Покрай последните тенденции в модерното кино, което хората обвиняват в беззъбие, липса на оригинални идеи и тотално отдръпване от неговата независимост, всеки режисьор, който тенденциозно прави опити да задържи модерния филм извън франчайз естетиката, заслужава внимание. За повечето зрители името на режисьора Йоргос Лантимос стана популярно след наградите „Оскар“ през 2019 г., когато филмът му „Фаворитката“ стана едно от заглавията, които предизвикаха нужното вълнение и донесоха заслужена награда за най-добра актриса на британката Оливия Колман. Още преди това обаче гъркът вече беше успял да се отличи като едно от ярките имена в модерното кино, което няма да предизвика у зрителя нито безразличие, нито прозявка.

Йоргос Лантимос е глътка свеж, екстравагантен въздух със завидно ярка естетика в море от филми, които приличат на скучни едноактови пиеси. Още в края на 2023-та и началото на тази година филмът му „Клети създания“ доказа това на широката публика, като дори хора, които не харесват авангарда, магическия реализъм или бонбонената естетика, бяха впечатлени от последното творение на режисьора. „Клети създания“ направи фурор, който започна от фестивала във Венеция и триумфира на наградите „Оскар“. Филмът е дръзко съчетание от научна фантастика, сюрреалистичен романс и викторианска естетика за себеоткриването, порастването и сексуалното съзряване, поместени в един полумагически свят. „Клети създания“ се превърна в най-големия успех за своите автори – Лантимос като режисьор и Тони Макнамара като сценарист, а е едва четвъртият англоезичен филм за гърка. Предишният му шедьовър „Фаворитката“ стана един от най-номинираните и награждавани филми през 2018-а. На свой ред той е предхождан от шокиращия „Убийството на свещения елен“ (2017). Още тогава повечето критици бяха убедени, че Лантимос е от новите големи имена на модерното, алтернативно и дори сюрреалистично кино. И той не се спира, а и защо да го прави въобще.

„Благи деяния“

Учудващо за мнозина, Йоргос Лантимос не изчака и година, за да пусне новия си филм. Преведен с името „Благи деяния“, тази сюжетна антология представя провокативен поглед върху човешките взаимоотношения и нюансите, с които те се променят спрямо обстоятелствата, в които се намират. Лантимос се връща към корените на стила, който го направи звезда в седмото изкуство, и работи отново във виртуозен синхрон със сценариста Ефтимис Филипу, с когото имат четири общи филма. Тандемът им е известен с това, че използва нестандартен подход, за да разкаже иначе елементарна история.

Филмът, чиято премиера по кината у нас и в цяла Европа е на 6 септември, вече постави публиката на кантар. Едни прегърнаха авангардния завой и драматургичните каламбури, с които антологията като жанрова форма борави, докато други са твърдо на позицията, че този път на Лантимос не му се е получило. Някои дори употребяват клишираната фраза, че „този филм не е за всеки“. И може би е точно така, но това е твърдение, което важи за почти всички филми на гръцкия режисьор. От друга страна, лентата вече има номинацията за „Златна палма“, която получи веднага след премиерата си на фестивала в Кан. Пак там наградата за най-добър актьор беше присъдена на Джеси Племънс, който изпълнява три роли във филма. Това са сигнали, които категорично показват, че „Благи деяния“ почти сигурно ще бъде част от финалната селекция и на следващите оскари. Филмът разказва три отделни истории с общ корен, в които едни и същи актьори играят различни роли. Метод, който не е иновативен, но със сигурност не е експлоатиран често, особено в киното. „Мисля, че е интересно да наблюдаваме как човек може да си мисли, че има контрол над нещата или че е свободен да решава, а когато му се даде абсолютната свобода, му е трудно да се справи с нея и да се ориентира“, споделя Йоргос Лантимос, когато го питат какво стои зад желанието и идеята да направи нов филм толкова скоро след „Клети създания“, и то филм, толкова различен от предишния.

