Отвореното банкиране връща собствеността на финансовите данни на потребителите в техните ръце

„Отвореното банкиране за мен е бъдещето на парите, защото то дава технологията, която отваря финансовите данни и ги връща като собственост на потребителя. Бъдещето на парите е дигитално, но горивото за иновации и дигитализация са финансовите данни. Инструментът това да се случи е отвореното банкиране“ - с тези думи Галя Димитрова, основател на финтех стартъпа IRIS Solutions, откри панела по темата за Отвореното банкиране по време на организираният от списание „Мениджър“  трети банково-финансов форум "Бъдещето на парите". Събитието се проведе днес в хибриден формат при изключително висок интерес в залата на Онлайн и Международно висше бизнес училище София.

[[{"fid":"364478","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":3024,"width":4032,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Един от основните участници във втори панел, Галя Димитрова, основател на финтех стартъпа IRIS Solutions

„За мен бъдещето на парите е там, където те могат по сигурен и гарантиран начин да достигнат до хората, съобразно динамиката на нашето време и независимо от формата на парите, и да се използват максимално ефективно за поддържането на благосъстоянието на една страна“, отбеляза друг от основните панелисти, Любомир Каримански, член на групата на участниците от банковия сектор към Европейския банков орган.

„Взимам повод от предходния панел и бих искал да кажа, че сега особено важно е бъдещето на парите да бъде насочено към цялостното икономическото създаване на активи – към икономиката, към стопанската дейност на страната и на Европа като цяло. То трябва да бъде ориентирано по един много сигурен и благонадежден начин, като това става единствено чрез съвременните иновативни похвати и методи, които могат да гарантират достигането и до най-креативната идея, която да бъде развита в стартъп, а след това и във фирма“, добави той.

По думите му в света съществуват два вида отворено банкиране.

„Единият е този, който е движен чисто регулаторно, а другият се движи от пазарите. В Европа попадаме в първия вид и точно затова в България трябва да създадем необходимия инструментариум, така че то да се случва. Моята роля в европейския банков орган е именно да защитавам сигурността на финансовите и банковите услуги към крайния потребител, за да може той да получава тези услуги по благонадежден начин“, каза още Каримански.

[[{"fid":"364479","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":3024,"width":4032,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Любомир Каримански, член на групата на участниците от банковия сектор към Европейския банков орган в дискусия за отвореното банкиране 

Отвореното банкиране, като основна тема на днешния разговор, реферира към отваряне и споделяне на база данни и към други, тотално нови участници в банковата екосистема чрез дигитални канали, сподели Димитър Попов, директор „Консултиране“ в Делойт България, който се включи с онлайн участие в дискусията.

Тази година за четвърти път Делойт организират световно проучване на тема зрялост на дигиталното банкиране, като фокусът е върху банкирането на дребно. Прочуването обхваща над 300 банки от 39 държави, включително и България, като то е най-голямото подобно събитие в световен мащаб.

„То се базира на три компонента – сравнителен анализ на дигитални функционалности, които се използват от банките, проучване на нуждите на клиентите и проучване на потребителския опит и преживяване по време на процеса, или на английски User Experience (UE). Проучването се извърши по метода на използване на тайни клиенти, които отварят свои сметки и оценяват интернет и мобилни канали на всяка банка, проверявайки наличието на над 1000 функционалности. Успоредно с това бе проведено и проучване сред почти 5000 индивидуални клиенти с цел разбиране на техните нужди и предпочитани канали.“, поясни Димитър Попов.

По думите му с тази методология могат да бъдат разграничени дигитални шампиони от техните последователи и по-късно появилите се в дигиталния свят банки. Дигиталните шампиони, които са влезли в топ 10% от банките в световен мащаб, са тези, които предоставят голямо разнообразие от потребителски опит и дигитални функционалности, подходящи за клиента, допълни той.

„Темата за COVID-19 също бе анализирана, като е ясно, че пандемията ускори развитието на дигитализацията. Над 60% от банките намалиха работното време и затвориха редица свои клонове. Същевременно с това много от тях успяха да въведат нови дигитални услуги, като например онлайн откриване на сметки, дистанционни методи за идентификация и верификация на нови клиенти, както и нови методи за безконтактно плащане“, каза още той.

В България обект на проучването са били 10 от банките в страната, като резултатите показват, че те  все още са в начален етап на адаптирането на дигитални функционалности, което до известна степен се дължи и на предпочитанията на клиентите у нас, поясни Димитър Попов.

Той подчерта, че банковият сектор отчита положителни трендове в посока на дигитализация, като т.нар шампиони водят не само в дигиталните услуги и функционалностите, които предлагат, но изпреварват конкурентите си и от гледна точка на възвращаемост на капитала и отношението между разходи и приходи за тези проекти на дигитализация.

„ В текущата среда на ниски лихвени проценти тези институции са по-добре подготвени да предлагат на клиентите си печеливши продукти, което е особено важно в момент, когато има нарастващо напрежение върху банковия сектор“, добави Попов.

От началото на март досега всички банки отчитат 20% ръст на ползвателите физически лица на интернет банкирането. Освен това, има 88% ръст на клиентите, ползващи мобилното банкиране и 111% ръст на използването на мобилно банкиране от фирми.

„Забавените ни темпова на дигитализация се ускориха. Статистиката на големите консултанти на пазара ни сочи, че за десет месеца в банковия сектор са се случили толкова процеси на дигитализация, които в друго време са отнемали 7 години“, коментира той.

България е на едно от последните в ЕС по индекса DESI, което означава, че проникването на цифровизацията в икономиката е изключително бавно, почти два пъти по-бавно от средното за Европа, отбеляза обаче Любомир Каримански.

„Говорим само за дигитализацията на банките. До този момент не споменаваме стартъпите и финтех компаниите, които могат да осъществяват такива услуги съгласно ревизираната платежна директива (PSD2). Тя позволява вече споменатите от мен възможности за платежни услуги от трета страна и агрегираните информационни масиви, които могат да служат за консултантска информация на потребителите“, добави той.

България е от последните страни, които внедряват т.нар SEPA незабавни плащания (SEPA Instant Payment), които стават до 10 секунди, а лимита им бе увеличен до 100 хил. евро. Те стават в рамките на цяла Европа.

„Това вероятно се дължи на факта, че в България има само един системен оператор, който осъществява имплементиране на такава схема“, добави Каримански.

Галя Димитрова уточни, че представляваният от нея финтех IRIS Solutions е първия български стартъп, получил лиценз от Българска народна банка за доставка на информация по сметка и иницииране на плащане по ревизираната Директива за платежните услуги.

„Към 15 септември 2019 г. българските банки трябваше да публикуват своите API-та (приложно програмен интерфейс), за да са достъпни за трети страни като нас. На 17 септември получихме своя лиценз. За една година 90% от българските банки имат публикувани публични API-та и те са достъпни през платформата за отворено банкиране на IRIS Solutions. През годината стартираха много пилотни проекти с други финтех компании и банки. За мен оупън банкинг в България ще има през 2021 г., когато клиентите ще започнат да осъзнават какви са неговите възможности“, добави тя.

Като цяло отварянето на банкови данни чрез инициативата за оупън банкинг би довело до създаването на нов банков пазар в дългосрочен план, смята Любомир Каривмански 

„Пазар, където банковите продукти и услуги са отворени за трети страни и се използват за преминаването от един затворен модел към отворен такъв, в който се споделят данни между различни членове на банковата екосистема с разрешение и инструкция от клиента. В този модел банков пазар клиентите би трябвало да използват единен банков интерфейс за достъп до продукти и услуги от множество участници, било то банки или фентех компании. Това е модел, в който няколко доставчици на финансови услуги се конкурират непрекъснато, предлагайки на клиентите си продукти с по-добра стойност. Това ще доведе до преосмисляне на традиционния банков бизнес модел. Този път секторът може да стане по-клиентски ориентиран.“, добави той.

На въпрос какви ползи биха извлекли клиентите от оупън банкинг модела, Галя Димитрова  обясни, че в момента обслужващата ни банка държи пълната финансова информация за нас, заключена по платежната ни сметка – какви пари получаваме, къде харчим, как обслужваме кредитите си и тн.

„Отвореното банкиране е тази технология, която взема собствеността на моите финансови данни от моята обслужваща банка и ги връща на мен, за да мога аз да разменя информацията по сметката си с всеки участник на финансовия пазар с цел получаване на по-добри услуги и финансови продукти", поясни тя.

Тя подчерта, че споделянето на данните става единствено и само със съгласието на клиента.

„Когато данните отново станат моя собственост, най-нормалното е първо да ги споделя със счетоводителя си. Финансовата ми информация директно ще бъде "излята" в счетоводния софтуер и така ще бъде направена данъчната ми декларация.“, добави Галя Димитрова.

Тя даде пример за ползите от отвореното банкиране, като заяви, че ако е клиент на Allianz и иска да получи ипотечен кредит от ДСК, вместо да трябва да дава документи за доходи и платени данъци, тя може да се възползва от трета страна, участваща във веригата на доставка на информация по сметка, която да достави нужните данни на ДСК.  

„Във Финландия правителството раздаде на населението си помощите заради пандемията, четейки данни от оупън банкинг доставчик. Тоест, трета страна, избрана от държавата, достави на правителство данни по финансовите сметки на гражданите, които показаха на управляващите намалени доходи на населението“, добави тя.

По въпроса за сигурността на данните Любомир Каримански обясни, че точно това е целта на регламента за т.нар задълбоченото установяване на клиентската идентичност.

„Това е едно доста по-високо ниво за това как ние можем да дадем съгласие за използване на нашите данни. Именно в задълбоченото установяване на клиентската идентичност се установява, че от три елемента, всеки участник в отвореното банкиране трябва да изполва минимум два елемента. Тези два елемента са абсолютно характерни за съответния ползвател на такъв вид услуга и го защитават по доста по-висок начин. Европейският банков орган прие отлагане на въвеждането на задълбоченото установяване на клиентската идентичност до края на 2020 г. Тоест, сега всички участници в отвореното банкиране би трябвало вече да са готови с използването на този регламент “, коментира той.

А то е характерно с три елемента – принадлежност, притежания и знание. „Под принадлежност се има предвид, че когато използваме дадено устройство, ние го притежаваме. Ние можем да използваме това устройство, за да се идентифицираме. Притежанието е свързано много лично с нас, като пример за това са биометричните данни. Знанието, на последно място, включва паролите и други засекретени думи, с които да се идентифицираме в съгласието си да предоставим нашите данни за ползването на такъв тип услуги“, поясни още той.