Докато доларът губи позиции, централните банки са изправени пред сериозна дилема

Доларът поевтинява и вълнообразният ефект върху другите валути донесе комбинация от облекчение и главоболие на централните банки по света, пише Си Ен Би Си.

Несигурността относно политиката на САЩ доведе до отбягване на щатския долар и държавните облигации през последните седмици, като доларовият индекс отслабна с повече от 9% досега тази година. Наблюдателите на пазара очакват още понижения.

Според последното проучване на Global Fund Manager на Bank of America, 61% от участниците очакват спад в стойността на долара през следващите 12 месеца – най-песимистичната перспектива сред големите инвеститори от почти 20 години.

Оттеглянето от американските активи може да отразява по-широка криза на доверието, с потенциални странични ефекти като по-висока внесена инфлация с отслабването на долара

По-слабото представяне на зелените пари накара други валути да поскъпнат спрямо тях, особено сигурни убежища като японската йена, швейцарския франк, както и еврото.

От началото на годината японската йена е поскъпнала с над 10% спрямо зелените пари, докато швейцарският франк и еврото са поскъпнали с около 11%, според данни на LSEG.

Освен безопасните убежища, другите валути, които са се засилили спрямо долара тази година, включват мексиканското песо, което е поскъпнало с 5,5% спрямо долара, и канадския долар, който е поскъпнал с над 4%. Руската рубла е поскъпнала с над 22% спрямо зелените пари.

Някои валути на нововъзникващите пазари обаче се обезцениха въпреки слабостта на зелените пари.

Виетнамският донг и индонезийската рупия отслабнаха до рекордно ниско ниво спрямо щатския долар по-рано този месец. Турската лира също достигна историческо дъно миналата седмица. Китайският юан достигна рекордно ниско ниво спрямо долара преди близо две седмици, но оттогава засили позициите си.

Има ли място за намаляване на лихвите?

С изключение на няколко примера като Швейцарската национална банка, отслабването на щатския долар е облекчение за правителствата и централните банки по света, посочват анализатори пред Си Ен Би Си.

„Повечето централни банки биха се радвали да видят 10%-20% спад на щатския долар“, каза Адам Бътън, главен валутен анализатор във ForexLive. Той добави, че силата на долара е постоянен проблем от години и представлява трудност за страните с твърдо и меко фиксиране на долара.

Тъй като много страни с нововъзникващи пазари имат голям дълг, деноминиран в долари, по-слабият долар намалява реалното дългово бреме. Освен това по-меките зелени пари и по-силната местна валута правят вноса относително по-евтин, намалявайки инфлацията и следователно позволявайки на централните банки да намалят лихвите, за да стимулират растежа.

Неотдавнашната разпродажба на щатски долари предлага повече „място за дишане“ на централните банки да намалят лихвите, каза Бътън.

Въпреки че по-силната местна валута може да помогне за укротяване на инфлацията чрез по-евтин внос, тя влошава конкурентоспособността на износа, особено при подновените мита на САЩ, където Азия е изложена като най-големият производител на стоки в света, каза Томас Рупф, съпредседател на VP Bank за Сингапур и главен инвестиционен директор за Азия.

Девалвацията на валутата вероятно ще бъде по-активно разглеждана на нововъзникващите пазари, особено в Азия, каза Ник Рийс, ръководител на макроизследванията в Monex Europe.

Тези нововъзникващи пазари и азиатските централни банки обаче ще трябва да следват тънката линия, за да избегнат изтичане на капитали и други рискове.

„Развиващите се пазари са изправени пред висока инфлация, дълг и рискове от изтичане на капитал, което прави девалвацията опасна“, каза Ваел Макарем, стратезите на финансовите пазари, водещи в Exness.

Освен това девалвацията може да се разглежда от администрацията на САЩ като търговска мярка, която може да привлече отмъщение, добави той.

Развиващите се пазарни икономики може да не са склонни да намалят лихвените проценти, тъй като това може да повлияе на дълговата тежест на местните домакинства и фирми, които са взели заеми в щатски долари, каза директорът по икономика на Fitch Ratings Алекс Мускатели. По-слабата национална валута също може да доведе до изтичане на капитали в отговор на по-ниските лихвени диференциали със САЩ, добави той.

Европейската централна банка се възползва от възможността, предоставена от намаляващата инфлация, за да намали лихвите с още 25 базисни пункта на заседанието си миналата седмица. ЕЦБ каза в четвъртък, че „повечето мерки за базовата инфлация предполагат, че инфлацията ще се установи около средносрочната цел от 2% на Управителния съвет на устойчива основа“.

Друг пример е Швейцарската национална банка, която се бори със силния франк през по-голямата част от последните 15 години, отбеляза Бътън. Износът на стоки и услуги съставлява над 75% от БВП на Швейцария и силният франк прави швейцарските стоки по-скъпи в чужбина.

„Ако капиталът продължи да тече, може да се наложи да предприемат драстични мерки за девалвация“, каза той. Инвеститорите се насочват към франка по време на несигурност, като тази, наблюдавана през последните седмици, укрепвайки франка.

Централните банки избягват девалвацията - засега

Девалвирането на валутата крие риск от стимулиране на ръста на цените и паричните власти ще внимават инфлацията да остане над техните цели.

Рискът от по-висока инфлация, произтичащ от обезценяването на валутата, както и от тарифите – тъй като страните реагират на налозите в САЩ, вероятно ще накара централните банки да не желаят да следват пътя на доброволна девалвация, каза международният икономист и валутен стратег на Wells Fargo, Брендън Маккена.

Освен това, докато повечето чуждестранни централни банки теоретично разполагат с капацитета да отслабят собствената си валута, вероятността за подобен ход все още е ниска в настоящата среда, добави стратегът.

Дали дадена държава може да девалвира своята валута се влияе от няколко фактора: размера на нейните валутни резерви, експозицията към външен дълг, нейния търговски баланс и чувствителността към внесена инфлация.

„Експортно ориентираните държави с достатъчно резерви и по-малка зависимост от външния дълг ще имат повече място за девалвация – но дори и те вероятно ще действат внимателно“, каза Маккена.

По-широката насока на търговските преговори ще бъде ключова за начина, по който страните избират да действат. Освен Китай, няколко държави показаха желание да се включат в търговски преговори и ако тези преговори доведат до по-ниски тарифи, тогава няма да е толкова вероятно централните банки да преследват по-слаби валути, добави той.

В настоящия геополитически климат девалвацията може също така да предизвика отмъщение и рискове от обвинения във валутни манипулации, каза Рупф от VP Bank.

Въпреки че все още има възможност търговските напрежения да доведат до по-протекционистични резултати, което ще накара централните банки да обезценят своите валути.

„Но засега изглежда, че предпочитаното действие е избягването на валутна война, която само би добавила повече нестабилност към местната и глобалната икономика“, каза Маккена.