Телекомуникациите се превърнаха в задължителен продукт на ежедневието

Комисията за регулиране на съобщенията работи по няколко водещи приоритета от 2020-а насам в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, казва нейният председател Иван Димитров.

- Комисията за регулиране на съобщенията прие наскоро два годишни доклада -  за електронните съобщения и доклад- анализ на пазара на пощенските услуги за 2020 година. Какви са изводите и заключенията в тях за работата на институцията?

- В контекста на динамичното развитие на технологиите и промените в моделите на потребление, предизвикани от пандемията ясно се очертава важната роля на информационните и комуникационни технологии за успешното функциониране на обществото. Те се позиционираха до задължителен продукт в ежедневието на отделния човек. Нарасналата необходимост от достъп до интернет, появата на нови технологии и приложения, изискващи поддържане на високи скорости и свързаността като цяло, обусловиха още повече социалната значимост на телекомуникациите, както у нас така и в световен мащаб. В същата степен това се отнася и за пощенския сектор, чиято дейност в условията на световна пандемия и форсмажорни обстоятелства се оказа съществена и също от голяма социална значимост.

В тази среда действията на Комисията като независим държавен орган, изпълняващ политиките в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, трябваше да бъдат и бяха насочени към осигуряване на адекватни за предизвикателствата политики и дейности, свързани с постигане на ефективна регулаторна среда, конкурентен пазар и защита на потребителите, както и за осигуряване на непрекъснатост при предоставяне на универсалната пощенска услуга (УПУ), като социално значима услуга и др. Постигането на тези цели изискваше от нас да насочим своите усилия в няколко направления, свързани с хармонизиране на българското законодателство в съответствие с изискванията на европейското законодателство и Европейски кодекс за електронни съобщения. В резултат на това Комисията активно участва в изготвянето на промените в Закона електронните съобщения, който бе приет в началото на настоящата 2021 година.

Също така създадохме условия за въвеждане на мрежите от пето поколение, като КРС подготви и успешно проведе през м. април тази година търг за предоставяне на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz. Можем да кажем, че България се движи в темпото на Европа при създаването и предоставянето на условия за 5G.

На 1 януари 2021 г. влезе в сила изменението на Тарифата, с което бяха  намалени таксите за предоставяне и ползване на радиочестотен спектър в технологично неутралните обхвати, което е важно условие за повече инвестиции в сектора на мобилните комуникации. По този начин се даде възможност на предприятията да ползват по-широки честотни ленти и да изграждат мрежи с по-голям капацитет за предоставяне на високоскоростни широколентови услуги с по-добро качество за задоволяване потребностите на потребителите. Извършен беше преглед и беше направено оптимизиране на правилата за ценообразуване на услугите от обхвата на УПУ, като също бяха прецизирани нормативите за качество на универсалната пощенска услуга.

В условията на ковид-пандемията, Комисията намери адекватен отговор на създалата се обстановка като създаде Координационен център за оперативно взаимодействие с мобилните и пощенските оператори в подкрепа на свързаността и качеството на телекомуникационните и пощенските услуги. Този център проследяваше епидемиологичната ситуация, отражението и върху двата сектора и вземаше необходимите решения.

В заключение и въз основа на данните от двата доклада, можем да кажем, че с действията си допринесохме, както за нормалното функциониране на двата сектора в условията на пандемия, което има своята социална значимост, така и за постигане на поставените от нас стратегически цели и изпълнение на задълженията, вменени ни от законодателството в областта на електронните съобщения и пощенските услуги.

Постигнатото до тук ще бъде и основата за формиране на нашите стратегически цели и задачи при осъществяване на регулаторните политики в областта на телекомуникациите и пощенските услуги за следващия тригодишен период 2022-2024 година.

- Кои са приоритетите, по които КРС започна работа през 2020 година и ще продължи активно да работи по тях и през настоящата година? И защо те са важни като реализация и краен резултат?

