Денят, в който небето опустя

Преди по-малко от година светът бе по-достъпен от всякога. Повече хора пътуваха по-често до повече места от когато и да било преди. За авиацията десетилетието след финансовата криза от 2008-2009 година бе изключително успешно. През 2019 година авиокомпаниите са превозили рекордните 4,5 милиарда пътници спрямо 2,25 милиарда през 2009 година и постигнаха забележителен растеж от близо 50 %. Достъпността на летенето роди цяла една нова каста, водеща живот мечта - дигиталните номади. Пандемията от коронавирус внезапно сложи край на този подем. Самолетите останаха на земята, държавите затвориха границите си, стотици хиляди пилоти, стюарди и летищни служители загубиха работата си, правителствата трябваше да влеят десетки милиарди, за да могат авиокомпаниите да оцелеят. За мнозина това е най-тежката криза в историята на авиацията.

Спускащи се бариери

С разрастването на епидемията концентрично се разшири и обхватът на "зоните, забранени за полети" в опит да се намали риска от пренасяне на патогена. В началните етапи имаше твърде малко информация за опасността от предаване на вируса сред стотиците хора, настанени за часове близо един до друг в затвореното пространство на самолета. А идеята стюардесите да носят маски по време на полет първоначално звучеше като ерес за стандартите на обслужване в бранша.
Ако обаче в средата на януари само отделни компании спираха полетите до отделни градове, то в средата на март вече цели държави прекъснаха връзките си с останалия свят. На места - до почти абсолютна изолация. Австралия наложи едни от най-строгите ограничения в света на 20 март, а границите й остават затворени и до момента, с изключение на малък "зелен коридор" за пристигащи от Нова Зеландия. През януари в държавата континент са пристигнали 2,3 милиона души. През септември - едва 16 720.
Скоростта на този процес изненада стотици хиляди хора далеч от домовете им и след като възможностите за намиране на алтернативни маршрути се изчерпаха, правителствата организираха специални полети, които да прибират гражданите им от чужбина. Само САЩ за първото полугодие прибраха 101 386 американци с 1140 полета от 136 държави и територии. Въпреки това не всички успяха да се върнат у дома. Чешка двойка вместо седмица прекара на Малдивите 127 дни, а японецът Йесе Катаяма "заседна" в Перу за близо седем месеца, но пък сбъдна мечтата си, след като получи като подарък от местните власи индивидуално посещение в древния град на инките Мачу Пикчу.
Различните правила във всяка държава, променящи се буквално за часове, допълнително хвърлиха в шок бранша, свикнал да отделя години за планиране на полетите. При полет от Амстердам до Шанхай например екипаж на KLM научи някъде над Новосибирск, че след пристигането си ще трябва да се подложи на 14-дневна карантина в китайска държавна болница. Само спешните преговори между нидерландските и китайските власти позволиха на екипажа да остане на борда и след 18 часа да върне машината у дома.

Съществуване на ръба

"Оцеляване". Това е единствената дума, с която шефът на KLM Питер Елберс очертава пред колегите си основния приоритет на компанията.
Международната асоциация за въздушен транспорт (МАВТ - IATA) очаква през 2020 година търсенето на авиопътувания да се свие с 66 % спрямо спада от едва 1,2 % при кризата от 2009 година, след като в определени периоди бяха отчетени близо 90-процентови сривове на авиотрафика.
Това означава, че тази година 2,3 милиарда души по-малко ще летят, приходите на бранша ще се сринат от 838 до 419 милиарда долара, а загубените работни места до края на годината могат да достигнат половин милион.
Авиацията губи пари не само заради липсата на приходи. Затварянето на границите и намаляването на търсенето принуди авиокомпаниите да спрат от движение голяма част от флотилиите си. В края на април, през периода на най-строги ограничения в Европа, на земята са близо 7000 от общо около 8000 самолета, които летят в зоната на Евроконтрол. Най-големият европейски "склад" за самолети е в Теруел, Испания, и служителите са принудени да играят на "тетрис" със самолетите, за да ги сместят максимално и да намерят място за още машини. "Паркоместа" заделиха и действащи летища, чийто обичаен капацитет остана неизползван. А за да могат самолетите някой ден да се върнат в небето, поддръжката не е лесна, нито евтина.
Авиацията топи кешовите си резерви и за възстановяване на стойността на билетите за анулирани полети. Опитите да се предлагат вместо това ваучери за по-късна дата като цяло не срещнаха благосклонността на регулаторите.
За оцеляването си авиокомпаниите, включително най-големите и утвърдени играчи, бяха принудени да разчитат на държавна помощ. Lufthansa поиска помощ още на 13 март и в крайна сметка получи над 6 милиарда евро. Общо европейските правителства предоставиха около 30 милиарда евро за спасяване на авиопревозвачи, а още 7 милиарда са в етап на договаряне. Американските авиокомпании получиха от Вашингтон 25 милиарда долара (вече са почти изчерпани) и се надяват на още толкова от новия пакет икономически мерки, който Конгресът обсъжда. Много не оцеляха, включително LATAM и Avianca - двeте най-големи в Латинска Америка.

