Попитайте какво прави една държава конкурентоспособна и ще бъдете залети от отговори. Съществуващите методологии, включително тези на Световната банка, разчитат на стотици показатели. В ново изследване предлагаме попрост измерител: инвестициите. Мястото, което компаниите избират за следващия си завод, лаборатория, изследователски център или електроцентрала, е най-ясният показател – и крайният тест за конкурентоспособност.

В основата на нашето изследване стои детайлно сравнение на инвестиционни проекти в десет индустрии – от химическата и стоманодобивната промишленост до съвременните полупроводници и разработването на нови лекарства. Установяваме, че изграждането и експлоатацията на завод или център за научноизследователска и развойна дейност в Европа или Съединените щати обикновено струват поне с 50% повече, отколкото в днешните водещи инвестиционни дестинации.

При дейностите с висока интензивност на научноизследователската работа тази разлика може да достигне близо 300%. Разработването на нова платформа за електромобили например струва около 445 долара на автомобил в Китай срещу приблизително 1600 долара в Германия. Тогава едва ли е изненадващо, че Китай се е превърнал в предпочитано място за научноизследователска и развойна дейност в автомобилната индустрия. Капиталът по правило се насочва там, където разходите са по-ниски – особено в глобално търгуваните индустрии, чието производство сравнително лесно може да бъде преместено. През 1995 г. инвестициите в производствени активи като заводи, машини и производствени платформи са били приблизително сходни в Европа, САЩ и Китай. Оттогава обаче Китай категорично се откъсва напред.

Днес нетните му производствени инвестиции са приблизително шест пъти по-големи от тези на САЩ. Всяка година страната добавя три пъти повече производствен капацитет, отколкото Европа и САЩ, взети заедно. Китай вече произвежда 85% от батериите в света, а един от всеки два нови модела автомобили, пуснати на глобалния пазар през миналата година, е на китайски производител. Европа се движи в обратната посока.

Като дял от БВП нетните производствени инвестиции са намалели наполовина от началото на 2000 г. – от приблизително 4% до около 2%. В Германия, индустриалната сила на Европа, през 2024 г. те възлизат едва на 0,2% от БВП. Годишният недостиг на инвестиции в ЕС се оценява на 750–800 млрд. евро, или около 4,5% от БВП. На практика това означава по-малко заводи, по-малко научноизследователска и развойна дейност и намаляващ производствен капацитет. В САЩ инвестициите се пренасочиха към дигиталните технологии, а напоследък и към изкуствения интелект. Седем компании, свързани с AI, са увеличили общите си капиталови разходи и инвестиции в научноизследователска и развойна дейност 50 пъти през последните две десетилетия – от 15 млрд. долара през 2005 г. до близо 750 млрд. долара през 2025 г. До края на тази година тази сума може да се доближи до 1 трилион долара.

И все пак общите инвестиции в производствени активи като дял от БВП остават без промяна, докато въпреки новите мерки на индустриалната политика инвестициите в промишленото производство са намалели през последната година. Нищо от това не означава, че Китай е непобедим. Страната генерира около 40% по-малко стойност от всяка единица капитал в сравнение с Европа и САЩ, което накара китайското правителство да започне кампания срещу явлението, което нарича neijuan („инволюция“). Въпреки това Китай вече привлича повече от една четвърт от глобалните инвестиции, като поема 63 цента от всеки долар, инвестиран в машини в света.

Какво обяснява успеха на Китай?

И на другите държави, превърнали се в магнит за инвестиции? Част от отговора е в по-ниските заплати, съчетани с производителност, която при новите инвестиции достига или надхвърля тази в икономиките с по-високи възнаграждения, макар това да не е вярно за икономиката като цяло. Освен разходите за труд по-ниски са и цените на енергията и строителството, а проектите се реализират много по-бързо. Индустриалното ядро на Европа например плаща значително над 150 долара за мегаватчас електроенергия, което е приблизително три пъти повече, отколкото в Китай или САЩ. Има и още един фактор – скоростта. Докато изграждането на атомна електроцентрала отнема по-малко от шест години в Китай и около осем години в Южна Корея и Обединените арабски емирства, в Европа или САЩ процесът може да продължи до две десетилетия. Получаването на разрешение за експлоатация отнема приблизително пет дни в Китай, 20 в САЩ и 115 във Франция.

Възстановяването на по-балансирано разпределение на глобалните инвестиции няма да е лесно, но не е и невъзможно. Нашето изследване показва, че частичното намаляване на разликата в строителните разходи, използването на автоматизация и AI за повишаване на производителността с около 30% и достигането на китайската скорост на реализация биха могли да заличат 50–70% от разликата в разходите между САЩ и водещите инвестиционни дестинации в света. В Европа същите мерки биха могли да намалят разликата с приблизително една трета до три пети.

Тези подходи вече са доказали, че работят

Германия например изгради плаващи терминали за втечнен природен газ само около 200 дни след руското нахлуване в Украйна през 2022 г., използвайки модулни строителни технологии, подобни на прилаганите в Китай и другаде. Компаниите също започват да преместват енергоемки дейности към региони в Европа с по-евтина и по-достъпна енергия, като Иберийския полуостров и скандинавските страни. По-бързото внедряване на AI и роботика предлага още една възможност за повишаване на производителността и намаляване на разходите.

Показателно е, че в момента Китай инсталира всяка година повече индустриални роботи, отколкото целият западен свят, взет заедно. Разходите обаче са само едно измерение на конкурентоспособността и най-трудното, което икономиките с високи възнаграждения могат да спечелят. Те могат да се съсредоточат и върху области, в които цената не е решаващият фактор. Сложните лекарствени терапии например често се ползват с фактическа пазарна ексклузивност в продължение на 10–14 години, което дава на компаниите по-голяма свобода при ценообразуването. Лидерството в една от 18-те нововъзникващи конкурентни сфери на днешната икономика – от квантовите изчисления до биоинженерството – е друг начин за изграждане на конкурентни предимства, които могат да компенсират по-високите разходи.

Американските компании вече са лидери в 14 от тези области. Но компаниите не могат сами да възстановят националната конкурентоспособност. Правителствените политики определят условията на конкуренция чрез широк набор от инструменти на индустриалната политика – от преки и косвени субсидии и данъчни стимули до обществени поръчки, ценова подкрепа, регулации и търговски ограничения в полза на местните производители. Китай от своя страна предоставя на компаниите земя и имоти на силно намалени цени, което се равнява на допълнителни субсидии в размер на приблизително 0,5% от БВП. Полупроводниците са показателен пример.

Макар държавната подкрепа за производството на чипове да е нараснала във всички големи икономики, изследване на ОИСР показва, че Китай предоставя най-щедрите субсидии – средно около 10% от приходите, въпреки че вече разполага с по-конкурентна структура на разходите. За сравнение, подкрепата за производството на полупроводници в Северна Америка и Европа е средно едва 2–3% от приходите. По-общият извод е ясен: страните, които днес привличат инвестиции, го постигат по замисъл, а не по случайност. Те са намалили разходите за изграждане и експлоатация на нови мощности, ускорили са реализацията на проектите и са възприели нови технологии, които повишават производителността. Всяка страна, която е готова да направи същото, може да се конкурира за капитала, който ще определя индустриите на бъдещето.

© Всички права запазени. Project Syndicate, 2026.