Колко сигурни сте, че винаги сте способни да различите истинска снимка от създадена от изкуствен интелект картинка онлайн? Колко често вече срещате такива, генерирани за повече кликове или дори само с наивистични подбуди в потока от информация в социалните си профили? Колко от тях са напълно безсмислени и просто замърсяват информационно ежедневието ви?

Не сте сами. Компютърно създаденото съдържание без по-дълбок смисъл и качество, но разпространявано в голям обем, т.нар. AI slop, сякаш изведнъж стана толкова забележимо, че бе избрано за дума на годината за 2025 г. на Merriam-Webster. Дума, защото хората все по-често говорят открито за това. Компанията за потребителски анализи в социалните мрежи Meltwater установява, че през 2025 г. споменаванията на AI slop в интернет са се увеличили девет пъти спрямо предходната година. В същото време SEO фирмата Graphite отчита, че след края на 2024 г. повече от половината текстово съдържание в глобалната мрежа, което се публикува, е създадено от изкуствен интелект.

„Обида за самия живот“

 Slop по своята същност е дума с по-скоро с отрицателно значение. Нещо отпадъчно, нещо зацапващо, нещо, което вероятно ще ни отнеме досадно време да изчистим, помия (на интернет). Лексикалният избор отразява и все по-често срещаните реакции към феномена.

Според анализа на Meltwater – през цялата изминала години отрицателните мнения за AI slop са превъзхождали положителните, при това на моменти с големи разлики и пикове. Подобни тревоги вероятно са подхранили и скока в негативните нагласи през октомври 2025 г. Малко след това Pinterest представи нови инструменти, които позволяват на потребителите да ограничават количеството AI генерирани изображения, които се появяват във фийда им. Актуализацията последва месеци на критики, че платформата е залята от AI slop под формата на изображения, блог постове и фалшиви рецепти. Освен това Тейлър Суифт беше нападана онлайн заради твърдения, че е използвала AI генерирани изображения, за да рекламира последния си албум.

Студио Ghibli не коментираха официално кампания с тяхната стилистика, но феновете разпространяваха старо изказване на легендата във визуалните изкуства Миядзаки, според когото подобно копиране на стил чрез GenAI е „обида към самия живот“.

Олтман отговори в интервю, че за него става въпрос за „демократизация на създаването на съдържание“, която „дава на всички повече инструменти (…) намалява бариерите за навлизане, значително увеличава броя на хората, които могат да допринесат за обществото, и всички ние печелим от това“.

Премахване на бариерите

Донякъде и двете страни са прави. Не всеки създаден с помощта на AI продукт е слоп. Въпреки премахнатите милиони парчета Spotify на практика допуска AI генерирана музика. Няма как да не го направи, защото понякога тя дори става мейнстрийм. През ноември Billboard отчетоха във всяка от шест поредни седмици нови AI песни, които дебютират в най-престижната американска поп класация. Имаше такива, които достигаха и до върховете в отделни категории. Walk my Walk на „артиста“ Breaking Rust стана първата в историята изкачила се до номер 1, при това в класацията за традиционна кънтри музика.

Започвайки от септември, високо ценената от критиците и меломаните британска трип-хоп формация Archive пусна поредица от няколко видеоклипа към новия си албум, изцяло създадени с помощта на AI – с високо качество, на практика неразличими за много от потребителите от истинска кинематография. Автор на видеата е неколкократно номинираният от UK Video Music Awards режисьор Максим Кели.

Първият от клиповете, Look at us, който като че ли хвана най-неподготвени последователите на групата, както и колегите им музиканти и творци от видеоиндустрията, експлоатира темите за лъжите и заблудата, използвайки документална, архивна естетика, която на практика е манипулирана. „(В случая) медията е посланието“, казва Кели в отговор на вълната от разнопосочни реакции. Той обяснява, че по клипа са положени стотици часове човешки труд, спазени са етичните стандарти и идеите за всеки кадър от концепцията до финалния продукт са насочвани от човешки умения. Това не го прави по-различен от предишни видеоклипове на групата, които са компютърно-генерирана анимация, добавят в изявление и самите изпълнители. Те настояват, че работата с AI е само инструментът, чрез който е реализирано виждането на режисьора, и това е далеч по-сложен и изискващ умения процес от обикновен промпт. Изкуственият интелект освен това дава възможност на групи като Archive, които имат безспорна артистична стойност, да създават визуализации, далеч надхвърлящи финансовите им възможности – в най-новия им клип цял град е напълно наводнен.

Почти същите по отношение на творческия процес са и думите на Марк Лорънс Гарилао, създател на AI видеоклипове от Филипините, чиито клипове понякога достигат до 20 млн. гледания онлайн. Младият мъж коментира пред Al Jazeera, че разбира смисъла на думата slop и защо неговото творчество, създадено с цел развлечение, се поставя в тази категория. Той обаче не е съгласен с подценяването на труда му. „Това се получава, защото прекалено много хора разчитат твърде много на изкуствения интелект. Би трябвало човешката идея да е водеща – смята Марк. – Хора като мен не са станали вайръл без причина, има определен творчески процес зад това.“ Той добавя, че в неговата страна тази работа му носи около 5000–6000 долара на месец – 10 пъти по-голям доход, отколкото ако работеше като софтуерен специалист със съответната университетска диплома.

