2020 - най-негативната за бизнеса година от десетилетие насам

Рязко влошаване на оценката за бизнес климата през изтичащата година, провокирано главно от ковид-кризата отчита традиционната онлайн анкета на Българската стопанска камара. Допитването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2020 г. сред 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката. Основният извод от него е: За последното десетилетие 2020-а е най-наситената с бизнес негативизъм година – и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности е била 2011 г., в която все още се усещаше умората от предишната икономическа криза.

89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.

Проучването се осъществява за 16-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. То проследява  отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и бизнес планирането за следващата календарна година. Тази година специален акцент е поставен върху отражението на коронакризата върху бизнеса. 86% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 10% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети). 58% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 12% - от „Преработваща промишленост“, 16% - от сектор „Търговия“, 3% от сектор „Строителство“, 2% -„Селско стопанство“, 2% - „Добивна промишленост“, други дейности (вкл. образование, култура, здравеопазване) – 7%. 19% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% - в Североизточен, 8% - в Северен централен, 13% - в Южен централен, 7% - в Северозападен, 10% - в Югоизточен. 26% оперират на територията на цялата страна.

Отчетлив негативизъм се наблюдава и при оценката на институциите, като относително с най-високо доверие се ползват Президентската институция, регионалните здравни инспекции и Омбудсманът на РБ, но и при тях е налице спад спрямо предходната година. По традиция, негативната класация се оглавяват от Народното събрание (90% недоверие), Министерският съвет (83%) и съдебната власт (76%). Общинската и данъчната администрация са в „златната среда“, но и при тях се отчита спад на доверието спрямо предходната година

Антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключителнно ниска оценка – 17% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. В огромного си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса. Категорично одоборение среща отказът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.

Ковид-пандемията е принудила 56% от анкетираните да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите, а 36% са прекратили работа за определен период. По отношение на персонала предприетите действия са в няколко направления – 42% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството) са пристъпили към съкращения, 41% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 33% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите.

В условията на пандемия бизнесът е потърсил нови начини да се съхрани, вкл. чрез стартиране или развитие на онлайн продажби (23%), както и трансформация на производството към нови продукти и/или пазари (19%). Инвестиции с цел спазване на противоепидемичните наредби са направили 36% от предприятията. Едва 2% са увеличили екипите си с нови назначения.

От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са се възползвали малка част от предприятията. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. Следващата предпочитана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%. 12% от фирмите в секторите „транспот“ и „туризъм“ са се възползвали от мярката за запазване на заетостта, изразяваща се в 290 лв./мес. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят/проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.

40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% - от бюрокрация и тежка документация. 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта.

Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%), както и намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Едва 9% от анкектираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.

Увеличеният брой заразени и/или карантинирани работници води до чувствително натоварване върху останалите служители – така смятат 47% от анкетираните работодатели, а 12% от тях се оплакват, че липсата на работници води до закъснение с изпълнението на възложени поръчки/договори, което в е причина за намалени обороти/приходи (7%). 30% от участниците в анкетата посочват, че отсъстващите работници не са повече от всяка друга година, а 4% декларират, че изобщо нямат карантиниран персонал.

Най-големите бариери