Бизнес лидерите по света - оптимисти за глобалния икономически растеж

След изминалата година под знака на пандемията от COVID-19 и цялостното усещане за несигурност, 76% от бизнес лидерите по света очакват глобалния икономически растеж да се подобри. Това става ясно от резултатите от 24-ото Годишно глобално проучване на PwC сред бизнес лидерите, представени по време на уебкаст от Албена Маркова, Съдружник Консултантски услуги, PwC Югоизточна Европа.

По думите й това представлява значително увеличение в сравнение с миналата година, когато този процент бе 22. Тези прогнози са подкрепени от данните на организации като Международния валутен фонд и Световната банка, които очакват ръст на световната икономика между 4 и 5 процента през 2021 г.

„Вероятно бързото разработване на ваксините и очакването, че тяхното прилагане по света ще постави пандемията под контрол дават своята роля за тези прогнози, като такава играят и икономическите стимули и програми за подпомагане, лансирани от правителствата по света през последните няколко месеца“, коментира Маркова.

На този фон българските бизнес лидери остават леко по-предпазливи – 58% от тях очакват глобалният икономически растеж да се подобри през следващите 12 месеца, докато близо една четвърт очакват понижение.

В сравнение с последните две години това представлява позитивна тенденция, тъй като още в края на 2018 г. от PWC регистрират наслагване на страх и очакване от следващата глобална икономическа криза. „Тогава никой не можеше да си представи за какви безпрецедентни промени и трусове в световната икономика ще става въпрос само година и половина по-късно“, каза Маркова.

[[{"fid":"371863","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":246,"width":684,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Според проучването 68% от българските бизнес лидери очакват увеличение в приходите на своите компании през следващите 12 месеца. Те обаче остават малко по-песимистично настроени в сравнение със своите глобални колеги и по-специално тези от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

„Едва 45% от българските лидери посочват очакване за ръст в рентабилността през следващата година“, отбеляза Маркова.

Тя посочва, че тези данни трябва да се интерпретират с гледна точка към отделните сектори, тъй като те пострадаха различно от пандемията.

Според прочуването по-висока неувереност на глобално ниво се наблюдава в сектори като туризъм и пътнически транспорт, тъй като все още не е ясно кога ще отпаднат ограниченията за пътуване в различните страни. Нивото на оптимизъм в технологичния сектор обаче е по-високо, което е обяснимо предвид темповете на дигитализацията.

[[{"fid":"371864","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":379,"width":675,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

По отношение на действията и инициативите, на които ще разчитат за постигане на икономически растеж, всички бизнеси по света и в България залагат най-вече на повишаване на оперативната ефективност и на органичен растеж

„Българските бизнес лидери правят по-малко планове за предприемане на стъпки, насочени извън организацията. Едва 18% от тях планират осъществяване на нови сделки за сливане и придобиване, което е значителен спад в сравнение с резултата от 32% преди две години. Желанието за нови стратегически партньорства също е спаднало значително“, отбеляза Маркова.

По думите й тази насоченост навътре към организациите като възможност за растеж може и да е правилната стратегия в условията на криза, тъй като залага на минимален риск. Същевременно с това тя може да доведе до пропускане на възможности в момент на икономическото възстановяване.

[[{"fid":"371866","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":383,"width":683,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Според проучването на PWC бизнес лидерите по света и в България поставят на първо място като заплаха за растежа на своите организации пандемиите и другите здравни кризи.

„За българските бизнес лидери критичен остава и въпроса с достъпа до ключови умения. Бизнес лидерите у нас отбелязват и повишена загриженост за здравето и благосъстоянието на работната сила“, каза Маркова.

Тази година на преден план излизат и киберзаплахите, които бизнес лидерите по света ги поставят на второ място като основна заплаха, а в България те са на трета позиция.

По информация на Центъра за стратегически и международни изследвания, които проследява и регистрира глобално значими киберинциденти, за периода март 2020 г. до февруари 2021 г. са регистрирани 146 такива събития. За сравнение, при предишните два периода средният брой такива събития е 110. Това индикира увеличение от 33%.

