Няколко крачки напред

Новото звено на Telelink Business Services предлага партньорство и технологични решения на образователните институции, за да не се жонглира с термини като „образование на бъдещето“, а да се започне с реалното му осигуряване за младите хора и техните преподаватели

Когато се говори, че образованието в България има спешна нужда от дигитализация, всъщност не става въпрос просто за вкарването на едни технологии, които „да имаме, защото така трябва“. Важното е да се познават същинските образователни приоритети и те да са в основата на всичко, а технологиите да са само инструмент, както казва Иво Русев, главен търговски директор на Telelink Business Services (TBS). С него преди време говорихме за съвместния проект на TBS и МОН, който осигурява дигитална образователна инфраструктура под формата на единна система за достъп и обучение в електронна среда за всеки учител и ученик в страната. Днес това решение има 420 хил. потребители всекидневно, което прави България една от най-добре обезпечените образователни системи в света, по думите на Наталия Митева, мениджър образование и социално въздействие в TBS. Нейната роля в развитието и позиционирането на компанията като доверен партньор на образователните институции е ключова и е част от цялостната концепция за бързо и адекватно идентифициране на нуждите в сектора така, че да има реална обществена полза от всички иновативни решения и модели, които могат да бъдат разработени и интегрирани в училища и университети.

Това практически изглежда като въвеждането на нови технологични инструменти, които да съдействат за дълбочинното ангажиране на ученици и студенти в процеса на преподаване и учене и всичко да се прави осмислено, за да има висока ефективност. Защото единствено осигуряването на онлайн канал за комуникация между преподавател и ученици не е образование. По тази причина според Наталия Митева в изграждането на „образованието на бъдещето“ е редно заедно да се включат държава, неправителствен сектор и бизнес, за да може всеки да допринесе към разрешаването на комплексните проблеми и да изградят високоефективна система, ориентирана към резултатите.

Системна и смислена дигитализация на образованието

TBS, разпознавайки проблемите и нуждите в образователния сектор, има възможност да идентифицира иновативни образователни решения за средното и висшето образование и начини, по които компанията може да бъде от полза на крайните потребители. „Основната ни цел е да помогнем за дигитализиране на образованието по системен и смислен начин, като смятаме да бъдем на първа линия в този процес, предлагайки партньорство“, казва Наталия Митева.

И ако говорим за конкретни измерения на това партньорство, бихме могли да споменем четири основни направления, в които компанията може да бъде безкрайно полезна с технологичното си ноу-хау и експертизата на екипа си: дигитализация на висшето образование; изграждане на системни решения за училищното образование; иновации за подобряване на образователните резултати; консултиране и управление на нови решения в образователните технологии.

Отвъд преподаването на знания към култивирането на умения

Тук TBS и екипът на Наталия Митева могат да добавят стойност в най-различни сегменти отвъд конкретните дигитални инструменти. „Разполагаме с различни технологични решения, които могат да бъдат адаптирани спрямо нуждите на всяка образователна институция така, че да се разрешат конкретни проблеми с управлението и прилагането на технологията, както и със самото администриране и преподаване. Имаме капацитета да направим оценка, да разберем какво е необходимо и да приложим експертен подход, за да помогнем на партньорите си да стъпят няколко крачки напред – отвъд преподаването на знания към култивирането на конкретни умения“, казва Наталия. „Когато обучението се случва в онлайн или смесена среда, се изисква изцяло нов дизайн на учебното преподаване от страна на преподавателя. Лекцията или урокът трябва да са подготвени много внимателно, за да се използват различни инструменти по специфичен начин, така че всеки студент или ученик да има своята роля в процеса“, допълва тя. По този начин ще имаме възможност да преминем на качествено ново ниво не просто образователно, а и като общество, за да сме действително няколко крачки напред, и то в правилната посока.

***

Q§А

Наталия Митева: „Образованието на бъдещето се случва днес“

Q Какви са целите ви като мениджър образование и социално въздействие в Telelink Business Services?

A Първо и най-важно, ние се позиционираме като солиден партньор на МОН и на всички образователни институции. Искаме да мислят за нас като компания с банка от решения. Имаме консултанти с технологичен управленски опит в бизнеса и експерти в сферата на образователните иновации и политики – всичко това е отвъд чистото доставяне на технология. Целта ни е да осигурим съвременно, ефективно и качествено образование за всяко дете и млад човек в България, независимо къде се намира и в каква среда расте. Вярваме, че технологиите могат да са двигател на социално-икономическия растеж, включително и чрез образованието.

Q Какви иновативни подходи виждате като най-необходими в образователната ни система?

A На системно ниво е важно обезпечаването на всички административно-управленски процеси в електронна среда. Ясно е, че трябва да минем от хартиените копия към електронен формат в администрирането на образованието, но имаме нуждата и от стратегическо мислене как да се интегрират технологиите в преподаването. Това трябва да стане чрез качествени програми за повишаване на капацитета на учителите и смислени, целенасочени обучения на преподавателите. Важно е и един мениджър, например училищен директор, да може да разполага с целия наличен ресурс, който държавата му дава, за да закупи услугите и продуктите, които са най-добри за неговата институция. А на ниво училище би било добре да се помисли за въвеждането на нови роли в образованието.

Q Може ли да дадете примери за такива нови роли?

A Една от тях е технологичният специалист, или зам.-директор по иновации и технологии – това е специалист с педагогическо образование и опит, който помага на другите учители смислено да използват технологиите. Такава нова роля може да бъде и мениджър на новите STEM центрове, които се създават с мащабен ресурс от държавата. Някой трябва да отговаря за тяхното съдържание и дейност. Освен това е много важно да се създаде пътека за развитието на нови лидерски кадри в училище. Трябва да погледнем какво работи в обществото, в частния сектор и в другите образователни системи и да го адаптираме по добър начин за България.

Q Кои според вас са настоящите тенденции на пазара на труда, в обществото, в бизнеса, на които образованието ни ще стъпи, за да се развива в бъдеще?

A Отдавна учениците трябва да могат да намерят, анализират и приложат знание, вместо да го рецитират. Много от уменията, които са свързани с бъдещето на работната среда, досега не са били на фокус в традиционната образователна система. 50% от съществуващите работни места няма да ги има в бъдеще и днешният първокласник ще работи професия, която има едва 10% шанс днес да съществува. Затова е важно днешните ученици и студенти да имат опит в най-новите технологии, които променят света, като например добавена и виртуална реалност, изкуствен интелект, роботика, инструменти за работа с данни и т.н.

Вече има много изследвания и метаданни, които показват как работи мозъкът в различните етапи на развитие, както и такива, проследяващи във времето успеха на хората и свързващи го с някакви конкретни черти и умения. Тоест ние вече знаем какво ни прави успешни. Младите хора трябва да имат серия от твърди и меки умения, както и приспособимост към дигиталните новости. Най-важното е да не забравяме, че образованието на бъдещето се случва днес. В партньорство между частен сектор и държава трябва да използваме целия ресурс, който притежаваме, за да направим образователния процес работещ в полза на младите хора, защото имаме отговорност към тях. Ако можем да постигнем ниво на умения, при което човек, намирайки се в родното си място, да води щастлив и доволен живот – това би било образование на бъдещето.

Автор: Боряна Телбис. Текстът е публикуван в бр. 05 на сп. "Мениджър"