Технологии

Виртуалните деца: Решение за пренаселения свят или опасен социален експеримент?

Виртуалните деца: Решение за пренаселения свят или опасен социален експеримент?

Виртуалните деца: Решение за пренаселения свят или опасен социален експеримент?

Определяна като нежелано състояние, при което броят на съществуваща човешка популация надхвърля абсорбционния капацитет на Земята, свръхнаселеността принадлежи към т. нар. нетрадиционни заплахи за международната сигурност, които дават облика на сегашната среда за сигурност. Управлението на демографските кризи е от изключително значение, защото те пряко застрашават сигурността на национално, регионално и международно ниво.

От времето на чумната епидемия през 15 век до сега, растежът на населението постоянно върви нагоре като междувременно са избухвали стотици войни, природни бедствия и изкуствено създадени от човечеството опасности. Въпреки това, населението винаги е продължавало да нараства и в наши дни развиващите се страни са изправени пред проблема с пренаселеността повече от вече развитите страни.

Нарастващия напредък в технологията с всяка измината година е засегнал човечеството по няколко начина. Един от тях е способността да се спасяват човешки животи и да се осигурява добро медицинско обслужване за всички без подбор. В резултат на това продължителността на живот и растежа на населението се е увеличила значително. През последните петдесет години, растежът на населението се увеличи изключително поради подобрения стандарт на живот и по-голямото и по-евтино произвеждането на храна.

Могат ли технологиите да дадат новия отговор на стария проблем?

Ако обществото на бъдещето ще става все по-тясно свързано с виртуалната реалност и изкуствения интелект, възможно ли е тези достижения на технологиите да се окажат решение на проблема със свръхнаселението като комбинират естествения стремеж на човешкия род за създаване на потомство с концепцията за добавена реалност.

Виртуални деца, които ще играят с вас, ще ви гушкат и дори ще изглеждат като вас скоро ще станат нещо обичайно и след 50 години биха могли да помогнат в борбата с пренаселеността, твърди  експерт по изкуствен интелект. Тези компютърно генерирани потомци, наречени Tamagotchi kids или "деца Тамагочи", ще съществуват само в потапящия дигитален свят, известен като „метавселена“, до който се осъществява достъп с помощта на технология за виртуална реалност, като например шлемове, които карат потребителя да се почувства така, сякаш е лице в лице с истинско дете. Отглеждането им няма да струва почти нищо, тъй като ще изискват минимални ресурси, според Катриона Кембъл, един от водещите авторитети в Обединеното кралство в областта на AI и нововъзникващите технологии.

„Виртуалните деца може да изглеждат като огромен скок от мястото, където сме сега, но в рамките на 50 години технологиите ще са напреднали до такава степен, че бебетата, които съществуват в метавселената, са неразличими от тези в реалния свят. С развитието на метавселената виждам как виртуалните деца стават приета и напълно приета част от обществото в голяма част от развития свят", заявява тя.

Основателят на Facebook Марк Зукърбърг е водещ защитник на концепцията за метавселената, която се разглежда като бъдещето на интернет и ще размие границите между физическия свят и дигиталния свят. Катриона Кембъл вярва, че хората един ден ще могат да използват високотехнологични ръкавици, които са в състояние да предоставят тактилна обратна връзка, за да възпроизведат физически усещания. Това ще позволи на някой да се гушка, храни и играе с дигиталното си потомство, сякаш то е истинско дете.

Експертите по изкуствен интелект прогнозират, че виртуалните деца вероятно ще имат фотореалистични лица и тела - благодарение на компютърната графика и усъвършенствано машинно обучение - и ще могат да разпознават и отговарят на родителите си с помощта на гласов анализ и проследяване на лицето. В новата си книга AI by Design: A Plan for Living with Artificial Intelligence Кембъл твърди, че опасенията за пренаселеността ще накарат обществото да прегърне дигиталните деца. Тя ги описва като „поколението Тамагочи“ – препратка към портативните цифрови домашни любимци, които станаха изключително популярни сред западните младежи в края на 90-те години на миналия век.

Кои са тези модерни тамагочита?

За всеки, който има късмета да не си спомня тези дигитални същества, тамагочи бяха електронни домашни любимци, затворени в LCD дисплеи, които собствениците се опитваха да поддържат живи. Те бяха голям поп хит през 90-те и като зловещ потенциален предвестник на това, което предстои, те обикновено умират бързо. Средната продължителност на живота на добре обгрижваното тамагочи е само 12 дни. Ето защо Катриона Кембъл описва тези дигитални деца като „поколението Тамагочи“.

„Вече сме на път да създадем поколението тамагочи, което на практика ще бъде „реално“ за родителите си“, пише Кембъл в откъс от новата си книга.

Ниската цена на виртуалните деца не е единственото им "рекламно" предимство. Кембъл вярва, че те биха могли да решат и широко дискутирания проблем с пренаселеността. Тя си представя дигитални бебета с фотореалистични тела, симулирани емоционални реакции и интерактивни възможности, задвижвани от AI. Естествено, те ще живеят в „метавселената“. Родителите също ще могат да взаимодействат с тях в дигитална среда като парк, плувен басейн или всекидневна. Те също така ще могат да избират колко бързо децата растат, ако въобще, и ще могат да споделят разговори и да слушат звуците и кикотенето на бебето като част от визията за футуристична технология.

Виртуалните деца биха имали минимални разходи и въздействие върху околната среда. Когато технологията е готова, тя може да предложи персонализирани преживявания на всеки потребител, който търси виртуално бебе. Ако не се чувствате готови да бъдете „родители на пълен работен ден“ (колкото и абсурдно да звучи това), можете просто да изключите детето си. Ако вашето виртуално дете се превърне в нетърпим ийнейджър, можете просто да анулирате абонамента си или да игнорирате детето.

Идеята не е съвсем нова

Всъщност вече има доказателство за концепцията за виртуални деца. „BabyX“, който е експеримент на базираната в Нова Зеландия компания Soul Machines, има за цел да хуманизира AI, за да го направи по-привлекателен за общественото взаимодействие. „Мозъкът“ на виртуалното дете е съставен от алгоритми, които извеждат какво е добро и лошо. Това позволява на BabyX да се научи как да реагира на взаимодействията точно като истинско бебе. Неговите движения и изражения на екрана също са вдъхновени от действителните движения на бебетата. Например, когато ученият изпише думата „мляко“, бебето идентифицира буквите и казва думата. След това изследователят хвали бебето устно, което освобождава виртуален допамин. По този начин бебето научава, че правилното идентифициране на думи като „мляко“ е добро и се научава да го прави повече в бъдеще. Обучението с подсилване на значението като това, подобно на истинско бебе, помага на BabyX да реши как да реагира в определени ситуации.

Очевидно е, че подобна идея изглежда колкото вълнуваща, толкова и опасна. Имайки предвид колко поляризиращи дори в момента се оказват теми като правото на аборт, пренасянето на цялата концепция за отглеждане на човешки живот във виртуалната реалност ще предизвика най-различни етични, правни, социални и икономически въпроси. Защитниците на идеята биха я лансирали като нова възможност за създаване на семейство, когато традиционният начин не е достъпен, както и биха изтъкнали икономическите ползи и намаленото натоварване върху вече задъхващата се планета. От друга страна, човешкият живот не е поредица от единици и нули и родител не е нито професия, нито роля във видеоигра, а призвание. Поради това всяко развитие в тази посока има потенциала да промени някои базови разбирания за обществото и семейството и към това трябва да се подходи изключително внимателно.

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