Облигациите вещаят рецесия на фона на изчезването на инфлацията

След като в продължение на близо три години прогнозираха с успех съживяване на глобалната икономика, световните облигационни пазари сега нервно сигнализират за риск от нова рецесия, както и за ниска инфлация за едно поколение напред.

Стреснати от ескалиращата търговска война между САЩ и Китай, лихвените проценти по дългосрочните държавни облигации, определяни от мнозина като най-точните индикатори за бъдещата икономическа дейност и инфлация, потънаха дълбоко.

Доходността на американските държавни облигации спадна с 50 базисни пункта за седем седмици, а на германските с падеж след 10 години, която по принцип е под нулата, е на рекордно ниско равнище. В Япония, Великобритания, Швейцария и Франция лихвените проценти по облигациите са в най-ниската си точка от 2016 година, когато финансовите пазари бяха засегнати от комбинация от удари, включително шоковото решение на Великобритания да напусне Европейския съюз и забавянето на икономическия растеж на Китай.

Рецесията не е неизбежна. Облигационните пазари може и да сочат в тази посока, но някои други индикатори, като курсовете на акциите, не са толкова песимистични. Търговските напрежения, включително новият план на САЩ да наложат мита на Мексико, обаче сегашният спад на облигационните пазари може би е по-различен.

"Трябва да обърнем внимание", призовава Франк Диксмиър, ръководител на отдела на Allianz Global за инвестиции с фиксирана лихва, който управлява активи за над 560 милиарда долара.

"Знаем от опит, че облигационните пазари са доста добри в прогнозирането на бъдещите икономически развития и това, което е включвано все повече в уравнението, е очевидната ескалация на търговските напрежения", казва той.

Очакванията за бъдещата инфлация намаляха бързо в глобален мащаб в резултат на опасенията от забавянето на икономическия растеж или от рецесия, в момент, когато големите централни банки разполагат с ограничени "муниции" след годините на свръхлесни пари. Великобритания прави изключение заради Брекзит.

Най-важният песимистичен сигнал за икономическия растеж идва от кривата на доходността на американските облигации с 3-месечен и 10-годишен падеж. Тя е най-обърната от 2007 г. - месеците, предшествали световната финансова криза.

Доказано е, че обърнатата крива, при която лихвените проценти по дългосрочните облигации са по-ниски отколкото по краткосрочните, е силен индикатор за рецесия. Като мощен сигнал, че пазарите се готвят за понижаване на лихвените проценти, по-голямата част от американската крива е под целевото равнище на основния лихвен процент на Управлението за федерален резерв (УФР) от 2,25-2,50%.

Краткосрочните лихви по фючърсите загатват, че УФР може да започне да понижава лихвените проценти още другия месец.

"Кривата на доходността (на облигациите) си остава много добър индикатор, тъй като когато погледнете кривата и взаимната връзка между нея и макроикономически променливи, тя не се е променяла от 20 години", казва главният стратег на Pictet Asset Management Лука Паолини. Той допълва, че има вероятност от рецесия, но не дълбока.

Вярвате ли ми?

Разчитането на знаците, които идват от облигационния пазар, обаче не е лесно. Пророческата сила на кривата на американските облигации пострада от продължителната политика на лесни пари и търсенето на облигации от институционални инвеститори като пенсионни и застрахователни фондове. Това изигра роля за потискане на доходността на дългосрочните облигации, улеснявайки обръщането на кривата.

Безработицата в САЩ винаги е нараствала преди рецесии, но сега е близо до 50-годишен минимум. Акциите се представят добре, така както и по-рисковите сегменти от пазара на корпоративни облигации.

Икономическите данни в Съединените щати, макар и разочароващи, не са злокобни. Индексът на Institure for Supply Management's (ISM) за промишлената активност е на най-ниското си равнище от 2016 година, но над 50-те пункта, които предполагат растеж.