Бъдеще на ваксини и бързи тестове

Възстановяване на авиацията не се очаква преди 2023 година, а според някои експерти и до 2024-25 година. Много ще зависи от това, дали секторът ще успее да убеди пътниците и властите, че летенето отново е безопасно.
Рискът от предаване на коронавируса на борда на самолет е 1 на 27 милиона, заявиха в съвместна презентация през октомври тримата големи самолетостроители и по принцип заклети конкуренти Airbus, Boeing и Embraer. Според един от авторите на проучването, на което се основава това твърдение обаче, подобни изчисления представляват единствено "лоша математика". Все пак авиокомпаниите продължават да залагат на засилена дезинфекция, задължителни маски за пътниците и екипажа, спиране на кетъринга и списанията, както и на подобрени вентилационни системи, за да намалят риска от инфектиране по време на полет.
Засиленото тестване на пътниците преди качването им на борда пък е начин да не се допуснат евентуални вирусоносители за полета - от вече стандартното мерене на температурата при влизане на летищата до задължителни тестове за Ковид-19, направени определен период преди излитането, и бързи тестове на самия терминал. Усилията на авиокомпаниите да разработят надеждна, бърза и евтина система за тестване са израз на надеждата им, че по този начин биха могли да убедят правителствата да се откажат от задължителната карантина за пристигащи пътници - фактор, който разубеждава мнозина желаещи да пътуват.
"Имаме нужда от тестване, защото трябва да се отървем от карантините", призна регионалният вицепрезидент на МАВТ за Азиатско-тихоокеанския регион Конрад Клифърд. Във Франция тази стратегия успя, във Великобритания - не, и това стана причина лондонското летище "Хийтроу" да загуби титлата си на най-натоварено в Европа от парижкото "Шарл де Гол".
С приближаването на масовото ваксиниране срещу Ковид-19 се обмисля дали да не бъде въведено задължително изискване пътникът да е ваксиниран, за да се качи на борда. Австралийската Qantas вече обяви такива намерения, други категорично отхвърлят подобен подход.
МАВТ, отделно пет големи авиокомпании и някои държави вече приключват работата по система за дигитален "здравен паспорт", който да дава на авиационните власти и правителствата стандартизирана и надеждна информация за направените от пътника тестове, а в бъдеще - и ваксини. Междувременно вече се разви черен пазар за фалшиви отрицателни тестове за коронавирус.
Дори тези усилия да се увенчаят с успех обаче, авиацията няма автоматично да се върне към състоянието си от преди пандемията. Спасяването от държавната хазна означава, че авиокомпаниите ще бъдат обремени със значителни дългове за известен период, както и с условия, приети в замяна на спасителните бюджетни средства. Срещу помощта от 7 милиарда евро Air France например обеща да свие наполовина въглеродните емисии от вътрешните си полети до 2024 година и да ограничи кратките полети, които се припокриват с жп маршрути.
Потребителските навици и търсенето също вероятно няма да бъдат същите, особено при бизнес пътуванията. Корпоративните служители, пътуващи по работа, са едва 12-15 % от пътниците, но те обикновено заемат по-скъпите места и по някои маршрути от тях идват до 75 % от печалбата от полета. С коронакризата обаче много компании преосмислят разходите си, а дигиталната среда се утвърди като достатъчно ефективен начин за бизнес срещи.
Хигиена, строги здравни стандарти, оптимизация, нови технологии - така звучат приоритетите на лидерите в бранша за следващите пет години

Източник: БТА