- Приоритетните цели на Комисията са свързани, както с новата Регулаторна политика на Европейския съюз (ЕС) в областта на електронните съобщения, така и с постигането на стратегическите цели, които сме си поставили през последния тригодишен период, а именно: постигане на ефективна регулаторна среда, конкурентен пазар, защита интересите на крайните потребители, развитие на административния капацитет и активно участие в международната дейност. По-конкретно, предстои цялостното приемане на Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър, с която КРС ще определи и своите основни цели, механизми и подходи за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди през следващите години. 

Предвид влезлия в сила през март тази година Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, КРС продължи да работи усилено за привеждане на подзаконовите нормативни актове, приети на основание този закон, в съответствие с новите изменения.  Пример в това отношение е създаването на регистър за приемно-предавателните станции на наземни мрежи и точките за безжичен достъп с малък обхват и разработването на Наредба за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на регистъра, в резултат, на което ще се облекчат условията за изграждане на 5G мрежи в България.

Приоритет през настоящата и следващите години е и провеждането на обществени консултации и търгове за предоставяне на хармонизиран радиочестотен спектър в обхвати 700 MHz, 2.6 GHz, 3,6 GHz и 26 GHz и други, хармонизирани за безжични широколентови услуги, обхвати.

Съгласно регулаторната рамка, КРС е длъжна и ще продължи  регулярно да извършва оценка и анализ на пазарите на електронни съобщения, което осигурява предвидимост за участниците на съответните пазари и насърчава конкуренцията и иновациите.

Продължаваме да работим и по въпроса на сигурността на обществените електронни съобщителни мрежи и услуги. Заедно с предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги е създаден Консултативен съвет, чиято дейност е свързана с управлението на риска на сигурността, определяне на минималните изисквания за сигурност, както и критериите за определяне на въздействието на инцидент, свързан със сигурността и др., с фокус изграждането и развитието на мрежите от пето поколение. Крайната цел е изготвянето на обща позиция, между Комисията като регулатор и и предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, относно мерките за сигурност, въз основа, на която да има правила, определящи минималните изисквания за сигурност на тези мрежи и услуги и методи за управление на риска за тяхната сигурност. 

Не по-малко важни за нас са и задачите, свързани с предоставянето на качествени пощенски услуги, където ще продължим дейностите по измерване на нормативите за качеството на пощенските услуги и през настоящата 2021 г.

С оглед на стриктното спазване на законодателството в областта на електронните съобщения и пощенските услуги и в защита на обществения интерес и правата на крайните потребители, продължаваме да осъществяваме и развиваме контролната дейност. Важно е да отбележим, че сме начертали план за развитие на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди  за петгодишен период, който изпълняваме поетапно.

Продължаваме работата и по стартиралият през 2020 година проект по Оперативна програма „Добро управление“ - „Изграждане и развитие на информационните системи и регистри на КРС“, който има за цел да подобри дейностите по регулиране, контрол и повишаване качеството на административното обслужване. Реализирането на проекта, който трябва да приключи тази година ще осигури наблюдение на параметрите за качество на услугата за достъп до интернет, предоставянето на по-качествени и по-бързи административни услуги на гражданите и бизнеса от страна на КРС с прилагане в максимална степен на принципите на електронното управление, както и създаване на две приложения, даващи възможност за сравнение на тарифи на предприятията доставчици на електронни съобщителни услуги и за ограничаване случаите на несъзнателен роуминг, регистрирани на територията на Република България. Всичко изброено до тук е само част от това, по което работим и което ни предстои. С развитието на технологиите, тези цели и задачи ще бъдат доразвивани в бъдеще. 

- Няколко пъти стана дума за проведения търг за изграждане на 5G мрежи в България. Смятате ли, че бизнесът от една страна и обществото от друга страна са наясно в достатъчна степен за ползата и възможностите от въвеждането им?