Главният инвеститор на BlueBay Asset Management Марк Даудинг отбелязва, че през 2016 година, когато пазарите бяха в плен на опасенията за слабия глобален икономически растеж и инфлация, индексът на ISM потъна до 48 и цените на петрола спаднаха рязко до около 30 долара за барел.

Сега цените на петрола, макар и на 4-месечно "дъно", са двойно по-високи в сравнение с преди три години.

Търговска война = слаба икономика

Дълбоките търговски напрежения сега обаче може да направят ситуацията различна, според анализатори и инвеститори. Лихвените проценти по американските държавни облигации с падеж след две години регистрираха миналата седмица най-големия си спад от 2009 година, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща да наложи мита на Мексико.

Въпреки че облигационните пазари до миналия месец масово очакваха положителен изход, Нийл Маккинън, глобален макростратег в ВТК Капитал, казва, че "сега инвеститорите разглеждат спора като част от една по-голяма, по-сложна, по-дългосрочна борба за хегемония и за пазарите това е по-опасно и несигурно".

Инвестиционните банки промениха своите възгледи за икономическия растеж и политиката на централните банки. Morgan Stanley сега прогнозира, че глобалният растеж ще изпадне в стагнация през остатъка от 2019 година, JP Morgan очаква две понижавания на лихвените проценти тази година, а според Goldman Sachs доходността на германските държавни облигации може да намалее до -0,50% при -0,25% в момента.

Международният валутен фонд (МВФ) междувременно понижи тази седмица прогнозите си за растежа на световната икономика, а германската централна банка оряза тези за националната икономика, като очаква тя да нарасне тази година само с 0,6%.

Някои централни банки вече започнаха да смекчават паричната си политика - лихвените проценти вече бяха понижени в Нова Зеландия, Австралия и Индия, а дори представители УФР споменаха за такава възможност.

"На фона на (облозите за съкращаване на лихвите), трябва да се попитаме дали УФР настройва фино своята политика в унисон с мисленето на инвеститорите или фундаменталните икономически перспективи са далеч по-лоши, отколкото са предполагали?", казва Сунил Кришнан, директор на Aviva Investors за мултиактивните фондове.

"Купуването на облигации отразява частично по-песимистичната гледна точка", допълва той.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги се опита преди няколко дни да успокои инвеститорите, че ЕЦБ е готова да действа при необходимост, като дори спомена перспективата за нови понижавания на лихвените проценти или за възобновяване на изкупуването на облигации.

Нервните инвеститори са налели рекордните 12,3 милиарда долара в по-висококачествени облигации "на инвестиционно равнище" през седмицата до сряда, съобщи Bank of America Merrill Lynch.

Банки са изчислили, че облигациите с отрицателна доходност са се увеличили в глобален мащаб до над 10 трилиона долара.

Липсваща инфлация

За централните банки и по-специално за ЕЦБ може би най-обезпокоителният сигнал от облигационните пазари е, че инфлацията ще остане под целевото равнище в продължение на години. Според пазарните очаквания инфлацията в еврозоната може да остане под целта най-малко две десетилетия.

Ключов индикатор за очакванията за инфлацията в еврозоната е на рекордно ниско ниво под 1,25%. Целевото равнище на ЕЦБ е малко под 2%, но те не е постигано от 2013 година. При това след безпрецедентни мерки за стимулиране на икономиката.

"Изглежда много трудно да видим инфлацията над целта през следващите 5 до 10 години", казва Даудинг от BlueBay.

И дори търговските напрежения, а с тях и опасенията от глобална рецесия, да отслабнат, други причини за несигурност - Брекзит, конфликтът на Италия с ЕС за бюджета й - навеждат на мисълта, че облигациите ще запазят своята привлекателност още известно време, допълва Диксмиър от Allianz.

"Зная едно нещо. И то е, че не искам да изпитвам недостиг на германски облигации на този етап", допълва той.

Дара Ранасинге, Ройтерс

(БТА)