Световната банка: Пандемията предизвика масов срив на човешкия капитал

Пандемията от COVID-19 предизвика масов срив на човешкия капитал в критичен момент от живота на младите, нарушвайки развитието на милиони деца и младежи в страните с ниски и средни доходи. Това показва първият анализ на данни от целия свят, който изследва показатели на деца и младежи под 25-годишна възраст към момента на настъпване на пандемията.

Докладът, наречен „Колапс и възстановяване: Как COVID-19 подкопа човешкия капитал и какво може да се направи“, представя първия цялостен анализ на глобални данни за въздействието на пандемията върху младите хора в ключови етапи на тяхното развитие, а именно: ранно детство (0-5 години), училищна възраст (6-14 години) и юношество и младежка възраст (15-24 години).

Установено бе, че днешните студенти могат да загубят до 10 процента от бъдещите си приходи поради сътресенията в образованието, предизвикани от COVID-19. Когнитивният дефицит при днешните малки деца може да се превърне в 25-процентов спад в доходите, когато тези деца станат възрастни.

Заключване с последващи ефекти

Човешкият капитал – знанията, уменията и здравето, които хората натрупват през живота си – е ключов фактор за разгъщане потенциала на хората и позволява на страните да постигнат устойчиво възстановяване и силен бъдещ растеж.

Пандемията обаче затвори училищата, закри работни места и наруши действието на много други системи, които защитават и насърчават човешкия капитал, като здравеопазване за майки и деца и професионално обучение.

Заради пандемията децата в предучилищна възраст в много държави са загубили повече от 34% от усвояването на ранни езикови умения и грамотност, както и над 29% от усвояването на знания по математика в сравнение с децата на същата възраст преди пандемията, става ясно от доклада.

В много държави, дори след като училищата бяха отворени отново, записването в предучилищни форми на образование не се възстанови до края на 2021 г., като се отбелязва спад в записванията с повече от 10 процентни пункта в множество държави. По време на пандемията някои деца страдаха и от липса на храна.

Докладът изчислява и пропуските в ученето на децата в училищна възраст - средно 30 дни със затворени училища се равняват на 32 дни загубено обучение. Това е така, защото затварянето на училища и неефективните мерки за дистанционно обучение накараха учениците да пропуснат материал и да забравят това, което вече са научили.

В страните с ниски и средни доходи близо 1 милиард деца имат пропуски, които се равняват на цяла година присъствено обучение, а повече от 700 милиона ученици имат пропуски по-големи от година и половина именно заради затварянето на училищата, в резултат на това образователната бедност, която беше 57% преди пандемията, се увеличи допълнително в тези държави, отбелязват от Световната банка. Предполага се, че 70% от 10-годишните деца вече не могат да разберат прост писмен текст.

В доклада се посочва, че заради затварянето на училищата по време на пандемията българските ученици са загубили една учебна година, въпреки че гъвкавия подход на България е помогнал на страната да бъде сред лидерите в региона на Европа и Централна Азия по брой седмици, през които училищата останаха отворени.

Пандемията е довела и до влошаване на младежката безработица, като 46 млн. души, които щяха да имат работа, ако я нямаше пандемията, не са били заети в края на 2021 г. Доходите на младите се свиха с 15% през 2020 г. и с 12% през 2021 г., се посочва в доклада.

Новопостъпващите на пазара на труда с по-ниско образование пък ще имат 13 на сто по-ниски доходи през първото десетилетие, в което се трудят. Данните от Бразилия, Етиопия, Мексико, Пакистан, Южна Африка и Виетнам показват, че 25% от всички млади хора в тези държави не са били нито учещи, нито на пазара на труда през 2021 г.

Все още има шанс за наваксване, но...

От Световната банка отбелязват, че има възможност за преодоляване на загубите натрупване на човешки капитал, но прозорецът за постигането на тази цел е малък, тъй като пропуските в ранните етапи на жизнения цикъл са склонни да се разширяват с течение на времето.

В краткосрочен план това, което държавите може да направят за децата е да подкрепят целеви кампании за ваксинации и изхранване, увеличаване на достъпа до предучилищно образование, включително чрез разширяване на обхвата на паричните трансфери за уязвими семейства. За децата в училищна възраст, трябва да се гарантира, че училищата ще останат отворени, като се увеличи времето за обучение. Трябва също така да се оценят нивата на наученото от учениците, като учебните програми се преустроят така, че да засилят възприемането и затвърждаването на основни познания. За младите хора може да се въведе подкрепа за адаптирано обучение, посредничество при работа, програми за предприемачество и нови инициативи, ориентирани към работната сила, отбелязват от Световната банка.

В по-дългосрочен план държавите трябва да изградят гъвкави, устойчиви и адаптивни системи на здравеопазване, образование и социална защита, които да бъдат по-добре подготвени и способни да реагират на настоящи или бъдещи сътресения.

„Хората под 25 години днес – т.е. тези, които са най-засегнати от ерозията на човешкия капитал – ще съставляват повече от 90% от работната сила през 2050 г.“, смята Норберт Шади, главен икономист за човешкото развитие в Световна банка и водещ автор на доклада. „Смегчаването на въздействието на пандемията върху младите и инвестициите в тяхното бъдеще трябва да станат основен приоритет на правителствата. В противен случай ще наблюдаваме не едно, а множество изгубени поколения.“

Финансирането на Световната банка в отговор на пандемията достигна 72,8 милиарда щатски долара между април 2020 г. и юни 2022 г., включително 37,6 милиарда щатски долара от Международната банка за възстановяване и развитие и 35,1 милиарда щатски долара от Международната асоциация за развитие. През същия период финансирането в секторите на човешкото развитие достигна 47,5 милиарда долара, подкрепяйки 300 проекта в страни с ниски и средни доходи, сочат от банката.