Дори след първата среща на 19 февруари на членовете на Борда за мир във Вашингтон въпросите, свързани с работата и структурата на новата инициатива, както и с ролята на американския президент Доналд Тръмп, остават актуални. Налага се първоначалното уточнение, че нито дневният ред, нито пък още по-малко изпълнението на замислената от Борда концепция нямат отношение към хипотезите около решението на българското правителство в оставка, промъквайки се в Давос да подпише Хартата на новата организация. Решението на София не носи никакви съществени последици за страната, не влияе на международния дневен ред, а България отдавна не е фактор на международната сцена и нейното присъствие в Давос не беше тема на световния новинарски поток. Аргументите да се присъединим към Борда, описани и в решението на Министерски съвет, са трудно защитими. Решението да сме сред учредителите на Борда за мир само по себе си дори не е големият проблем, както се опитаха мнозина емоционално до го представят. Проблемът е, че това решение не обслужва държавния интерес, а е изградено изцяло на хипотезата за разпознаваемост в качеството ни на достоверни съюзници и то във времена на крайна изостреност на отно...