- След проведения през април търг, в началото на месец май със свои решения, Комисията издаде разрешения  за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3.6 GHz на трите мобилни оператора, участвали в търга – „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД  и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД за срок от двадесет години. С това Комисията приключи първия етап от предоставянето на радиочестотен спектър в така наречените пионерни ленти за 5G (700 MHz, 3.6 GHz и 26 GHz), определени от Европейската комисия.

Смятам, че това е едно от най-важните събития, случили се до момента през настоящата година, както за нас като регулатор, така и за телекомуникационните оператори и за обществото като цяло, тъй като с предоставянето на спектъра се създават условия за навлизане на нови технологии на българския пазар, с достатъчна гъвкавост за осигуряване  на настоящи и бъдещи безжични широколентови услуги, включително и  такива, базирани на 5G мрежи и добра конкурентна среда. Това е предпоставка за предоставяне на нови качествени услуги на потребителите.

Оттук нататък въпрос на време и желание е, както от страна на операторите, да инвестират в развитието на тези мрежи, така и от страна на потребителите да ползват техните възможности. А тези възможности са големи и с течение на времето, необходимостта от тях ще се усеща все повече.

Ако погледнем само няколко месеца назад ще видим, че нуждата от свързаност, споделяне, работа, образование, търговия, доставки и др. в условията на пандемия, бе усетена в много голяма степен от всички хора по света. В същото време мрежите от пето поколение или така наречените 5G мрежи, с тяхната много по-висока скорост - до 10 пъти по-висока спрямо тази, която ползваме в момента и ниска латентност до 1 милисекунда, при 50 милисекунди сега, ще позволят налагането на стандарт с нищожно времезакъснение при всяко едно действие, изискващо прецизност. Това ще даде възможност за развитието на много области в нашия живот. Например:

- производството и промишления сектор, където очакванията са за намаляване на разходите и повишаване на производителността. С внедряването на мрежите от пето поколение все повече процеси ще бъдат автоматизирани и управлявани с дистанционно наблюдение. Очакват се сериозни подобрения в земеделието, както и в търговията, където магазините буквално ще могат да влизат в дома на хората;

- в областта на транспорта и логистичната индустрия, 5G ще е градивният елемент на свързания и автоматизиран транспорт, на автономните влакове, автомобили на пристанищните услуги и др.;

- в сферата на образованието и в условията на пандемия от COVID-19, всички усетихме необходимостта и значението на дистанционното обучение, онлайн достъпа до образователни материали, курсове, интерактивни класни стаи и образователни бази данни;

Като последен, но не и по важност пример ще посоча и значението на 5G мрежите за здравеопазването, които ще осигурят значителни подобрения в качеството на грижите за пациентите, по-ниски разходи и по-голяма оперативност.

За гражданите, като крайни потребители, 5G ще превърне забавленията, игрите, гледането на спортни и културни мероприятия и други в изцяло ново изживяване. С внедряването и развитието на мрежите от ново поколение не само информацията за ползите и предимствата, но и достъпът до тях стават все повече и аз смятам, че както представителите на бизнеса, така и обикновените граждани започват да виждат, отчитат и осмислят важността на технологиите за развитието на обществото. 5G мобилно широколентово покритие вече е достъпно в големите градове, курорти и магистрали с ясни сигнали, че продължава да се разширява, а предприятията разбират неговото значение и продължават да инвестират в разгръщането на мрежи за достъп от следващо поколение. Оптимист съм, че много скоро ще бъде намерена пресечната точка и баланс между тези, които развиват и предоставят тези мрежи и услуги от ново поколение и потребителите им. Това ще даде тласък в развитието за нашата цифрова икономика и общество през следващото десетилетие.

- Как бихте коментирали обаче един от устойчивите митове за мрежите от пето поколение – митът, че оказват влияние върху здравето?

