Кризата в Персийския залив отново подчерта енергийната уязвимост на Европа – както по отношение на зависимостта от доставки, така и спрямо глобалните ценови равнища. По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2025 г. около 34% от суровия петрол и 20% от втечнения природен газ (LNG) преминават през Ормузкия проток. В същото време едва около 10–12% от петрола, потребяван в Европа, и приблизително 12–15% от нейното потребление на LNG са пряко свързани с този маршрут. Значението му обаче остава критично, тъй като определя цените на енергията в световен мащаб.

Въздействието на кризата варира в различните държави. Икономики като Италия и Гърция разчитат в по-голяма степен на суров петрол от Персийския залив и са по-уязвими, докато други като Испания и Франция, с по-диверсифицирани източници на доставки, са относително по-защитени. Въпреки това дори по-малко зависимите страни са изправени пред нарастващи разходи за енергия, особено в промишлените сектори.

От началото на конфликта с Иран цените се характеризират с изключителна волатилност. Цената на суровия петрол сорт „Брент“ достигна връх от около 144 долара за барел, след което спадна с около 16% вследствие на признаци за деескалация. Това показва колко чувствителни са пазарите към геополитическите събития.

По-високата волатилност на цените на газа пренареди йерархията в европейския енергиен сектор, като изведе въглищата на преден план и повишавайки рентабилността на производството на електроенергия от въглища. За избягването на по-дълбока криза в Европа допринесе и обстоятелството, че военният конфликт съвпадна с края на отоплителния сезон, като температурите бяха над сезонните нива за период от няколко седмици. Основният фокус сега е насочен към запълването на газохранилищата в Европа, които към средата на април са запълнени около 29,5% (по данни на AGSI).

Връзката между Ормуз и пазара на въглеродни квоти е непряка, но ясна: енергийният шок повишава цените на газа, променя енергийния микс и ограничава икономическата активност, което води до противоположни ефекти, които в крайна сметка стабилизират или дори понижават цените на въглеродните квоти.

Кризата възобнови призивите за суспендиране на системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS) или за изключване на определени сектори от нейния обхват. Отговорът на Европейската комисия по време на последното заседание на Европейския съвет обаче беше в противоположна посока, като бе потвърдено, че системата ще остане в сила.

По време на заседанието на Европейския съвет през март председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предложи изменение на резерва за стабилност на пазара (MSR), с което да се спре автоматичното анулиране на квоти, надвишаващи прага от 400 милиона EUA (European Union Allowance) в резерва. От въвеждането на механизма правилото за анулиране е премахнало приблизително 3 милиарда EUA, от които 2,5 милиарда при първоначалното прилагане и допълнителни 556 милиона през 2024 и 2025 г. Прекратяването на по-нататъшното анулиране би позволило резервоарът да натрупа над 400 милиона EUA и би дало на Комисията по-голяма гъвкавост за намеса в кризисни моменти.

Към момента такава промяна сама по себе си е неутрална спрямо фундаменталния баланс на пазара, но може да окаже влияние в бъдеще, ако тези натрупани квоти бъдат пренасочени или бъдат пуснати на пазара по някаква причина. През юли се очаква представянето на допълнителни предложения, свързани с EU ETS и MSR, които биха могли съществено да променят сегашната рамка.

Правителствата в ЕС са дълбоко разделени по въпроса доколко трябва да бъде променена системата за търговия с емисии на фона на покачващите се цени на въглеродните емисии и превръщането на индустриалната конкурентоспособност в гореща политическа тема. Няколко държави от Централна и Източна Европа – по-специално Полша, Чехия, Словакия и Унгария – открито поставят под въпрос настоящата ETS система, като предлагат идеи като временно преустановяване, по-либерални правила или директни ограничения върху цените на въглеродните квоти. От друга страна, група от западни и северни държави, включително Франция, Германия, скандинавските страни, Нидерландия и Испания, категорично отхвърлят идеята за преустановяване на системата, като предупреждават, че подкопаването на ETS би навредило на инвестиционната сигурност и на усилията за борба с климатичните промени. Вместо това те подкрепят целенасочени реформи, като например по-силно обвързване на резерва за стабилност на пазара (MSR) с ограничаване на ценовата волатилност. Друг особен момент са безплатните квоти за промишлеността: България, заедно с други държави от ЦИЕ, призова за преразглеждане на графика за поетапно премахване на безплатните квоти и техните референтни стойности, по които се изчисляват. На практика това би означавало забавяне на пълното премахване на безплатните квоти, което би облекчило краткосрочния натиск върху разходите на енергоемките промишлени отрасли.

Мненията на бизнеса и заинтересованите страни като цяло отразяват това разделение, но призовават по-скоро към стабилност и предвидимост. Част от индустрията призова лидерите на ЕС да предприемат мерки по отношение на високите разходи за енергия и въглеродни емисии, като предупредиха за изтичане на инвестиции, но въпреки това не изискват спиране на ETS. Също така една голяма и все по-активна коалиция от енергийни компании, производители, търговци, неправителствени организации и икономически аналитични центрове твърди, че самата система не е проблемът. Вместо това тези групи се застъпват за предвидими правила, ограничено пренастройване на системата за намаляване на прекомерните колебания в цените и по-разумно използване на приходите от квоти за финансиране на декарбонизацията на промишлеността и чистите технологии. Общото послание от много от участниците на пазара е ясно: реформирайте системата, където е необходимо, но я запазете надеждна, устойчива и стабилна.

Въпреки сътресенията както на енергийните пазари така и на политическо ниво цените на въглеродните квоти не са сринаха драстично, което е свидетелство за преобладаващото изчаквателно настроение на пазара. Увеличеното използване на изкопаеми горива допринесе за поддържането на цените на EUA над нивото от 60 евро по време на най-големия спад през март. След започналите в средата на април опити за деескалация на конфликта в Иран цените се възстановиха до нива от над 73 евро, но пазарът остава предпазлив по отношение на бъдещето развитие.

Погледнато в перспектива, сценариите остават несигурни. Ако блокадата на пролива продължи, цените на петрола биха могли да надхвърлят 150 долара за барел, което би засилило инфлационния натиск и риска от икономическо забавяне в Европа. От друга страна, при едно трайно отваряне на протока може да се наблюдава стабилизиране на енергийните пазарите, макар че цените вероятно ще останат над нивата отпреди конфликта.

В крайна сметка кризата в Ормуз показва, че Европа не е необходимо да зависи пряко от конкретен енергиен маршрут, за да бъде силно засегната от него. В условията на глобализиран пазар реалният риск произтича не само от физически прекъсвания на доставките, но и от ценовите колебания, които оказват влияние върху цялата икономика – от енергийните пазари до търговията с въглеродни квоти.