ArtVista БРОЙ /// Мениджър 04/25
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4
Как Аристотел може да ни спаси
Изследвайки какво представлява добрият живот, Аристотел предлага рамка, която е поразително подходяща за нашата сегашна епоха на морално объркване и гражданска фрагментация
Как Аристотел може да ни спаси

Изследвайки какво представлява добрият живот, Аристотел предлага рамка, която е поразително подходяща за нашата сегашна епоха на морално объркване и гражданска фрагментация

Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
3
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News

В реч от 1995 г., озаглавена „Визии за XXI век“, прочутият астрофизик Карл Сейгън обръща внимание на крехкостта на човешката цивилизация, като отчита колко нищожно е нашето присъствие във Вселената. Нашето бъдеще, предупреждава той, зависи изцяло от това да се научим да живеем мъдро и смирено заедно.
Очевидно не сме разбрали посланието. Три десетилетия по-късно нашата „бледосиня точица“ е раздирана от геополитически сътресения, а надеждата от края на XX век за възход на глобалния либерализъм е избледняла. Изправени пред такава радикална несигурност, че най-добрата стратегия може би е да се върнем към основите. А за да изследваме най-дълбокия от всички въпроси – какво е добрият живот? – няма по-добър водач от Аристотел, чиито „Политика“ и „Никомахова етика“ предлагат рамка, поразително актуална за нашата епоха на морално объркване и граждански разпад.
За разлика от съвременната либерална традиция, която възхвалява индивидуалната автономия, Аристотел изхожда от друга предпоставка: хората не са самодостатъчни единици, а социални животни, чието благоденствие зависи от култивирането на добродетели в рамките на политическата общност. Да живееш добре не означава просто да правиш каквото искаш; то изисква изграждането на характер чрез цялостно образование и навици през целия живот, както и участие в споделен обществен живот. (Не е случайно, че съвременната привлекателност на много националисти и популисти се дължи именно на това, че предлагат своя визия за добър живот.)
Перспективата на Аристотел рязко контрастира с либертарианството, което дълго време определяше традиционната десница (поне доскоро), както и с експресивната идентичностна политика на левицата. Той ни напомня, че свободата не е просто отсъствие на ограничения, а справедливостта – не само справедливо разпределение на права. Истинската свобода според него е способността да управляваш себе си мъдро и етично в съгласие с другите; а истинската справедливост се открива не само в абстрактни правила, а в практики, които позволяват на хората да водят живот със смисъл, достойнство и стремеж към съвършенство.
Този език е изгубен в съвременната ни политическа култура. Създаваме закони въз основа на конкуриращи се претенции за права – моето право да говоря срещу вашето право да бъдете защитени, срещу тяхното право да бъдат включени. Но без споделена представа за нашата обща цел – нашия телос – се оказваме в капана на безкрайни битки с нулева стойност за това чии индивидуални предпочитания и идентичности да имат предимство. Резултатът е „хиперполитика“: състояние на непрестанни морални спорове без морална основа.
Аристотел може да ни даде споделения лексикон, от който се нуждаем. Той вижда политиката не само като механизъм за разпределение на власт, а като средство за култивиране на добродетели (или съвършенство). Добре уредената държава не просто предотвратява вредата; тя формира добри граждани, като възпитава отговорност, разсъдливост, смелост, умереност и грижа за общото благо.
Сравнете тази представа с днешния свят. Нашите институции често функционират като пазари на недоволството, в които вниманието, статусът и възмущението имат най-голяма покупателна способност. Медийните ни екосистеми – особено онлайн – са проектирани да насърчават разделение и трибализъм. Образователните ни системи все по-често изобщо избягват да говорят за морално възпитание, за да не бъдат обвинени в политизация. А политиците ни се превърнаха от примери за публично подражание в антитеза на обществения морал.
От Съединените щати и Обединеното кралство до Индия и Унгария демокрациите се борят не само с поляризацията, но и с по-дълбока болест: ерозия на гражданското доверие, разпад на споделените наративи и загуба на обществена цел. Това, което Аристотел нарича евдемония – индивидуално благоденствие чрез участие в справедлива, добре уредена общност, – е заменено с куха представа за успех, ограничена до богатство, медийна известност или лична власт, откъсната от отговорност.
Да приемем Аристотеловата представа за политика и добър живот не означава да върнем часовника назад или да пренебрегнем постиженията на модерната либерална демокрация. С право ценим правата, плурализма и защитата срещу тирания. Но Аристотел ни напомня, че нито една политическа система не може да процъфтява без морална цел, която да отговаря на основни въпроси: Какви хора искаме да станем? Какъв характер трябва да възпитават нашите институции? Как да формираме граждани, способни да упражняват истинска свобода, а не просто неограничен произвол?
Образованието според Аристотел не е просто натрупване на умения или знания. То е изграждане на характер чрез контакт с образци за подражание, етична рефлексия и активно участие в обществения живот. Политическото обсъждане не е просто сблъсък на интереси, а съвместно търсене на практическа мъдрост как да живеем добре заедно. Лидерството не се разбира като представление, а като настойничество – упражнение в насочване на другите към общото благо.
Подобна политика може да звучи наивно в епоха на цинизъм. Но може би самият цинизъм се е превърнал в самосбъдващо се пророчество. Истинската наивност е вярата, че можем да поддържаме демокрацията, без да развиваме моралните и гражданските добродетели, които я правят възможна. Аристотел е разбирал онова, което твърде много съвременни теоретици са забравили: здравето на едно общество зависи не само от неговите закони или икономика, а от характера на неговите хора.
Определящ белег на нашето време е, че твърде много хора, обучени да възприемат себе си и другите като изолирани избиратели – като Homo economicus, – се чувстват безсилни, изолирани и жадни за смисъл. Някои търсят чувството за идентичност в националистически проекти, други – в пазарния успех. Но зад всички тези различни пътища се крие споделен копнеж за цел, принадлежност и достойнство. Аристотел говори директно за този копнеж, предлагайки не технократско решение или партийни лозунги, а морална визия за политиката като пространство за човешки разцвет.
Подобно на японското изкуство кинцуги – поправянето на счупена керамика със злато, – аристотелизмът ни учи, че разпокъсаният полис на XXI век има потенциала да бъде възстановен. Задачата не е да заличим пукнатините, а да ги изпълним с добродетел, смисъл и споделено разбиране за общото благо.
© Всички права запазени. Project Syndicate, 2025.
|
Ключови думи
Аристотел
гражданско общество
институции