Друга заплаха, която бележи значително нарастване, е рискът от невярна информация или дезинформация, която вече е на 10-то място на глобално ниво, след като през предходната заемаше 20-та позиция. 32% от българските лидери са силно притеснени от дезинформацията

Бизнес лидерите отреждат по-високо място и на заплахата, свързана с климатичните промени. „Тази година 35% от българските участници в прочуването я смятат за значителна заплаха в сравнение със само 10% през миналата година“, отбелязва Маркова.

[[{"fid":"371886","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"14":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":720,"width":1280,"class":"media-element file-default","data-delta":"14"}}]]

От PWC отчитат нараснала тревожност сред бизнес лидерите в България през последните три години  по всякакви рискове. По-голяма част от лидерите у нас са по-разтревожени за по-голяма част от заплахите, които виждат в околната среда.

„След 2020 г. предсказуемостта изглежда е понятие, което е безвъзвратно останало в миналото. Днес от бизнес лидерите се изисква да са постоянно нащрек и да проявяват пъргавост на ума и решителност в действията.“, отбелязва Маркова.

[[{"fid":"371868","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":385,"width":689,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

Новите предизвикателства за успешния лидер 

На този фон миналата година глобалният екип на PWC по стратегии и лидерство е обособил шест предизвикателства за днешния успешен лидер, които показват понякога противоречащите изисквания, изисквани и налагани към тях от всички заинтересовани страни.

„Успешният лидер трябва да е глобално мислещ локалист – отворен към света и към възможностите, които той предоставя. В същото време обаче той трябва да е отдаден на успеха на местно ниво“, отбелязва Маркова.

Той също така трябва да е почтен политик, изграждащ довери с всяко едно свое действие, като в същото време търси подкрепа, води преговори и формира коалиции, с цел осигуряване на напредъка на своите идеи.

Успешният лидер трябва да е смирен герой, излъчващ увереност и хъс за състезание. В същото време трябва да може да признава своите грешки и да търси помощ, когато това е необходимо.

„Той е стратегически изпълнител, който вижда ясно в бъдещето и се ръководи от факти при вземане на решения. От друга страна остава фокусиран върху ежедневното изпълнение на задачите за деня“, допълва този обобщен профил Маркова

Освен това от него се очаква и да е технически-грамотен хуманист, който трябва да е двигател на технологичните промени в организацията, като в същото време е отворен за важността на човешкия фактор и не забравя, че организациите са създадени от и за хората.

Успешният лидер трябва да е традиционен новатор, свързан с изконите ценности и цели на организацията, но в същото време движи иновациите и опитва нови неща, без да се страхува от провал.

[[{"fid":"371869","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"7":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":381,"width":687,"class":"media-element file-default","data-delta":"7"}}]]

Рискове и решения

Що се отнася до стратегическите инициативи на управляване на риска, бизнес лидерите се ръководят основно от водещите заплахи в околната среда. Предвид факта, че страх номер едно в световен мащаб са пандемиите и другите здравни кризи, лидерите предприемат действия и стратегии в управлението на риска именно в тази насока.

Другите две важни теми за българските бизнес лидери са достъпа до кадри с ключови умения както и киберзаплахите.

Според прочуването на PWC рискът, свързан с климатичните промени, изглежда не намира отражение в конкретни действия по отношение на управление на риска сред бизнес лидерите, както на глобално, така и на местно ниво. Над 60% от тях отбелязват, че не планират нищо в действията си по управление на риска в тази насока.

„Към февруари 2021 г. едва 8% от глобалния индекс на най-големите компании Fortune 500 са проявили и декларирали ангажираност за постигане на нетни нулеви емисии и въглероден неутралитет“, отбелязва Маркова, като уточнява, че на глобално ниво бизнесът изостава от правителствата, които предприеха по-сериозен ангажимент за климатичен неутралитет.

Според проучването 53% от българските участници смятат да засилят и дигитализират функцията по управление на риска, докато 50% от тях вече планират системен риск за събития с ниска вероятност и силно въздействие.

[[{"fid":"371870","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"8":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":381,"width":681,"class":"media-element file-default","data-delta":"8"}}]]

Според PWC инвестициите изглеждат в значителна степен съобразени с нивата на риск и възможностите, които бизнес лидерите виждат. Голяма част от тях са насочени към дигитализация, която би помогнала да се превъзмогне в известна степен рискът от липсата на ключови умения, както и промяната в потребителските настроения и поведения.