Между предпазливост и възможности

Съществуват и достатъчно защитници на AI slop, които твърдят, че точно това желае публиката. Вие например направихте ли си аватар в Ghibli стил или някой от многото подобни, които се появиха напоследък? Имаме ли право да хвърлим първия камък? Всъщност проучването на Meltwater показва и още една група реакции към слоп-а – тази на неутралните, които превъзхождат през целия период на миналата година както отрицателните, така и положителните, взети поотделно.

Статистиката също е красноречива. Основателят на „Мета“ Марк Зукърбърг първоначално беше притеснен за реакциите на потребители заради генерираното от изкуствен интелект съдържание и компанията въведе етикети за него. В един момент обаче се оказа, че AI съдържанието увеличава прекарваното време от хората онлайн. За „Мета“ това се равнява на 8% повече време престой във Фейсбук и 6% повече в Инстаграм. Решението на Зукърбърг? Да добави цяла нова категория в платформите си за AI картинки и видео.

А и в крайна сметка бизнес страната на съдържанието е примамка за мнозина и възможност за маркетинга. В репортажа на Al Jazeera най-гледаните части от 10-минутния клип са тези, в които Марк Гарилао обяснява последователността от приложения, с които създава съдържанието, как ги монетизира и колко точно печели на месец.

В тази ситуация работи и обратната стратегия. Дори гиганти като Coca-Cola и McDonald’s не бяха пощадени заради опита си да вкарат AI картинки в реклами. В същото време брандове, които са превърнали човешкта оригиналност в ключова част от идентичността си, могат да го използват като конкурентно предимство. Например през септември 2025 г., след като Friend – компания за AI компаньони – видя как рекламите ѝ в нюйоркското метро са надраскани от противници на AI, Heineken се включи с билборд кампания със закачка: „Най-добрият начин да си намериш friend (приятел, бел.а.) е на по бира“. Други марки използват маркетинга си като основен канал, за да подчертаят своята „човечност“. Например през октомври марката за облекло Aerie обяви ангажимента си да не използва AI генерирани изображения.

И двата подхода са възможни в момента и дават различни конкурентни предимства. AI фокусирани брандове трябва да подчертават как техните инструменти улесняват човешката креативност, а не я потискат. Squarespace използва нещо такова при пускането на своя инструмент за изграждане на сайтове Blueprint AI. Рекламата, която промотира инструмента, показва дизайнер, който създава на ръка, а Squarespace се използва само за да преведе тези дизайни в дигитална среда.

От Spotify обобщават ситуацията: „Темпът на скорошния напредък в технологията за генеративен изкуствен интелект се усеща бързо и понякога обезпокоително, особено за творците. В най-добрия си вид изкуственият интелект отключва невероятни нови начини за артистите да създават музика, а за слушателите да я откриват. В най-лошия си – може да бъде използван от злонамерени лица и ферми за съдържание, за да объркат или заблудят слушателите, да вкарат slop в екосистемата и да пречат на автентичните артисти, които работят за изграждане на кариерата си“.

Социално-политически проблем

AI slop обаче има и доста по-тъмна страна извън бизнеса. Става въпрос за използването му за целите на дезинформацията – пряко или косвено. Фалшиви фотореалистични изображения ни заливат по всякакви поводи. През януари например се разпространяваха масирано „снимки“ на затрупан от снежна виелица град в Камчатка. На тях се виждаха преспи с височина на 10–15-етажна сграда, които са физически далеч над възможното на планетата Земя (най-големият регистриран снеговалеж от еднократна буря в историята е донесъл снежна покривка с дебелина под 5 метра), а тежестта на такъв сняг би сравнил сградите със земята. Въпреки това много хора смятаха картинката за истинска, а дори някои онлайн медии я публикуваха.

Подобни заблуди имат краткосрочна стойност за малцина, но щетите, които нанасят, ще се плащат в дългосрочен план. Дори тези невинни картинки със зимен пейзаж станаха причина хора в интернет да обявят, че глобалното затопляне не съществува, други да се скарат с тях по този повод, а мнозинството – най-вероятно да загуби допълнително доверие в информационните източници, които среща. Помислете само за реакцията около видеата, свързани с трагедията около хижа „Петрохан“, и за фактът, че някак си подсъзнателната първоначална реакция на много хора беше, че те са фалшиви.

Платформите като YouTube и Facebook не се интересуват пряко от съдържанието на клиповете и картинките, от тяхната креативност, повече ги вълнува броят показвания и най-вече времето за задържане. А най-прекият начин да се задържи вниманието е чрез адресиране на базови емоции. Така, макар да има отделни артистични находки, трендът в качеството е низходящ, а целият интернет се превръща в кофа за боклук за съдържание“, казва доц. Миоюнг Чен от Northeastern University в Бостън, експерт в областта на журналистиката и AI. „Етиката идва след ръста“, добавя тя.

Белият дом например използва Ghibli функционалността на ChatGPT, за да създаде цинични изображения на арест на „нелегален“ емигрант. Да не споменаваме нашумялото видео „Тръмп Газа“ или това с американския президент с корона на главата в боен самолет, в който бомбардира протестите „Без крале“ с… диария. Достъпността на фотореализма вече се експлоатира от тролските фабрики, като им позволява още повече да увеличат ефективността си при по-малко вложен ресурс.

В крайна сметка инструментите са толкова „добри“ или „зли“, колкото е човешката нагласа зад тях. Независимо от индустрията или сектора, брандовете не могат да си позволят да си затварят очите за потребителските нагласи около AI. И най-вече – трябва да продължат да поставят на първо място истинската, автентична човешка връзка в комуникациите си.