- Въпросът с влиянието на мрежите от пето поколение върху здравето се дискутира от доста време не само у нас, но и във всички държави, в които навлезе тази технология. Липсата на достатъчно информация за нейната същност в началото, при нейното въвеждане и появилите се конспиративни теории създадоха предпоставки за безпокойство сред част от гражданите.

Но, колкото повече това поколение мрежи навлиза в нашето ежедневие, толкова повече информация за тях се публикува. До момента са правени редица проучвания от различни организации и за пореден път трябва да посочим, че досега няма категорични данни, мрежите от пето поколение да причиняват здравословни проблеми. В подкрепа на това, през 2020 г., Световната здравна организация (СЗО) публикува на сайта си информация относно потенциалните рискове за здравето от използването на 5G. Изследването показва, че след много проведени изследвания не е открито неблагоприятно въздействие върху здравето, причинено от излагане с безжични технологии. Изводите, свързани с този анализ, се правят въз основа на проучвания, проведени в целия радиочестотен спектър, включително и на честотите, използвани от 5G.

Проучвания на Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP) също показват, че няма рискове за здравето от 5G технологията, когато тя се използва според приетите стандарти, а това е организацията, която задава стандартите за нивата на електромагнитните излъчвания в повечето страни в ЕС. Тук отново ще се върнем на СЗО, която публикува на сайта си информация, свързана с различните допустими граници от използването на мобилни мрежи. В нея ясно се вижда, че България е една от страните с най-строги ограничения относно използването на радиовълните на територията си.

Смятам, че ако всеки спазва зададените норми, които ще бъдат контролирани, то място за безпокойство не трябва да има. Разбира се проучванията по тези въпроси не трябва да спират, а резултатите от тях трябва да се вземат под внимание, за да може обществото спокойно да използва предимствата на новите технологии. По темата, свързана със същността на 5G мрежите и влиянието им, КРС също изготви специална информационна брошура, която скоро ще бъде разпространена до по-широк кръг потребители на телекомуникационни услуги.

- Как оценявате развитието на българския пазар на пощенски услуги през последната година?

- Кризата, породена от ковид-пандемията, се оказа изключително предизвикателство и за пощенския сектор, с резки промени в пазарната среда и динамика в търсенето и предлагането. В същото време обаче пандемията очерта и ключовата роля на пощенския сектор, главно от гледна точка на снабдяването на населението със стоки от първа необходимост след възникналите форсмажорни обстоятелства.

В условията на пандемия най-осезаемо негативният ефект от нея се видя и отрази върху универсалната пощенска услуга, където беше регистриран спад в броя и приходите от пощенски пратки. В същото време, пряко влияние върху развитието на пощенския сектор и през 2020 година продължи да оказва цифровата трансформация на обществото, а тенденциите в развитието на пазара на пощенски услуги на българския пощенски пазар се определят и са зависими от развитието на електронната търговия.

От една страна е налице промяна в нагласите на потребителите, като в резултат на електронната взаимозаменяемост намалява търсенето на пратки от обхвата на универсалната пощенска услуга. От друга страна, цифровизацията и автоматизацията, заедно с иновациите в крайните устройства (например смартфоните) стимулират електронната търговия и предлагането на разнообразни методи за доставка на пощенски пратки.  По данни на пощенските оператори, през 2020 г. приходите от доставка на пратки, генерирани от електронната търговия, са нараснали с 40 % спрямо 2019 г.

Пандемията зададе и възходящата тенденция в развитието на куриерския бранш. Той се оформи като един от малкото, пред които обстоятелствата предоставиха допълнителни възможности за развитие и реализиране на печалби. Изминалата година вероятно е била и една от най-натоварените години от възникването на този бизнес в България. В резултат в едногодишен период е налице ръст в броя и приходите от куриерски услуги съответно с 9% и 25%. Наблюдава се и навлизане на нови участници в този бранш, които използват платформи, базирани на изкуствен интелект. Този подход съчетава технологичното решение на платформата с куриерската услуга, като компаниите, опериращи в тази ниша практически са подизпълнители на онлайн търговци - доставят продуктите, които потребителите са поръчали дигитално до физическите им адреси и осигуряват технологично софтуерно обслужване за всички по веригата, в това число търговци, куриери и потребители.

