Боливия – остров на икономическа стабилност, заобиколен от буреносни облаци

Боливия е остров на икономическа стабилност в Южна Америка на фона на кризите в региона. Конюнктурата обаче започва да се влошава.

Малкият магазин за обувки на Абраам Родригес се превърнал в истински цех, в който били наети над 10 работници по време на икономическия бум в Боливия, когато цените на природния газ и рудите, които тя добива, бяха високи.

Сега Родригес може да си позволи да наеме само един работник и казва, че освободеният от данъци внос и черният пазар са се отразили на неговите продажби и са го вкарали в дълг.

"Животът ми бе по-добър преди 10 години. Продажбите вървяха и магазинът за обувки се разрасна", припомня си Родригес в своя цех в Ла Пас. "Днес пазарът се сви. Моите служители напуснаха, тъй като не мога да си позволя да им плащам заплатите."

Заобиколена от страни, олюляващи се от икономически кризи, Боливия остава рядък пример за икономическа стабилност и растеж в региона. И при започналото преди повече от 12 години управление на президента Ево Моралес бедността непрекъснато намалява в най-бедната страна в Южна Америка - процес, който е подпомогнат от големия добив на природен газ. Експерти обаче предупреждават, че икономическият модел на Моралес е изправен пред нарастващи предизвикателства, включително покачващ се дълг, топящи се резерви и обезценяващи се валути на основните търговски партньори. И някои боливийци започват да усещат последиците.

Въпреки буреносните облаци, Моралес казва, че трябва да бъде преизбран на изборите на 20 октомври, като се аргументира, че всяка промяна би донесла хаос. Първият президент на Боливия от индиански произход е един от малцината останали лидери от лявата вълна, която заля Южна Америка през предишните десетилетия.

Около 45 000 занаятчийски работилници са затворили в страната през последните години, според Конфедерацията на малките и средните предприятия, която оценява годишните загуби на сектора на над 2 милиарда долара, или около 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Хиляди занаятчии и други работници са си сменили професията, като са се насочили към търговията, тъй като продажбата на вносна електроника и други стоки от Китай е станала по-доходоносна. Това означава, че делът на хората, влели се в сивия сектор, е набъбнал до около 50% - един от най-високите в региона.

Големите производства също се оплакват от рязък спад през първите месеци на годината, като агроиндустрията е понесла най-тежък удар. Печалбите от износа на газ освен това са намалели, а пазарът се е свил, каза Уго Силес, икономист от Националната промишлена палата.

По-голямата част от изнасяния от Боливия газ отива за Аржентина и Бразилия. Нейните съседи обаче са изправени пред предизвикателства: аржентинците са измъчвани от рецесия, рязко обезценяване на националната си валута и спираловидно нарастваща инфлация. Бразилският президент Жаир Болсонаро спечели голяма изборна победа миналата година, но изпитва затруднения с прокарването на своята програма и също трябва да се справя с бързо падаща валута.

"Аржентина и Бразилия имаха сериозни обезценявания, които направиха техния износ по-конкурентоспособен", каза Силес. "Боливия имаше фиксиран и стабилен обменен курс спрямо долара в продължение на осем години, което означава, че индустриалните сектори, които разчитат в голяма степен на вътрешното производство, са засегнати от вноса и контрабандата."

Бюджетният дефицит нараства от шест години, след края на бума на цените на суровините, и достигна миналата година 7% от БВП. Това, наред с ниските частни инвестиции, резкия спад на валутните резерви, увеличаването на държавния дълг при все още ниските цени на международните пазари и зависимостта на икономиката от суровините, причинява напрежения в икономическата политика на Боливия, заяви Хуан Пабло Бохославски, независим експерт на ООН по чуждестранния дълг и правата на човека.

"Фиксираният обменен курс с цел да се контролира инфлацията води до повишаване на цените на вноса и нарастване на дефицита по текущата сметка", каза той.

Външният дълг на Боливия се увеличи през март до 10 милиарда долара или около 25% от БВП. Управителят на централната банка Пабло Рамос обаче отхвърли възможността за девалвиране на националната валута.

"Покупателната способност зависи от ценовото равнище. Имаме ниска инфлация (около 0,6% през 2019 г.)", каза Рамос пред АП. "Тази стабилност на цените гарантира покупателната способност и ние трябва да я поддържаме."

Преди няколко месеца боливийският президент каза, че националната икономика е "защитена". Икономическият министър Луис Арсе обаче призна неотдавна, че бразилската криза ще засегне Боливия.

Бразилия остава най-големият пазар за боливийските енергоносители. Износът за най-голямата страна в региона обаче намаля рязко заради намалялото търсене и спадащите резерви. Според официални данни дневният износ на природен газ се е понижил от пика от 31 милиона кубични метра през 2014 г. до 23,8 милиона кубични метра през 2017 година.

Боливийското правителство обаче остава настроено оптимистично и залага на приемствеността. Откакто Моралес стана президент през 2006 година, икономиката расте средно с по около 4,5% годишно - доста над средното равнище за региона - и Международният валутен фонд прогнозира за тази година ръст от 4%.

Експерти обаче предупреждават, че икономическият растеж до голяма степен е зависим от спестяванията и външните кредити от Китай. За сметка на това международните валутни резерви на Боливия са намалели чувствително от 15,1 милиарда долара през 2014 г. до 8 милиарда долара през март.

На Моралес му е приписвана заслугата, че благодарение на неговия прагматичен икономически подход богатството от природния газ и рудите е достигнало до масите. Той обаче загуби подкрепа заради твърденията, че е манипулирал съдебната система. Авторитетът му бе подкопан и от корупционните скандали и настойчивостта си да се бори за четвърти мандат.

Отдавна управляващият президент на Боливия предупреждава, че ако не бъде преизбран през октомври, може да дойде краят на стабилния период, наблюдават в последно време, и страната да се върне към икономическите сътресения от миналото, повлияни от политиките на международни организации.

"Преди Световната банка и Международният валутен фонд решаваха икономическата съдба на Боливия", писа неотдавна Моралес в Туитър. "Днес нашият народ решава своето собствено бъдеще."

Карлос Валдес, Асошиейтед прес

БТА