Световната икономика след шока от COVID-19

Избухването на пандемията от Ковид-19 преди една година предизвика безпрецедентна икономическа криза и направи така, че държавите отново да играят първостепенна роля. В същото време обаче тя подсили някои тежки тенденции на глобализацията, сред които е засилването на позициите на Китай и утвърждаването на ГЕФА.

Безпрецедентна криза

Ако трябваше да запомним само една цифра, то това трябва да бъде 20,5 милиона изгубени работни места през април в САЩ.
През 1929-а имаше борсов крах, през 2008-а - финансова криза . . . През 2020-а ударът е външен, но той е парализиращ и бърз - от днес до утре - за всички физически сектори на икономиката.
Карантинните мерки, които през април засегнаха половината човечество, са безпрецедентен удар за световната икономика, която действа по график, без запаси и с нарушени производствени вериги.
Самолетите, които обикновено превозват по 4,3 милиарда души годишно, са приковани на земята. Масовият туризъм, който представлява 10,5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), е блокиран. Контейнеровозите са хвърлили котва и така милиони души от техните екипажи са без препитание. Транспортът и заводите работят на забавени обороти, малките магазини, ресторантите и театрите са спуснали завеса.
И точно обратното - новите технологии, телекомуникациите, онлайн търговията и фармацевтичният сектор са облагодетелствани от тази криза, която понякога бива наричана "дарвинова" и ускорява дигиталния преход.
За разлика от 2008-а сега страните с нововъзникващи пазарни икономики са потърпевши от кризата с пълна сила и то от самото й начало. Износът им рязко се свива, а цените на суровините спадат. През 2020 година Международният валутен фонд (МВФ) предвижда световна речения от 4,4%.
Рухна надеждата за бързо V-образно възстановяване, след като през есента отново бяха въведени карантинни мерки. Те предвещават едно още по-смутно начало на 2021 година. Напредъкът на фронта на ваксините през ноември все пак ни кара да съзираме изход от кризата.

"На всяка цена"
Друга разлика, когато се прави сравнение с предишните кризи, е отговорът на правителствата. Сега той е незабавен и масов, "на всяка цена", както сочи формулата на френския президент Емануел Макрон.
Нищо обаче нямаше да бъде възможно без Управлението за федерален резерв на САЩ, Европейската централна банка, централната банка Великобритания и на Япония, които отвориха силно кранчето чрез мащабното изкупуване на дългови книжа, основно държавни.
Правителствата махнаха юздите на дефицитите: дългът на еврозоната вероятно ще превиши 100% от БВП през 2020 година.
Близо 11 трилиона долара бяха изразходвани от държавите от Г-20 в подкрепа на компаниите и домакинствата. Това обаче не можа да спре вълните на съкращенията.
Делът на САЩ в тези разходи е една четвърт. Европейският съюз изработи план за съживяване на стойност 750 милиарда евро, финансиран от общ заем, който обаче тепърва трябва да бъде приложен на практика.

Китай е в центъра на игралното поле

Люлка на пандемията, Китай първо бе ударен от този вирус, който потопи страната в историческа рецесия (-6,8% през първото тримесечие). Обвинен, че е закъснял с информирането на Световната здравна организация, Пекин бе сочен с пръст. В същото време обаче целият свят не спря трескаво да търси маските "made in China".
През 2020-а Китай в крайна сметка вероятно ще бъде единствената голяма икономиката, която ще отчете растеж и според МВФ той ще бъде 1,9%. Втората икономика в света дори увеличи пазарния си дял в глобалната икономика благодарение на износа на медицински продукти и оборудване за дистанционна работа, според застрахователната компания Euler Hermes.
И докато САЩ са потопени в пандемията и трудния президентски преход, "Поднебесната империя" продължава да мести напред пионките си. В средата на ноември Пекин подписа търговско споразумение, което обединява 15 страни от Азиатско-тихооокеанския регион и е най-мащабното в света.
Китай освен това държи до голяма степен ключа за решаването на назряващия проблем с дълга на бедните страни, защото Пекин притежава над 60% от държавните облигации на тези държави.

ГЕФА с нараснали сили

Google, Apple, Facebook и Amazon, чието съкращение на български е ГЕФА, се възползваха от карантинните мерки, които умножиха потребители на социалните мрежи, както и покупките онлайн. Оборотът на Amazon скочи с 37% през третото тримесечие до 96 милиарда долара.
"Силните групи стават още по-силни", резюмира анализаторът Даниел Ив от Wedbush Securities. И техните акции хвърчат нагоре на борсата: +31% за Google, +34% за Facebook, +36% за Microsoft, +58% за Apple и +72% за Amazon от 1 януари.
Тази хегемония не се налага без съпротива. Злоупотреба с доминиращо положение, разпространение на съдържание, което подстрекава към омраза, дезинформация, използване на лични данни, оптимизиране на данъците, несправедливо разпределение на приходите във вреда на медиите, условия на труд: увеличават се искове и съдебни процедури от двете страни на Атлантика срещу тези гиганти, които са истински "противници на държавата", според френския министър на икономиката Брюно Льо Мер

Ив Шефтел, Франс прес/БТА