Има един почти комичен спор – за цвета на Financial Times (FT). Според официалната позиция на компанията той е salmon pink (сьомга), но за Pantone категорично е bisque (бисквита) – топъл беж с розово-прасковени оттенъци, чието име идва от божествената френска супа с раци, скариди и омари. Сайтът FT.com от своя страна използва бледооранжевия фон с Hex код #fff1e0, описван често като крем или Old Lace (стара дантела). Забавно е, но за индустрията спорът не е смешен. Защото зад нюанса стои бизнес модел, а значението му днес, когато медиите са „изяждани“ и абсорбирани от алгоритмите, е по-голямо от всякога. Освен това е удобна метафора за нашия разказ. Ето още една любопитна история. Розовата хартия – най-видимият актив на Financial Times (FT), е и най-ироничният. Първият му брой излиза на 10 януари 1888 г. под името London Financial Guide. Амбицията още тогава е да бъде издание за сериозния капитал от Ситито, а не на сензацията. Преименува се на Financial Times само 20 дни по-късно, а розовото е въведено с първия януарски брой на 1893 г. Целта е едновременно да направи разлика с конкуренцията (най-вече с Financial and Mining News, като през 1945 г. двата вестника се сливат) и… да е по-евтино. В края на XIX век розовата хартия не е премиум каприз, а неизбелена и заради това леко оцв�...