Малката ракия е голяма работа

Консуматорите на "Стралджанска" са почти поравно разпределени мъже-жени, живеещи в големите градове, с високи доходи и висше образование

Дълго време ракията се смяташе за old-fashion напитка. Днес освен повод за национална гордост е и модерно питие. Проучванията показват, че все по-често се консумира в заведения и ресторанти и бавно, но сигурно се превръща в задължителен елемент от модерната градска култура. С професионализъм и търпение компаниите, произвеждащи българска ракия, променят културата на потребление и което е по-важно - дават нови посоки за възприятието на плодовото бренди като алкохол от най-високо качество. Освен това ракията отдавна не е само "мъжко" питие - наслаждават є се все повече градски момичета, сочат още консуматорските проучвания. Макар трендовете в тази посока да се развиват с бавни стъпки, едно нещо е ясно: с добрия маркетинг и сериозната реклама логично се появиха по-висок клас клиенти с по-сериозни изисквания, а сред производителите започва нов етап на съперничество.

"Консуматорите на "Стралджанска" ракия са почти поравно разпределени мъже-жени, живеещи в големите градове, с високи доходи и висше образование. Те се определят като успешни хора, за които консумацията на ракия е удоволствие, а не рутина", коментираха от "Вила Ямбол", които произвеждат "Стралджанска" ракия. Марката е сред лидерите на пазара на премиалните ракии у нас, което в голяма степен се дължи на усилията им за привличане именно на новия клас потребители. "Вила Ямбол" е първият производител, който бутилира мускатова ракия - още през 1986 г., именно "Стралджанска".

Рецептата й е семейна и се е предавала от уста на уста в региона на Стралджа. За консуматора произходът и традициите имат сериозно значение, но се търси и по-модерен прочит. "Стралджанска" се предлага в три разновидности - Premium, Отлежала и Специална селекция, разпределени в степента им на отлежаване - от 6 месеца до 3 години. "Вила Ямбол" е една от малкото български изби със звено за производство на бъчви, като използва основно български дъб, а ракията се прави от изцяло собствени лозови масиви от сортовете Мускат Отонел и Тамянка.

"Елитните ресторанти в България отдавна предлагат добри селекции ракии. За мен би било по-интересно да видя повече ракии, интегрирани в коктейли, в баровете и клубовете. В ресторантите, в които работя, винаги съм търсил опции да поднеса ракията като дижестив, давайки на клиента опции да пробва 3-4 различни стила. Клиентите оценяват това, особено чужденците", разказва Марин Атанасов от Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите. Той активно се занимава с промотирането на български продукти на външни пазари. "Балканската кулинарна култура става все по-популярна в световен мащаб, водейки до неминуема нужда от интересни напитки, които да акомпанират на храната. България може да се превърне в един от знаменосците на качествени ракии по света", убеден е експертът. У нас като че ли сме далеч от времето, когато ще пием ракия в края на вечерта вместо в началото като аперитив, но пътят към по-модерното є поднасяне и консумиране е открит. Остава да видим кой от производителите най-добре ще успее да се позиционира на него.