Климатичните рискове ще струват 4,8 трлн. долара на Г-7 до 2050 г.

Икономиките на страните от Г-7 ще губят средногодишно около 8,5% от брутният си вътрешен продукт до 2050 г., което ще доведе до общи загуби от 4,8 трлн. долара., ако техните лидери не предприемат по-амбициозни действия в битката срещу климатичните промени. Това показва изследване на „Oĸcфaм“ и швейцарския институт Ре.

От „Оксфам“ отбелязват, че тези загуби са на база на прогнозата, че температурите ще се повишат с 2,6 градуса и че те са два пъти по-големи отколкото средното икономическо свиване на седемте най-развити икономики от 4,2%, регистрирано по време на пандемията. Макар че се очаква икономиките да се възстановят от краткосрочните ефекти на пандемията, последствията от измененията в климата ще се усещат всяка година.

От института Ре са създали модел за изчисление на щетите върху икономиките от климатичните промени на база постепенни и хронични климатични рискове, сред които повишаването на морското равнище, спад на производителността на селското стопанство и влиянието на климата върху човешкото здраве.

За Г-7 прогнозите са съответно – спад на брутния вътрешен продукт на Италия – с 11,4%, Франция - с 10%, Япония – 9,1% , Германия – с 8,3%, САЩ – 7,2%, Канада – 6,9% и Великобритания – 6,5%

В прочуването са анализирани общо 48 страни, като при много от тях загубите до 2050 г. ще бъдат дори по-тежки от тези на страните от Г-7. Според изследването Филипините може да изгубят 35% от икономиката си, а Индия – 27%. За Австралия, Южна Африка и Южна Корея се прогнозира загуба от 12,5%, 17,8% и 9,7%.

Най-тежки ще бъдат щетите в страните с ниски доходи. Според скорошно прочуване на Световната банка, между 32 млн. и 132 млн. души ще изпаднат в крайна бедност до 2030 г. в резултат на климатичните промени.

„Икономическият аргумент за климатични действия е ясен –правителствата на страните от Г-7 трябва да предприемат драстични мерки в рамките на следващите 9 години, за да намалят емисиите и да увеличат финансирането в сектора“, коментира Макс Лоусън от „Оксфам“.

„Икономическите проблеми на Г-7 са само върха на айсберга – в по-бедните части на света ще има увеличение на смъртността, глада и бедността в резултат на екстремните климатични промени. Тази година може да бъде превратна точка, ако правителствата се справят с предизвикателството да създадат по-безопасна и по-жизнена планета за всички“, добави той.

Всички правителства от Г-7 представиха нови климатични цели преди срещата на върха на ООН за климата COP26, която ще се проведе в Обединеното кралство през ноември.  Повечето от тях обаче са недостатъчни за постигането на целта на Парижкото споразумение за климата, а именно да ограничат въглеродните си емисии, така че повишаването на температурата на планетата да остане „доста под“ 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива и да продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата с 1,5 градуса по Целзий.