния оксид (N2O) е подобен на глобалната оценка на метана от 2021 г., която показа, че причинените от човека емисии на метан могат да бъдат намалени с до 45% през това десетилетие и постави основите 150 държави да се ангажират с глобалния ангажимент за ограничаване на тези емисии с 30% до 2030 г.

Емисиите на азотен оксид, дължащи се основно на използването на синтетични торове и оборски тор в селското стопанство, са се увеличили с 40 % в световен мащаб от 1980 г. насам и са на път да нараснат с 30 % спрямо нивата от 2020 г. до 2050 г., се казва в проучването.

В него се посочва, че предприемането на глобални действия за намаляване на емисиите на азотен оксид (N2O) може да предотврати еквивалента на 235 милиарда метрични тона емисии на въглероден диоксид до 2100 г.

Служител на Държавния департамент на САЩ заяви пред Ройтерс по-рано тази година, че намаляването на емисиите на N2O производството на торове или материали като найлон е евтино и струва само 10 долара на метричен тон чрез проекти, използващи доброволния пазар за компенсиране на въглеродни емисии

„Амбициозните действия за намаляване на емисиите на азотен оксид биха могли да приближат света към постигането на редица глобални цели в областта на климата, озона и други цели, свързани с околната среда и човешкото здраве“, се казва още в оценката на  Коалицията за климат и чист въздух, в която участват над 180 правителства, неправителствени и международни организации.

Представители на САЩ вече се срещнаха и с китайски колеги, за да обсъдят сътрудничеството в областта на намаляването на емисиите на N2O. Страните са най-големите емитенти на този парников газ.