С мъдър подход към емоциите

Животът е изпълнен с комплексни емоции. Какво правите с тези емоции е това, което определя вашето ниво на емоционална интелигентност (EQ).

Според Психологът и професор от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант, има един тип реакция, който е сигурен знак, че вашият EQ е много нисък.

Когато някой на работното място направи нещо егоистично, необмислено или манипулативно, напълно естествено е да почувствате прилив на гняв (според изследванията това дори може да бъде продуктивно, ако се канализира правилно). Това, което не е здравословно, настоя Грант в скорошен епизод от неговия подкаст„ ReThinking“ заедно с психолога Сюзан Дейвид, е да обвинявате другия човек за гнева си.

„Аз не съдя емоциите, но съдя начина, по който хората се отказват от свободата на избор заради своите емоции“, каза Грант. „Признак за емоционална интелигентност е изоставянето на фразата „Ти ме накара да почувства…“. Защото даваш на други хора власт над емоциите си. Никой не може да ме накара да почувствам нещо“, добави той.

Ако редовно използвате същата фраза, може би имате възможност да подобрите значително собствения си EQ.

Това не означава, че другите хора не влияят на нашите емоции. Разбира се, че го правят. Нито някой спори, че поведението на другите хора не може да бъде наистина ужасно и достойно за нашия гняв или разочарование. Грант също се старае да подчертае, че неговият коментар не трябва да се разглежда като освобождаване от отговорност на тези, които действат по някакъв лош начин.

Двамата психолози обаче  подчертават колко обезвластяващо е да вярваме, че няма свобода на действие и съзнателен избор между ежедневното проблемно поведение на другите хора и нашата умствена и емоционална реакция към него. „Има пространство между стимула и отговора. Вие контролирате поведението си, но аз избирам как да реагирам на него“, обясни Грант.

По-мъдър подход към вашите емоции

Идеята, че имаме способността да избираме как да реагираме на провокации и разочарования, е привлекателна. Но също така повдига важен въпрос. Ако фразата „Ти ме накара да се почувствам…“ е червен флаг за ниска емоционална интелигентност, защото предполага, че други хора контролират изцяло чувствата ни, какъв е алтернативният подход? Как точно създавате и използвате това „пространство между стимула и отговора“, за което говори Грант?

Грант и Дейвид споделиха някои идеи в подкаста. Дейвид, например, предлага фина, но важна промяна в начина, по който мислите за емоциите си: „Ако помислим за езика, който използваме, когато казваме „тъжен съм“,  „ядосан съм“ и тн. ние ползваме осъществяваме пълно езиково сливане между себе си и нашата емоция."

Тук няма пространство между стимула и реакцията, в която да ви позволи да направите различен избор. Вместо „Тъжен съм“, предлага Дейвид, кажете си „Забелязвам, че чувствам тъга“. Изследванията показват, че емоциите са истории, които си разказваме, за да обясним физическите и умствените усещания. Когато използвате езика, за да си напомните, че са изградени по този начин, вие си давате пространство да разказвате различни, по-добри истории.

Вместо да се чувствате похитени от емоциите си, вие ги наблюдавате и изследвате, преди да изберете как искате да обозначите чувствата си и да реагирате на практика. В този модел другите могат да ви дадат неприятна храна за внимание, но не могат да ви накарат да почувствате нещо, което не ви е от полза.

Опитът да овладеете или игнорирате емоциите чрез чиста сила на волята рядко работи, но да направите крачка назад и да вземете предвид чувствата си, преди да действате спрямо тях, е отличен начин да увеличите значително емоционалната си интелигентност.

……………………..

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев