Справедливата работна заплата. Колко да е тя?

Минималната работна заплата става 710 лв. от 1 април. Това се договориха социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Решение, от което може би само държавата е доволна. Както обикновено, синдикатите искаха повече, работодателите – по-малко. 

Идеалът за достойната заплата

Защо неравенствата се увеличават? Каква роля може да изиграе минималната заплати за намаляване на социалните и икономически неравенства? Каква е добрата система за договаряне на заплатите? Какво представлява справедливата заплата? Въпросите са много.

Според проф. д-р Хансьорг Хер, почетен професор в Берлинско училище по икономика и право „устойчивите политики за заплащане и справедливите механизми за определяне на заплатите могат да допринесат за по-равноправно и проспериращо общество за всички”. 

Ерве де Риберолес, международен експерт в политиките за стимулиране на служителите и клиентите, смята, че френското правителство все още търси баланса между за справедливото заплащане и покупателната способност, изразен в „достойна заплата”, четири години след протестите на жълтите жилетки.  

Какво прави едно възнаграждение справедливо?

Заплата, която се възприема за „справедлива“, е тази, чието финансово изражение е пропорционално на приноса на индивида . Друг е въпросът кои критерии правят една заплата „справедлива“.

„Справедливата работна заплата, не според работодателите, а според Международната организация на труда (МОТ) е определена в нейната конвенция №131. Тя представлява баланс между потребностите на работниците заедно с техните семейства и икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост”, посочва пред Мениджър Нюз Мария Минчева, заместник-председател на Българска стопанска камара.

Справедливата заплата е тази, която самият служител счита за такава в замяна на извършената работа, такава, която ще насърчи служителите да инвестират повече или по-малко в ежедневните си задачи и да запазят настоящата си работа по-дълго време, да развият силно чувство за ангажираност към организацията, която ги наема.

Според Светозар Гледачев, финансов анализатор и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”, такава няма. „Винаги и всичко зависи от гледната точка и винаги за някой тя е несправедлива. Никога не може да има съвпадение на стойността на изработения от работника продукт и възнаграждението му за това. Може да се получи случайно. Работниците винаги смятат, че от техния незаплатения труд са печалбите и богатството на собственика. Когато и двете страни: работник и работодател са еднакво недоволни, то значи е намерен баланса в отношенията”, коментира макроикономистът.

Три типа заплащане, което може да се определи като справедливо

Икономическият съветник на КТ „Подкрепа” Ваня Григорова посочва няколко типа заплащане, което може да се определи като справедливо. Първото от тях е минимална работна заплата, която често покрива или поне трябва да покрива минималните жизнени потребности. Няма единодушие как следва да се формира конкретният размер. Международната организация на труда определя две групи фактори, които следва да се вземат предвид (социални и икономически), но в каква пропорция ще бъдат отразени те зависи от това чия преговорна мощ е по-силна – на работодателите или на работниците. Понастоящем ЕК се опитва да въведе някакви ориентири и в тази връзка стремежът ни е минималната заплата да покрие поне 50% от средната за страната. Като е нормално да стигне и до 80% от нея, просто защото и средната е ниска, коментира експертът.

Вторият тип е заплатата за издръжка (т.нар. living wage). Тя следва да осигурява нормален начин на живот, възможност за посрещане на неочаквани разходи и формиране на спестявания. „И тук съществуват различни подходи. Така например съществува международна организация, която прави дългогодишни опити да нормализира заплащането в шивашкия сектор, където заетите в подизпълнителските фирми получават нищожен дял от крайната цена на стоките, които именно те произвеждат. Поради все още твърде доброволния характер и липсата на контрол, резултатите са незабележими. Ако трябва да посочим конкретен размер, тази пожелателна заплата почти се изравнява със средното трудово възнаграждение в страната”, посочва синдикалистът.

Третият тип заплащане, според нея, е получаването на справедлив дял от резултатите от положения труд. Посочените до момента размери на заплащане са минимуми – абсолютен минимум и справедлив минимум. Тук вече говорим за трудово възнаграждение, което отразява ролята, приноса на работника в производствения процес и го обезщетява достойно. При това ниво, служителят е равнопоставен партньор, а възнаграждението е следствие от проведени равностойни преговори между работодателя и наетите лица. Този процес обичайно завършва със сключване на колективен трудов договор, в който е постигнат баланс на интересите на двете страни.

Кога ще стигнем средните нива за ЕС

Това зависи от темповете на реална и структурна конвергенция на България към Еврозоната, казва Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК. „До голяма степен всичко зависи от липсата или наличието на екзогенни фактори, които да въздействат върху бизнес цикъла, като пандемията, войната и пр. Не можем просто да напечатаме едно допълнително количество пари и да ги раздадем, така само ще намалим тяхната покупателна способност и ще увеличим инфлацията. Трябва да модернизираме националната икономическа политика, да се стимулират инвестициите в производства с висока добавена стойност. Увеличението на доходите трябва да стане по пазарен път, а не с административни директиви и регулации, които показаха своята неефективност в някогашната планова икономика”, твърди експертът.

Икономическият съветник на КТ „Подкрепа” Ваня Григорова пък е на мнение, че това ще стане, когато работниците осъзнаят, че могат да бъдат силна страна в преговорите. Тя е убедена, че справедливост в рамките на конкретно предприятие се постига чрез колективни преговори, в които работниците заедно поставят исканията си пред работодателя. Обичайно следващият въпрос е: „Може ли българският работодател да плаща европейски заплати?“ Много от тях могат, е отговорът от КТ „Подкрепа”.

Във всяка една страна тези, които водят икономиката напред и решават всички проблеми на обществото са предприемачите. От тях зависи нивото на заплати, доходи, обществено развитие. Много хора не го разбират, но нека си представят за момент, ако имаме само по един Илън Мъск или Джеф Безос в България, колко богати щяхме да сме? - пита финансовият анализатор Светозар Гледачев. Според него, за да си предприемач, трябва да инвестираш. „За съжаление и българският предприемач печели четири пъти по- малко от средно европейския. И поради това инвестират по-малко”, коментира Гледачев. И допълва, че процентът на работните заплати спрямо БВП на страната е 0.64% - най-висок от останалите в ЕС-27. На другият полюс е Ирландия – с 0.32 на сто. „С други думи българският работник взема най-висок дял от произведената продукция, като за собственика и държавата остава по-малката част. БВП на човек на час у нас е 21.7 лв. Колко от тези пари работодателят да отдели за работна заплата, печалба, осигуровки и данъци?”, заключава финансистът.  

Работещите бедни

Затова никак не е изненадващ второто място на България по брой на работещите бедни в ЕС след Кипър.  По този повод КНСБ призова Европейския парламент да въведе "праг на достойнство" в готвената директива за минималната работна заплата, като така гарантира, че законово установените минимални заплати ще осигурят достоен стандарт на живот. За целта те не могат да са по-малко от 60 на сто от националната медианна брутна заплата и 50 на сто от националната средна брутна работна заплата.

Светлана Тодорова-Ваташка