По-малко долари в икономиката на Турция, по-голям риск за нашите фирми

Предприетите от Турция в последните месеци усилия за намаляване на доларизацията в икономиката крие рискове за българските компании, работещи с южната ни съседка.

В началото на седмицата турският президент Ердоган обяви с указ, че лирата ще бъде единствената валута, която може да бъде използвана в по-голямата част от сключваните договори, между турски субекти. Тази несигурност ще принуждава все повече български компании да търсят начини да избягват валутните рискове и да търсят защита на плащанията си, сочи актуален анализ на Кофас. Износът на български фирми към Турция представлява около 4% от БВП на България. Ако се очаква свиване на турския БВП то това ще се отрази със сигурност на българската икономика.

От Кофас предвиждат, че увеличаващата се несигурност се очаква да повлияе в посока просрочване на плащанията и потенциално намаляване на поръчките към български контрагенти поради поскъпване на еврото. Проблемите с турската валута ще увеличи напрежението както върху държавния, така и върху частния сектор.

Неотдавна централната банка на Турция предприе действия, за да подкрепи лирата, в която пада главоломно и да стабилизира покачващата се инфлация. Банката съобщи, че в икономиката има по-значителна тенденция за ребалансиране, тъй като външното търсене остава силно, докато вътрешното търсене продължава да е слабо.

Властите рязко намалиха прогнозите за растеж до 3,8% за 2018 г. и 2,3% за 2019 г., като и двете бяха ревизирани и намалени от предишните прогнози от 5,5%. Програмата предвижда инфлацията да нарасне до 20,8% през 2018 г. и 15,9% през 2019 г.

Приоритет ще бъде разчитането на фармацевтични продукти, енергийните и нефтохимическите продукти за намаляване на дефицита по текущата сметка. Съгласно новата икономическа рамка, властите полагат усилия да намалят растежа до по-устойчиви нива.

Според анализа на Кофас това е свързано и с редица рискове. Въпреки действията на държавата, финансовото състояние на много компании изглежда, че е изложено на риск поради нарастващия дълг и производствените разходи. Тези условия вероятно ще доведат икономиката до рецесия през втората половина на годината. Средното ниво на общия растеж е над 3% през цялата 2018 г., което се дължи на силния ръст от 6,2% на годишна база през първото полугодие.

Досега банковата система остана устойчива на валутните сътресения. Банките имат добри международни основни показатели, като регулаторен капитал, и качеството на активите. Коефициентът на капиталова адекватност на банковия сектор възлиза на 16% (спрямо препоръчителните 8% от Базел 3), а коефициентът на основна капиталова адекватност - 13% (към препоръчителните  4 - 5%). Но в случай на по-нататъшно обезценяване на лирата, съотношението на необслужваните кредити (3,1% през юли 2018 г.) може да се увеличи.

Според някои медийни доклади властите могат да обявят нови мерки за намаляване на нарастващите рискове относно баланса на банките в резултат на спада на лирата и повишаването на лихвените проценти. Медийните доклади споменават възможността за прехвърляне на необслужените кредити на друго предприятие.

Ако неспособността на частния сектор да изплати дълга си в предстоящите тримесечия се увеличи, то банковия сектор може да има затруднения със справянето на необслужваните заеми и исканията за преструктуриране на заемите от частния сектор. Краткосрочният външен дълг на банките е бил 45 млрд. долара към първото тримесечие на 2018 г. Условията за рефинансиране на банките остават да бъдат наблюдавани, за да се оценят по-нататъшните банкови и суверенни рискове.