Новите реалности променят из основи управленските подходи

Организацията с идеална цел "СТООС Нетуърк България" помага на фирмите да постигат върхови резултати, споделят Николай Чалъков и Таня Бояджиева - председател и зам.-председател на местния клон на Международната асоциация за иновативен мениджмънт

- Господин Чалъков, коя е мисията на СТООС и с каква стратегия планирате да я реализирате?

- Николай Чалъков: СТООС помага на организациите да са гъвкави и проспериращи в динамичната бизнес среда чрез споделяне на иновативни управленски подходи, осигуряващи доволни клиенти, щастливи служители и финансов успех едновременно! Целим да променим средата в компаниите в посока иновативност, ангажираност и взаимопомощ на всички нива. Организираме събития, на които мениджъри споделят успешен опит в прилагането на иновативни подходи. Също правим посещения, т.нар. Gemba walk*, в интересни предприятия. През ноември 2018 г. организираме международна конференция за иновативен мениджмънт.

- Госпожо Бояджиева, как българските мениджъри и предприемачи гледат на иновативните подходи в управлението? Каква е същностната разлика между тези и традиционните методи?

- Таня Бояджиева: Всички осъзнават, че традиционните управленски подходи не дават желаните резултати. Двигател на бизнеса днес все повече са не рекламите и продажбите, а "лайковете" и "звездите" за продуктите или услугите, давани от клиентите в социалните мрежи. Това налага смяна на парадигмата. Излезе изследване на "Файненшъл Таймс"**, което показва, че ако фирмата действа традиционно с фокус върху печалбата и натиск върху служителите да постигат дадени финансови резултати, в крайна сметка се случва точно обратното в новите условия. Новият подход изисква фокус върху преживяванията, емоциите на клиента и съответно на служителите, които създават стойност за него.

- Бихте ли ни посочили напълно нов метод в мениджмънта, който радушно се приема от младото поколение, т.нар. милениъли?

- Николай Чалъков: Младите хора са "алергични" към командно-контролния подход и към работа, чийто смисъл не им е ясен. Но те може да бъдат ангажирани с кауза с ясна полза за клиента на това, което правят, а също и с отношение на уважение и равнопоставеност. Допълнителна мотивация при тях би могла да дойде например от въвеждането на игрови елемент в работата им. При т.нар. игровизация се използва играта като начин на мислене в неигрови контекст за въвличане на служителите при решаване на проблем или постигане на желани резултати. Това помага за развитие на уменията на служителите по един забавен начин.

- Кои са съветите, които давате на микрофирмите, малките и съответно на големите компании, които в момента обмислят въвеждането на напълно нов за тях мениджмънт модел?

- Таня Бояджиева: Независимо от големината на фирмата новите реалности изискват "обръщане на пирамидата" и гледане на клиента като на "най-важен шеф" за фирмата. Съответно следващи по важност са хората, създаващи стойност за този клиент, а мениджърите следва да им създават условия това да се случва по оптимален начин. Най-простият съвет, който даваме на всички мениджъри, е да излязат от ролята си на "важни началници" и да правят поне веднъж седмично среща с хората си, която да започват с думите: "Как мога да ви помогна да работите по-добре?

* От японски Gemba - място на действието, Gemba walk - посещение и наблюдение на действителния работен процес там, където се създава стойността на компанията (цеха, работната площадка, фронт офиса), с цел проучване на възможностите за непрекъснато подобрение.

** Статията "Компаниите с цел отвъд печалбата правят повече пари", в. "Файненшъл Таймс". https://www.ft.com/content/b22933e0-b618-11e5-b147-e5e5bba42e51