"Черните лебеди" на Saxo Bank за 2021 г.

Ако в началото на годината някой ви беше казал, че тя ще бъде доминирана от икономически трансформираща глобална пандемия, щяхте ли да му повярвате?

Датската банка Saxo Bank, специализирана в онлайн търговията и инвестициите в различни активи, всяка година дава прогнози за подобни шокиращи събития, които е малко вероятно да се случат, но биха разтърсили финансовите пазари, ако все пак се сбъднат. Тези прогнози са известни още и като „Черни лебеди“.

„Що се отнася до шокиращите прогнози за 2021 г., пандемията от COVID-19 и продължителният изборен цикъл в САЩ ни приближиха към ситуация, която доскоро бе разглеждана като далечно бъдеще. Те ускориха почти всички социални и технологични супер тенденции“, коментира Стийн Якобсен, главен инвестиционен директор и главен икономист в Saxo Bank, цитиран от  citywire.co.uk.

Ето и 10-те „Черни лебеди“ на Saxo за 2021 г:

1. Amazon „купува“ Кипър

През 2021 г. Amazon и други монополисти на онлайн пазара ще започнат да подхождат по-предпазливо към правителствата, които опитват да ограничат тяхното влияние, тъй като смятат, че те са станали твърде могъщи и плащат прекалено ниски данъци.

Този натиск кара Amazon да премести европейското си седалище в Кипър. Средиземноморската страна приветства гигантската корпорация и данъчните приходи, идващи заедно с нея. Тези приходи ще ѝ помагат да намали съотношението на държавния си дълг спрямо брутният вътрешен продукт до близо 100%, след като финансите на страната бяха разтърсени тежко по време на дълговата криза в периода 2010-2012 г. 

Консултанти на Amazon „помагат“ на Кипър да промени данъчните си закони, за да заприличат те повече на ирландските, само че с още по-ниски корпоративни ставки. Лидерите на страната и нейното население остават доволни от новият приток на финанси и по-ниските данъчни ставки.

Европейските регулатори обаче бързо разбират за случващото се и предприемат атака срещу Amazon, принуждавайки компанията да промени практиките. В крайна сметка регулаторите решават данъчните ставки в страните от ЕС да бъдат хармонизирани. САЩ и други страни също предприемат мерки срещу монополите през 2021 г.

2. Германия плаща задълженията на Франция

Въпреки мащабният пакет от стимули в размер на 100 млрд. евро и схемата за кредити, при която държавата гарантира до 90% от заемите на компаниите, Франция не в състояние да избегне вълна от фалити, след като много компании в сектора на услугите не успяват да се справят със серията от отваряния и затваряния на икономиката.

Инвеститорите стават все по-големи песимисти по отношения на бъдещата възвращаемост на акциите, което води до масови разпродажби във френските мегабанки. Нетните приходи намаляват, а провизиите за лоши заеми растат, което тласка пазарната капитализация на френските банки до безпрецедентно ниски нива.

Имайки предвид лошото състояние на публичните финанси и извънредно високото ниво на дълг, Франция няма друг избори, освен да се обърне за помощ към Германия, за да бъде договорено мащабно печатане на евро от страна на Европейската централна банка. ЕЦБ изкупува дълга на френските банки, за да предотврати системен колапс.

3. Блокчейн „убива“ фалшивите новини

През 2021 г. заплахата от разпространение на дезинформация и подкопаване на доверието в  медиите достига критично ниво, изискващо реакция от индустрията. Големите медийни компании и социалните мрежи са принудени да предприемат контрамерки срещу фалшивите новини.

За целта те се обръщат към блокчейн технологията, с помощта на която създават мрежа от новинарско съдържание, при която съдържанието и източника на новините се валидират преди разпространение. Тази обща структура прави всяка промяна на съдържанието видима на мига за всички, а всяка новина може да бъде проследена до нейния оригинален източник. Компаниите като Тwіttеr и Fасеbооk инвестират активно в блокчейн технологията, като сайтовете за фалшиви новини и дезинформация бързо изчезват от техните платформи.

4. Новата дигитална валута на Китай предизвиква сеизмични промени в капиталовите потоци

Китай пуска на пазара своята система за електронни разплащания с дигитална валута (DCEP). Механизмът ще бъде частично захранван от блокчейн технологията. Това ще бъде поредната стъпка на Kитaйcĸaтa нapoднa бaнĸa за подобряване на ефективността на нейната парична и фискална политика на фона на нарастващият брой на безкешовите транзакции в страната. През 2019 г. 80% от всички плащания в Китай са направени чрез приложенията WеСhаt Рау и АlіРау.

Гарантирането на пълен достъп за чужденците до капиталови пазари на Китай чрез дигиталната валута ще намали притесненията им от използването на юана за търговия и инвестиции, и по-конкретно съмненията относно неговата ликвидност и директният достъп до инвестициите им в Китай.

