Кризата с коронавируса реабилитира „Черната нула“

Днес, повече от всякога, Германия е убедена в правотата на своята политика на балансиран бюджет без трупане на нов дълг, известна като „черната нула“ (schwarze Null), . Благодарение на високия си бюджетен излишък страната разполага с нужните средства, за да отговори подобаващо на кризата, предизвика на коронавируса, пише Блумбърг.

От години правителството на най-голямата европейска икономика е атакувано от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и дори администрацията на американския президент Доналд Тръмп за това, че не харчи достатъчно пари и не взима достатъчно кредити, за да стимулира забавящата се германска икономика(а и тази на Еврозоната като цяло). През всичките тези години финансовите й министри решително поддържаха позицията, че бюджетният излишък и ниският дълг представляват разумни политики, които помагат на страната да бъде готова за криза.

Днес тази криза вече е факт, а германският канцлер Ангела Меркел е готова да използва големия бюджетен излишък на страната, за да стимулира икономиката и да допринесе за спасителният план в размер на 540 млрд. евро, договорен миналата седмица от финансовите министри на страните от ЕС. Този резултат кара много икономистите да се запитат дали Германия не е била права да защитава политиката на „черната нула“  през по-голямата част от последното десетилетие.

„По отношение на своята фискална политика, Германия се чувства напълно оправдана“, коментира Холгер Шмидинг, главен икономист в базираната в Хамбург банка Berenberg.

„Сега сме изправени пред най-голямата градушка в мирно време и имаме средствата да се справим с нея“, добавя тйо.

Това в общи линии е и позицията на министърът на финансите в Германия Олаф Шолц, който е категоричен, че настоящата криза показва колко правилна е била политиката на балансиран бюджет и нисък дълг на неговия предшественик Волфганг Шойбле.

„Когато говорех за намаляването на държавния дълг, моят основен аргумент винаги беше, че може да има криза. Сега ние имаме нужната сила и ще я използваме“, заяви Шойбле в интервю за Блумбърг на 25 март.

Тези изказвания срещнаха силен отзвук в голяма част от Европа, и то не само сред другите страни членки на Еврозоната като Австрия и Холандия. Швейцарският министър на финансите обяви миналия месец пакет от мерки за стимулиране на икономиката в размер на 20 млрд. швейцарски франка (20,4 млрд щатски долара) под претекста, че през последните години страната е намалила държавния си дълг и сега може да си позволи да харчи повече.

Марсел Фратзшер, ръководител на икономическия институт DIW в Берлин и бивш служител на ЕЦБ, обаче поддържа позицията, че Германия в действителност трябва да харчи повече от бюджета си за стимулиране на икономиката и че тази криза не реабилитира политиката на правителството. Според него няма разлика дали съотношение на държавния дълг към БВП е 50% или 70%.

„Не бих се съгласил с тезата, че сега Германия може да си позволи да харчи много, защото в миналото се е придържала към балансиран бюджет. Ако правителството бе отделило повече пари за инвестиции, способността му да реагира на днешната криза щеше да бъде същата“, казва той.

Имиджът на германската политика извън границите на страната обаче ще има нужда от повече време, за да бъде преобърнат. Годините на отбягване на дефицити и трупане на дълг са спечелили на Германия репутацията като „скъперника“ на индустриализирания свят.

В интервю малко преди кризата с коронавируса да удари сериозно Европа, президентът на Централната банка на Германия Йенс Вейдман заяви, че много често му се налага да слуша критики за фискалната политика на Берлин от страна на неговите колеги в ЕЦБ и че това е „дебат, който е свикнал да води“.

Фискален „Фетиш“

Аргументите срещу „черната нула“ на Германия варират от тези на представители на администрацията на Тръмп, които казват, че страната трябва да харчи повече, за да намали прекомерния си търговски си излишък, до тези на МВФ, който твърди, че страната трябва да увеличи инвестициите си и да намали данъците не само за да коригира търговския си дисбаланс, но и за да насърчи икономическия си растеж. Преди около две години френският президент Еманюел Макрон определи германската фискална политика като „непрекъснат фетиш за излишъци“

„Историята е една и съща: Ако структурните въпроси не бъдат разрешени, те няма просто да изчезнат“, коментира  Гертруде Тумпел-Гугерел, бивш член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

„Идеята на дълговите спирачки е да се каже „може да има трудни времена, когато ще имаме нужда от тази фискална свобода. Този подход е успешен в някои страни и не толкова в други“, добавя тя.

ЕЦБ, чиито членове избягват да коментират специфичните политики на отделните страни членки, отдавна се надява на германски икономически стимули. Надеждата разбира се е, че те няма да подкрепят само германската икономика, но и тази на региона на единната валута като цяло. 

Както обаче и да протекат събитията, фискално консервативните представители на германското правителство имат повод да се чувстват оправдани в своя подход през годините.

„Тези, които се придържаха към правилата, сега имат фискална свобода“, казва Отмар Исинг, бивш член на съвета на директорите на Бундесбанк и на ЕЦБ.

„Тези, които не го направиха, сега имат специални проблеми“, добавя той.