Ежегодно пазарът на пощенски услуги у нас отбелязва ръст, който, измерен по показател приходи от предоставяне на пощенски услуги, възлиза на 12,6% през 2020 г. спрямо 2019 г., а обемът му в края на 2020 г. достига до 635 млн. лв. Куриерските услуги са водещи за развитието на пазара. Те формират над 87,9% от общия обем на пазара на пощенски услуги.

В стремежа си да бъдат конкурентноспособни в този изключително перспективен сегмент и да отговорят на нуждите на потребителите и на електронните магазини, пощенските оператори на българския пазар инвестират в различни бизнес решения, като разработването на нови софтуерни и инфраструктурни проекти, модерни логистични бази, сортировъчни центрове и т.н.

В крайна сметка печеливши се оказват най-вече потребителите, които с всяка изминала година получават все по-гъвкави и достъпни методи на доставка, като: възможност за определяне срока на доставка, услугата „преглед, тест и избор“, тарифен калкулатор, доставка до автоматични пощенски шкафове в големите търговски обекти с удължено работно време и др.

- От какво най-често се оплакват потребителите на електронни и пощенски услуги? Какво е мястото на КРС при решаването на спорове между потребители и оператори?

- Българското законодателство е вменило на Комисията като национален регулаторен орган да защитава интересите на крайните потребители, което е и една от нашите основни цели. В това отношение ние внимателно следим и разглеждаме получаваните от потребителите сигнали и жалби и се стараем да отговорим адекватно на техните проблеми. Миналата година в КРС са получени над 2500 сигнали на потребители, като над 80% от тях съдържат оплаквания срещу предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, а останалата част са срещу пощенски оператори.  Съпоставени с предходната 2019 година  и в двете направления се наблюдава спад в постъпващите в КРС сигнали с близо 10%.

Сред най-честите оплаквания при потребителите на телекомуникационни услуги са таксуването на непоискани информационно-развлекателни услуги и такива за цифрово съдържание, несъгласие с формирането на месечните сметки, затруднения при прекратяване на договори, клиентското обслужване, както и с таксуване на услуги в роуминг в погранични райони. При потребителите на пощенски услуги жалбите са свързани най-често със забавяне при доставката на пратката, недоставени, загубени или увредени пратки, както и проблеми, породени от неправилно таксуване и некачествено обслужване.

Голяма част от постъпилите през годината сигнали, най-вече тези, свързани с електронните съобщителни услуги, касаят въпроси извън контролните и регулаторните правомощия на КРС, което обаче не означава, че Комисията остава безучастна към проблемите на потребителите, напротив. В тези случаи регулаторът действа като медиатор и препраща случая на съответния доставчик за извънсъдебно разрешаване на спора. Редица сигнали са препращани по компетентност и до други държавни органи, с които действаме в координация - Комисията за защита на потребителите, Дирекцията за национален строителен контрол, Комисията за защита на личните данни, Министерството на здравеопазването и др.

Тенденцията към намаляване на броя на постъпилите в КРС сигнали се дължи и на стартираната от Комисията инициатива за провеждане на периодични срещи с трите мобилни оператора – „А1 БЪЛГАРИЯ“ EАД, БТК ЕАД и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в рамките на които са решени редица въпроси, касаещи потребителските договори, преддоговорната информация, както ускоряването на процеса по медиация, който КРС осъществява по сигнали на потребители от договорен характер.

