Смърт на момиче изправи режима в Иран пред най-сериозното предизвикателство от години

Смърт на момиче изправи режима в Иран  пред най-сериозното предизвикателство от години

Смърт на момиче изправи режима в Иран пред най-сериозното предизвикателство от години

Смъртта на 22-годишно кюрдско момиче, задържана за предполагаемо неспазване на правилата за носене на хиджаб /забрадка/, е най-сериозното предизвикателство, пред което е изправено ръководството на Иран от години, пише в свой анализ ВВС.

Докато властите казват, че жертвата Махса Амини е починала основно поради здравословни причини, нейното семейство и безброй други иранци, които излязоха на протести, смятат, че смъртта ѝ е вследствие на побой. Протестиращите са на мнение, че ако не действат сега, може да станат жертва на същата съдба.

Смъртта на Махса дойде в момент, когато иранците се чувстват особено уморени. Систематичната корупция сред политическия елит на Иран, растящата бедност с инфлация над 50%, задънена улица в ядрените преговори и липса на социална и политическа свобода накараха младото и жизнено население на Иран да се чувства безнадеждно. Според Изследователския институт на организацията за социална сигурност на Иран най-малко 25 милиона иранци са живели под прага на бедността до юни 2021 г. Този брой е още по-висок сега.

Това не са първите протести в историята на Ислямска република Иран. Но много наблюдатели смятат, че има нещо различно в тях. Преди всичко това е женски протест. Различни групи за граждански свободи непрекъснато обръщат внимание на потискането на жените в Иран - една огромна част от обществото, която беше най-големият губещ от Ислямската революция през 1979 г. Иранските жени бяха принудени да носят хиджаб  скоро след революцията и загубиха много от правата си, включително право на пътуване, право на работа и право на попечителство над деца над седемгодишна възраст. Нямаше много възражения срещу тези промени от страна на мъжете по онова време.

„Фактът, че много мъже се присъединяват към протестите, показва, че обществото е преминало към по-прогресивни искания“, казва Мехрдад Дарвишпур, ирански социолог, който живее в Швеция.  Основният лозунг на протестиращите е "Жена, живот, свобода", призив за равенство и твърда позиция срещу религиозния фундаментализъм. Освен това тези протести са много по-приобщаващи сред населението от предишните. Така нареченото Зелено движение от 2009 г. успя да накара средната класа да протестира срещу предполагаемите изборни измами. Въпреки че беше голям по размер, този протест беше съсредоточен в големите градове. Други големи протести през 2017 г. и 2019 г. бяха ограничени до по-бедните райони.

Впечатление прави, че сегашните протести обхващат както районите на средната класа, така и тези на работническата класа. Това показва, че те изглежда са преминали от местни или етнически въпроси към по-приобщаващи слоевете на населението. „Свидетели сме на раждането на мега-движение“, казва Дарвишпур“, пред ВВС. Движение, което беше ръководено от жени, но успя да обедини и други движения. И което е по-важно -  символичната стойност на горящите хиджаби разби имиджа на един несломим режим.  Според Дарвишпур няма връщане назад от това преживяване.

Смъртта на Махса Амини разтърси дори някои от твърдите поддръжници на правителството. Много от тях, включително някои духовници, поставят под въпрос тактиките на насилие, които се използват от т.нар. полицията за морала срещу жените. Така че правителството има две възможности: 1) да промени строгите си правила за хиджаб, които са част от идентичността на ислямската република, което може да насърчи протестиращите да продължат, докато достигнат окончателното си искане за смяна на режима; 2) или да не променя нищо и да продължи насилственото потушаване и убиване на протестиращите, което може за кратко да успокои безредиците, но само ще налее гориво към непрекъснато нарастващия им гняв. 

Много от полицаите за борба с безредиците, която сега потушава протестите, също страдат от икономически затруднения и не е задължително да подкрепят властта. Ако тези протести продължат, може да разместят пластовете. Освен това 83-годишната възраст на върховния лидер и лошото му здраве се отчитат от много иранци и от двете страни. Не е ясно дали който и да го наследи, ще успее да получи подкрепата на твърдите поддръжниците на режима. Това може да не е последната глава, но тя е много важна. Да, има погубени животи, но се появяват още пукнатини в система, която вече не е ефективна за много разгневени иранци, които искат различен начин на живот.

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