Ако трябва да опишем същността на папската дипломация, може би най-кратко и ясно би било да я обобщим като външен израз на един сложен баланс. От една страна, между личността на съответния понтифекс и следата, която той се опитва да остави в човешката история. От друга – между неизменните верски позиции на Църквата и прибавените към тях бавно променящи се традиции, често погрешно отъждествявани с първите. И от трета – моментният, нерядко злободневен интерес на институцията, който, подобно на интереса във всяка човешка дипломация поне от битката между египтяни и хети при Кадеш насам (първият известен в историята мирен договор), можем смело да определим в духа на политическия реализъм на Талейран като среща на желаното с възможното. Конклавът Какво можем и трябва да кажем за дипломацията на папа Лъв XIV след малко повече от година от началото на понтификата му? Немалко – както за всеки, който прохожда в обществена мисия с глобално въздействие във време разделно, каквото е нашето. Можем да започнем със самия избор на сегашния римски епископ. Боговдъхновен или не, всеки конклав през последните два века (както и немалко от свиканите през предходните хиляда и петстотин години), се опитва, н�...