Междувременно, стабилността на китайската валута и нейната проследимост, прозитичаща от блокчейн технологията, ще елиминират риска от изтичането на капитал от страната и нелегалните транзакции. Отварянето на китайския капитал ще създаде валута, която може да се конкурира с щатския долар за статуса на резервна валута, ще даде тласък на китайското потребление, ще финансира нова пенсионна система и ще задълбочи капиталовите пазари на страната.

5. Революционен дизайн за термоядрен синтез катапултира човечеството към енергийно изобилие

През 2021 напреднал изкуствен интелект прави възможно масовото навлизане на енергия, изведена чрез термоядрен синтез (fusion).  Проектът за реактор за термоядрен синтез на Масачузетският технологичен институт, известен като Sparc, който бе одобрен през 2020 г. като алтернатива за намаляване на цената на термоядрената енергия, получава значителни подобрения чрез този изкуствен интелект. В резултат на това светът преминава през най-голямата енергийна трансформация от създаването на първите ядрени реактори насам. Нещо повече – мащабни инвестиции от държавния и частният сектор правят масовото въвеждане на новата технология постижимо в рамките на няколко години.

Овладяването на термоядрената енергия премахва недостига на вода и храна в света чрез обезсоляване на морска вода и вертикално земеделие. Светът вече има евтин транспорт и yнивepcaлнaтa poбoтизaция и aвтoмaтизaция. Днешната младеж е последното поколение, което ще работи по необходимост.

6. Универсалният базов доход води до опустяване на големите градове

Оказва се, че мерките срещу COVID-19 не са били просто паническа реакция, а началото на новата реалност на универсален базов доход(Universal basic income).

В ерата на UBI, работата от вкъщи, нормализрана от пандемията, става все по-популярна, а градските офиси - все по-празни. Цените на търговските недвижими имоти потъват, както и тези на площите, заети от магазини и ресторанти, които в миналото са обслужвали офис служителите.

Универсалбият базов доход променя отношението на хората към баланса между работата и свободното време, като все повече млади хора остават да живеят там, където са израснали.

Професионалистите и ниcĸoĸвaлифициpaнитe paбoтници в големите градове също ги напускат, тъй като работните места все повече намаляват. 

7. Граждански технологичен фонд

През 2021 г. се създава граждански технологичен фонд, който прехвърля част от собствеността на капиталовите активи на всички хора, като по-голяма част отива за тези, загубили работата си заради технологичната трансформация на икономиката. Така се осигурява възможност обществото да участва продуктивно в новата дигитална ера. Новата политика на даване на „технологичен дивидент“ намалява икономическите и социални затруднения за хората, които не са били включени в преразпределението на капитала през последните години.

8. Успешните ваксини срещу COVID-19 „убиват“ бизнеси

През 2021 г. се оказва, че икономиката всъщност е получила много по-големи стимули от нужното по време на пандемията, като бързото възстановяване след ваксиниране води до прегряване на икономиката. Инфлацията расте, а безработицата пада с такова темпо, че  Федераният резерв позволява на доходността на дългосрочните държавни ценни книжа да се повиши значително, повличайки със себе си тази по-рисковите активи.

Фед прави грешка, като позволява финансовите условия да бъдат затегнати твърде бързо, след като губи фокус на фона на достигната годишна инфлация от 4-5% и годишен ръст на заплатите от 6-8% през третото тримесечие. В резултат фалитите по корпоративните ценни книжа достигат най-високото си ниво от години.

9. Търсенето на среборото нараства

2021 г. носи нови печалби за среброто на фона на отслабването на долара и oтpицaтeлната реална доходност. За рязкото поскъпване на среброто допринася и ръста в търсенето му за промишлена употреба. Нещо повече, на пазара се наблюдава недостиг, тъй като благородният метал се използва в производството на слънчеви панели. Този недостиг заплашва екологичната политика на президента Байдън, Европейската Зелена сделка и китайската цел за въглероден неутралитет до 2060 г.

10. Следващото поколение технологии дава тласък на paзвивaщитe ce пазари

През 2021 г. икономистите установяват, че темпото на растеж на много от развиващите се пазари е било сериозно подценено през последните години. Ключови нови технологии водят до ускоряване на производителността в частният сектор до нива, които не са наблюдавани от години при развитите пазари.

Една такава технологии е системата за сателитен интернет, която сваля цените на комуникационните услуги и увеличава скоростта на трансфер на данни. Първи на пазара ще се появи Ѕtаrlіnk нa ЅрасеХ, която ще разполага със 1500 работещи сателита до края на 2021 г.

На второ място е финтех революцията, която вече осигури достъп на милиарди хора до дигиталната икономика чрез техните мобилни устройства.

Дроновете ще бъдат новата революция в системата за доставки, разрешавайки един от проблема на живота извън големите градове. В комбинация с автоматизацията, технологията за безпилотни летателни апарати води до ръст на производителността в селското стопанство по цял свят.