По отношение на жалбите и рекламациите срещу пощенските оператори, потребителите трябва да знаят, че КРС разглежда всяко искане за решаване на спор между потребител и пощенски оператор, ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока за произнасяне на оператора. При отправено писмено искане до Комисията за становище по спора, тя се произнася в 30-дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните за взетото становище в тридневен срок от датата на решението. В случай, че има основания Комисията дава и задължителни указания за решаване на спора или насочва страните към компетентния съд за разрешаването му, ако въпросът е извън нейните правомощията. В повечето случаи не се стига до формално произнасяне, предвид оказваното от пощенските оператори съдействие за разрешаване на спора по рекламацията, което ни дава основание да кажем, че провежданата от КРС медиация е ефективна за решаването на тези спорове.

- Какви са плановете за развитие на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди, така че да е адекватно на развитието на съвременните технологии?

- Съгласно дадените ни законови правомощия по Закона за електронните съобщения, КРС контролира използването на радиочестотния спектър и източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди. Осъществяваме този контрол чрез изградена през годините Национална система за мониторинг на радиочестотния спектър, действаща на регионален принцип посредством свързани по между си стационарни и мобилни станции.

Тук трябва да отчетем два факта:

Първо: основната част от базовото оборудване на изградената до момента система за мониторинг е доста остаряла, излязла е от поддръжка с невъзможност за сервизно обслужване, а  диапазонът, в който се извършва мониторинг и анализ на радиочестотния спектър за граждански нужди към момента от стационарни дистанционно-управляеми станции за радиомониторинг е в обхват 20÷3000 MHz,

Второ: Развитието на технологиите и навлизането на мобилните мрежи от 5-то поколение, изискват от нас като регулаторен и контролен орган да поддържаме и развиваме съвременна система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди, за да отговорим адекватно на предизвикателствата на новите дигитални технологии.

Ето защо, отчитайки извършената през 2020 г. технологична оценка на системата за мониторинг в Комисията за регулиране на съобщенията бе разработен план за развитие на националната система за мониторинг за петгодишен период от 2021 г. до 2025 г. Той предвижда разширяване и оптимизиране на функционалните и технологични  възможности на системата, оптимизиране на нейната структура и организация.

Реализирането на плана за развитие ще доведе до обновяване на остарялото оборудване с ново, отговарящо на развитието на съвременните технологии, като се предвижда новото оборудване да покрива честотния спектър за мониторинг до 26.5 GHz за мобилните и до 8 GHz за стационарните станции, а това ще даде възможност на КРС да осъществява по-добър контрол и планиране на спектъра, в процеса на навлизане на новите технологии.

По отношение на функционалните възможности, ще бъде извършено оптимизиране и разширяване на изградената вече система с допълнителни дистанционно управляеми станции, преместваеми мониторингови станции и поетапна замяна на съществуващите мобилни станции с нови, отговарящи на съвременните нужди за мониторинг и управление на спектъра. Комисията вече разполага с мобилна станция с разширени функционални и технологични възможности, оборудвана с последно поколение специализирана апаратура за радиомониторинг, измерване и анализ на получените резултати в разширен честотен диапазон, с което се подобряват значително възможностите за контрол на предоставения за граждански нужди радиочестотен спектър.

Функционалните възможностите на новата мобилна станция ще позволят провеждане на специализирани измервания в т. ч. и в режим- измерване по време на движение (drive test) с цел откриване и локализиране на смущаващи източници и незаконни излъчвания. По този начин ще се подобри и ефективността на осъществявания контрол според изискванията на Закона за електронните съобщения.

Оптимизирането на  структурата и организацията на системата за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди от своя страна ще доведе и до увеличаване на нейните функционалните възможности.  Изграждането на нови стационарни станции и компактни стационарни мониторингови системи ще даде възможност за по-голямо териториално покритие на осъществявания мониторинг и  разширяване  обхвата на контролирания радиочестотен спектър за граждански нужди. В заключение, изграждането на съвременна Национална система за мониторинг на радиочестотния спектър ще позволи да се повиши нивото на подготвеност на КРС, като национална институция, за справяне с предизвикателствата на новата дигитална реалност, а именно 5G технологиите.

Мениджър Нюз