Италия може да мине и през тази криза без да се вгледа в собствените си икономически провали

Италия може отново да успее да се отърси от тежка криза, без да се вгледа в собствените си икономически провали. Страната, чиито икономически проблеми са надвиснали като буреносен облак над региона, е на път да получи най-големия дял от възстановителния план на Европейския съюз, който може да се превърне в примерен модел за бъдещи проекти за общи заеми и фискални трансфери.

Този план, в комбинация с пакета от стимули на Европейската централна банка, дава време на силно задлъжнялата Италия да овладее епидемията от коронаривурс и да адресира слабия си икономически растеж през последните години по свой собствен начин, пише Блумбърг.

Третата най-голяма икономика на Еврозоната преминава през труден икономически период от началото на века. През последните 20 г. страната отчита вял икономически растеж, комбиниран със спорадични кризи, които политиците в страната предпочитат да игнорират, вместо да говорят открито за структурните й проблеми. Ако Италия продължи с този си подход, тя рискува да подложи на сериозно изпитание търпението на европейските си партньори.

„Всичко това крие и морален риск. Не обвинявам т.нар „пестеливи страни“, че подхождат внимателно към ситуацията“„ коментира Розамария Битети, икономист и лектор в университета Luiss в Рим. „Съществува усещането, че Европейската фискална политика е подложена на „Романизация“, добавя тя.

Това, което Бинети иска да каже, е че Италия и другите по-слаби страни членки на Еврозоната рискуват да не оползотворят ефективно предоставените им средства и време, като отлагат вземането на важни решения за стимулиране на икономическия растеж.

Италианският премиер Джузепе Конте заяви миналата седмица, че европейската помощ ще постави под изпитание „силата и надеждността не само на правителството, но и на италианската система като цяло“.

„Това може да се превърне в повратна точка за Италия“, коментира Патрик Кризан, икономист от  Allianz SE в Мюнхен. „Страната може най-накрая да направи нужните инвестиции и структурни реформи, за да увеличи потенциала си за растеж“, добавя той.

Ако Италия не се възползва от този си шанс, тя ще даде нова почва на критиките, които са отправяни към нея от влизането ù в Еврозоната. За разлика от Германия, Италия не се възползва от спокойните години в началото на века, за да трансформира икономиката си с мерки за стимулиране на растежа.

През последните години италианската икономика е подкрепяна от мащабната програма на Европейската централна банка, създадена от бившия президент на ЕЦБ Марио Драги. Тази помощ обаче също не бе използвана за започване на нужната реформа, въпреки призивите на италианският шеф на финансовата институция.

През последните годините нито световната финансова криза, нито дълговата криза в Еврозоната, или пък проблемите с дефлацията в региона, бяха достатъчни, за да алармират италианските политици и да ги накарат да предприемат мерки, като тези, допринесли за икономическото чудо в страната след Втората световна война.

Причината за това обаче не е в липсата на предложения. Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) постоянно излизат с цели списъци съвети за реформи в Италия, с които да се увеличи ефективността на публичната администрация, събирането на данъци, инвестициите и образованието.

„Италианският народ е този, който страда най-много от липсата на реформи“, коментира Карстен Джуниус, главен икономист в  Bank J. Safra Sarasin. „Не бива да забравяме това“.

В национален план обаче апетитът към предприемане на мерки за реформа става все пo-слаб на фона на фрагментираната политическа сцена и бавният законодателен процес.

Тук обаче трябва да се оцени успехът на италианските финансови министри в контролирането на дефицитите на страната. Липсата на стабилен икономически растеж през последните 20 г., особено в значително по-бедните южни райони на страната, обаче създава предизвикателства пред фискалните перспективи на Италия.

Пакетите за стимулиране на икономиката, приети от италианското правителство в борбата срещу последствията от пандемията, вероятно ще доведат до повишение на държавния дълг на страната до 155% от брутния вътрешен продукт.  

Европейските партньори на Италия изглежда са готови да подкрепят страната чрез фонда за възстановяване, въпреки че някои северни страни като Холандия не са склонни да отпускат средства без условия. Същевременно с това програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации поддържа разходите за заемите на Италия на поносими нива.

Макар че през години Италия успешно избягва съдбата на Гърция, която бе принудена да приеме условията на кредиторите, за да се справя с финансовата си криза, способността ù да продължи по този път, зависи от действията, които ще предприеме днес.

„Ако бъдещо популистко правителство използва спасителните пари от ЕС за политически цели, притесненията на пестеливите страни около пакета от стимули за икономиката ще бъдат оправдани“, коментира Кризан. „Те най-вероятно няма да се съгласят да помогнат отново при бъдеща криза“.