България "свети в червено" при дигиталните умения

България трябва да направи час по-скоро качествен скок в дигиталните умения на работната сила, призова президента на КНСБ Пламен Димитров по време на национален дискусионен форум "Бъдещето на труда и младите хора". "България свети в червено" по отношение на дигиталните умения - според Европейския семестър това е една от петте ключови области, в които сме в критично състояние.

Решението, според Димитров, е създаване и институционализиране на секторните фондове за квалификация и преквалификация, пилотното им въвеждане чрез пари от ОПРЧР и след това развитието им като основен финансов инструмент, който финансира ученето през целия живот.

Той припомни и друго основно искане на синдиката в контекста на предстоящите евроизбори - национална програма за базови дигитални умения за всички около 3 милиона и 300 хиляди работещи българи, която да се реализира чрез европейско финансиране. За това са необходими около милиард евро за следващите пет - седем години. "Казахме вчера на Мария Габриел, ще кажем и на Елена Йончева, на всички, които ще ходят в европарламента - да не ходят на разходка, а да отидат, за да доведат един милиард евро - по 300 евро за всеки работещ за базови дигитални умения", посочи Димитров. 

Той говори за бъдещето на труда и за това какъв тип работници ще се търсят занапред в световен, а и в национален мащаб. Според него ще се търсят изключително квалифицирани работници, които да управляват цялата система на машините, както и такива с ниска и почти никаква квалификация, които да "натискат пет копчета", както вече се случва в едно предприятие в Пловдивската икономическа зона, в което заетите са 80 процента роми, които са с ниска квалификация.

В същото време средносрочните прогнози на нашето министерство на труда и социалната политика показват, че ще се търсят все повече следващите десет години работници със средно и средно техническо образование, с което, по думите на Пламен Димитров, означава допускане, че ние се примиряваме, че оставаме в технологичния заден двор на Европа. Той изрази надежда прогнозата да бъде драматично променена, ако у нас влезе завод на   "Фолксваген".

В момента 3,5 млрд. души по света имат достъп до интернет услуги. До 2021 година всички мобилни устройства се очаква да имат биометрична технология. Към края на 2018 година 20 процента от глобалното бизнес съдържание се създава от машини, допълни Пламен Димитров. Той посочи още, че до 2020 г. ботове с изкуствен интелект ще захранват 85 процента от всички действия за обслужване на клиенти. Китай, САЩ и Канада вече имат изградени стратегии за развитие на изкуствен интелект и са лидери в глобалната надпревара, а в същото време едва 4 на сто от световните данни се съхраняват в ЕС и само 25 на сто от големите предприятия в ЕС са използвали анализ на голям обем данни, посочи Пламен Димитров. 

Според него промените идват със светкавична скорост, като изкуственият интелект ще добави 1,3 трилиона долара към световния брутен продукт до 2030 година. 

Пламен Димитров отбеляза, че пред синдикатите стои и друг въпрос - ако производителността започва да се развива все повече от технологиите, а не от труда, как точно трябва да се формулира искането работникът да получава повече . 

На фона на всички промени сериозен проблем става и регулацията на нестандартните форми на заетост. Регулацията ще има сериозен тласък от декларацията от 100 годишнината на МОТ, каза Пламен Димитров. 

Заместник-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова припомни, че прогнозите са, че 65 процента от децата, които сега почват образование, ще работят напълно нови професии, които не познаваме.  

Тя също подчерта, че предстои мащабно заместване на работните места с нови поколения компютри и роботи, което изисква нов подход на политиките - непрекъснато инвестиране в уменията на работната сила възможност за учене във всеки етап и преход в кариерата. По програма на МТСП ще бъдат обучени 5000 души в дигитални умения, каза Петрова в отговор на въпрос, зададен от младежите, присъстващи на форума.

БТА