В началото беше „Кучешки зъб“

Още през 2009 г. след кариера в снимането на музикални клипове – най-вече на гръцката звезда Деспина Ванди, на телевизионни продукции и реклами, Йоргос Лантимос решава да надскочи попрището, в което иначе удобно се е настанил, и снима първия си филм. Той носи името My Best Friend или O kalyteros mou filos и е в колаборация с режисьора Лакис Лазополус. Тогава Лантимос е на 28 години. Филмът проследява сложната връзка на мъж с най-добрия му приятел, когото заварва неочаквано в леглото с жена си. Без да уведоми двамата, че знае за тяхната афера, главният герой решава да действа на своя глава и по свой начин. Четири години по-късно Лантимос прави и първия си самостоятелен филм Kinetta. Кръстен на известна област в Гърция със същото име, филмът събира в хотел трима непознати, еднакво обсебени от различни странности, като проследява взаимоотношенията им само и единствено в границите на престоя им в хотела. Но дори и Kinetta не е онзи изстрел в стратосферата, на който сме свидетели днес. Минават още четири години, за да се появи филмът, който поставя Лантимос на масата на големите. И това е „Кучешки зъб“, който се превръща в първия от серия кино приключения, които Лантимос под ръка със сценариста Ефтимис Филипу правят, за да върнат авангарда отново на голям екран.

„Кучешки зъб“ или Kynodontas, както е гръцкото му заглавие, показва на света начина, по който Лантимос вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и най-вече семейството. Лентата е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от майката и партриархалния баща да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живота, през измислени, почти фантазни причини за появата на хора и животни в изолирания свят на един брат и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните човешки нужди в механика – всичко в света на „Кучешки зъб“ е ограничено до обслужване на физиката за сметка на духа. Историята, за която Лантимос и Филипу казват, че им е хрумнала една вечер, докато обсъждат как би изглеждало идеалното консервативно семейство, ако се спазват всички правила и норми, показва една озъбена, злостна, изкривена и изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството жадно се стреми. Филмът прави няколко неща за своите създатели – среща за първи път режисьора и сценариста и ги превръща в хомогенна спойка за множество бъдещи проекти, превръща се в първия гръцки филм, селектиран за фестивала в Кан от две десетилетия насам, където печели две награди, и им носи първа номинация „Оскар“ за чуждоезично заглавие. Подобно на останалите филми, които ще го последват, „Кучешки зъб“ е притеснителен и плашещ, защото показва ясно, че за тандема Лантимос/Филипу не съществува тема, която да е забранена.

Особен поглед

Две години след „Кучешки зъб“ се появява филмът „Алпи“, който проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. „Алпи“ няма успеха на своя предшественик, но помага на Лантимос да се доближи още малко до кино света на големите. Така през 2015 г. седмото изкуство се запознава с перфектния свят на „Омарът“, който е и първият англоезичен филм на гръцкия режисьор. За по-голямата част от почитателите на авангарда в киното „Омарът“ и до днес остава модерен шедьовър, вдъхновен от фантазния свят на сюрреализма с щипка антиутопична естетика. Той носи в себе си нотките на тъга и гръцка лудост, като същевременно с това представя патологична и страшна версия на социума и света, който познаваме. „Омарът“ е филмът, който помага на Йоргос Лантимос да се изстреля право на върха на холивудския елит. Лентата получава наградата на журито на фестивала в Кан и се сдобива с номинация за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий. Две години след „Омарът“ публиката се сблъсква челно с екстремния „Убийството на свещения елен“. Темата за семейството отново е в основата на сюжета, но този път Лантимос и Филипу вървят по тънкия ръб на една още по-откачена идея – изборът между желанието да спасиш себе си или желанието да спасиш онези, които би трябвало да обичаш безрезервно. Същевременно Лантимос усъвършенства естетиката и визуалната полемика между авангарда и все пак комерсиалното кино, което му носи още повече награди. Така се появяват „Фаворитката“ и „Клети създания“. Всички тези филми правят пълната окръжност, за да се приземят, натъпкани удобно един до друг – всеки със своите проблематики, неудобства и естетическа презентация, за да доведат логично до „Благи деяния“.

Най-новото заглавие на екстремния гръцки тандем жонглира умело с идеи и теми от предишните им филми, но в различна конфигурация. На изкушените ще им хареса, на други ще им се стори безвкусно и претенциозно. И все пак – това е киното на Йоргос Лантимос и на онези, които стоят до него в един изумителен кино път. Говорят неговия език чрез тропите на жанровата и драматургичната стилистика, обичат да разбиват фундаменталните представи и да ги пъхат в криви кутии. Влезе ли в тъмния киносалон, зрителят винаги трябва да е подготвен за филм, който е като кроше в лицето. Защото колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

Актьорите от филма „Омарът“ на 68-ия филмов фестивал в Кан на 15 май 2015 г. Бен Уишоу, Джон Си Райли, Рейчъл Уайз, Анджелики Папуля, Леа Сейду, Ариан Лабед, режисьорът Йоргос Лантимос и актьорът Колин Фарел