„Инвестициите в киберсигурността и защитата на данни закономерно отразяват повишения риск там“, коментира Маркова.

От проучването става ясно, че не се наблюдават сериозни разлики в областите на инвестиция между българските бизнес лидери и техните глобални колеги, като изключение прави само категорията на климатичните промени - едва 45% от лидерите в България възнамеряват да увеличат инвестициите в тази област, а само 12% очакват това увеличение да е значително.

[[{"fid":"371871","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"9":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":385,"width":687,"class":"media-element file-default","data-delta":"9"}}]]

Управлението на работната сила

Според прочуването 46% от българските лидери планират промени в своята стратегия за работната сила, като фокусът е върху създаването на продуктивна и безопасна работна среда, включително осигуряването на необходимите инструменти и гъвкавост за работа от разстояние.

Подобен вид промени вървят ръка за ръка с теми като повишена ангажираност и комуникация с работната сила (отбелязани от 36% от участниците), както и промяна в културата и поведението на работното място (33% от участниците).

„В сегашния момент на безпрецедентни промени бизнес лидерите имат уникалната възможност да засилят ангажираността и лоялността на своите служители като вдъхнат нов живот на организационните ценности и в същото време дават личен пример с последователни послания и комуникация“, каза Маркова.

Според проучването другата важна тема по отношение на работната сила е повишаването на продуктивността чрез автоматизация и технологии. „Тема номер едно за глобалните участници и на второ място сред българските. Планираните увеличения в дигитализацията работят в посока реализирането на подобни стратегии. В същото време трябва да е ясно, че те трябва да са съпроводени с увеличаване на дигиталните умения на служителите, за да могат те да се възползват от тях“, добавя тя.

[[{"fid":"371872","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"10":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":387,"width":681,"class":"media-element file-default","data-delta":"10"}}]]

От прочуването става ясно, че бизнес лидерите виждат равна роля за себе си и за правителството по темата осигуряване на квалифицирана, образована и адаптивна работна сила. Те виждат дори по-голяма роля за бизнеса за осигуряването на добро здраве и благосъстояние на тази работна сила.

„В други обществено значими теми, които традиционно се припознават повече по отношение на правителствата по света, бизнес лидерите в България виждат и важна роля за себе си. Това са теми като намаляване на климатичните промени и увреждането на околната среда и получаване на по-балансирано равенство на доходите“, отбелязва Маркова.

През 2020 г. редица правителства започнаха активни и мащабни програми за икономическо стимулиране и подпомагане, насочени към преодоляване на ефекта от пандемията от COVID-19. В ЕС една важна такава програма е механизмът за възстановяване и устойчивост, който през следващите години ще предостави значителни средства на всички страни членки за преодоляване на кризата, но и за подпомагане на дигиталния и зеления преход на икономиките.

„В същото време балансирането между краткосрочните икономически нужди и дългосрочните климатични цели би могло да бъде голямо предизвикателство, тъй като отложения дефект на климатичните цели не съответства непременно на незабавните нужди от подкрепа за бизнеси, компании и сектори, засегнати от пандемията. За да се запази дългосрочната перспектива се изисква по-стратегически подход“, каза Маркова.

Според прочуването българските участници са особено скептични по повод способността на правителството да балансира успешно между двата вида цели. Цели 59% от тях изразяват такова мнение, докато в глобален мащаб скептицизъм проявяват 35%.

[[{"fid":"371876","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"12":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":387,"width":691,"class":"media-element file-default","data-delta":"12"}}]]

„През изминалата година пандемията показа, че едно широко обществено партньорство е единствения начин да се неутрализират кризи от подобен мащаб и с подобни ефектив“, коментира Маркова.

Според проучването 36% от българските лидери споделят, че правят промени в организационните си цели, за да отразяват по-добре ролята, която организациите им играят в обществото. 13% от бизнес лидерите у нас споделят намерения да преразгледат целите си в тази връзка.

[[{"fid":"371877","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"13":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":386,"width":683,"class":"media-element file-default","data-delta":"13"}}]]