Възрастната работна сила е "петролът" на българската икономика

Възрастните работници не са аутсайдери, възрастната работна сила е огромен резерв за българския пазар на труда и е петролът на българската икономика. Това бяха част от изводите от кръгла маса на тема "За активен и пълноценен живот на възрастните хора в България". Основни лектори по темата бяха доц. д-р Георги Бърдаров от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Иван Нейков - директор на Балканския институт по труда и социалната политика.

Според експертите работодателите ще трябва да разчитат все повече на по-възрастни работници и това може да е от полза за развитието на икономиката. По-възрастните работници са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща длъжност, са част от изводите на дискусията. Плюсовете от уменията им превишават потенциалните проблеми, като нарастващи здравословни проблеми с възрастта, смятат още експертите.

Глобалните демографски изследвания на ООН показват, че България е сред десетте страни в света с най-висок дял на възрастното население, като в тази класация страната ни е пета в света с над 25 процента от населението на възраст над 60 години. По изследванията на ООН преди нас са само японците, италианците, германците и шведите, каза Иван Нейков. По думите му и четирите "нещастни нации" са сред двадесетте най-развити страни и никой не твърди, че нациите им преживяват катастрофа, заради това, че населението им застарява. Според Нейков тези страни са пример за начин на живот и може да се окаже, че една от причините е броят на възрастните хора в тези страни.

Той заяви, че отношението към възрастните хора се оказва големият изпит, пред който се изправя всяко общество. Демографската характеристика на България през следващите 25-30 години предопределя тенденцията, че българският пазар на труда ще функционира при непрекъснато нарастващ относителен дял на по-възрастните работници и ще намаляват младите работници, които навлизат в трудовия живот.

Изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика показват, че е невярна тезата, че свързаното с възрастта намаляване на физическия капацитет води до автоматично влошаване на трудовото изпълнение и намаляване на производителността на възрастните работници. Липсват каквито и да е убедителни данни, че възрастните работници се отличават с по-ниска производителност, каза Нейков. По думите му все повече данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден показател за производителността от възрастта на работниците.

Изследванията сочат, че случаите на краткосрочни болнични до няколко дни, които са най-често проблем за работодателите, намаляват с възрастта на работниците. Статистиката на инцидентите по време на работа показва, че като цяло възрастните работници по-рядко стават жертва на трудови злополуки в сравнение с младите си колеги. Когато обаче възрастният работник е засегнат от трудова злополука, това води до по-тежки наранявания, каза Нейков.

Много личностни характеристики - като мъдрост, стратегическо мислене, цялостно възприемане, способност на обмисляне, се развиват с напредването на възрастта, сочат изследванията. Трудовият опит и професионалният капацитет също се обогатяват с възрастта, каза Нейков. По думите му физическият и сензорен капацитет намалява в процеса на стареене, но тези промени на функционалния капацитет трябва да водят не до обявяването на възрастния работник като аутсайдер, а да се вземат предвид при адаптиране на работната среда.

Анализите сочат, че пълното компенсиране на намаления функционален капацитет на работника може да се постигне не толкова с пари, а с добро управление, коментира Нейков по повод тезите, че вероятно адаптирането на работните места ще изисква много инвестиции. По думите на експерта комбинацията от застаряващо население и непрекъснато възникваща необходимост от нови умения, прави неизбежно развитието на капацитета на възрастните работници. Това означава не само да се предоставят стимули, но и да се намалят бариерите, които пречат на предприемачите да инвестират в обучение, а такава бариера е, че работодателите и работниците невинаги виждат ползите от инвестиция в нови знания и умения.

Имаме данни, че хората на възраст 55 плюс са песимистично настроени дали ще могат да използват новите умения, като често основната причина за това е, че работодателите не приемат, че възрастните работници имат потребност от обучение, каза Нейков. Ако работникът знае, че новите умения ще му осигурят кариера и личностна реализация, това ще доведе до много силна мотивация, заяви Нейков. Той очерта една важна предстояща промяна в организацията на труда - бързото разширяване на обучението на нови работници на самото работно място, където възрастните работници ще бъдат незаменими ментори.

В Германия още преди 30 години се обърнаха към висококвалифицираните специалисти-пенсионери от почти всички професии, като им беше предложена програма към Министерството на икономиката, в която десетки хиляди пенсионери започнаха да работят като консултанти в над 120 държави в целия свят. Работят с подкрепата на Германия и предават опит на фирми, заявили необходимост от консултациите. Няма пречка тази програма да бъде въведена в България.

Едно от най-широко разпространените мнения е, че няма място за солидарност на българския пазар, а по-скоро има антагонизъм - от една страна тезата е, че работодателите не търсят стари работници, защото те са изпята песен, а от друга страна - защо ги търсите, като така изяждате местата на младите, отбеляза Нейков. Според него тази философия не помага на никого, а кризата е показала един феномен, че фирмите, които почти не са усетили кризата, са тези, които съчетават силните страни на старите и младите работници. Така в скандинавските страни се родила идеята за споделените работни места, каза Нейков и допълни, че смисълът на тези работни места е да се събере на едно работно място младият и дългогодишният работник. Практиката е показала неочаквано добър ефект - спестяват се години усилия и производствени грешки за младия работник, които се плащат от работодателя, а старият работник осмисля огромният си професионален опит и го съхранява в младия си колега.

Според изследванията на Евростат през 2060 година съотношението между хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а тенденцията е да стане два към един. При преброяването през 2001 година 100 души,които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното преброяване в 2011 година - 100 души се заместват от 68 човека.

За демографските тенденции и застаряване на населението в Европа и България говори и Георги Бърдаров от СУ "Св. Климент Охридски". Той посочи, че сравнителна таблица на средната продължителност на живота в началото на 20 век и в началото на 21 век показва, че тя е нараснала 2,5 пъти като в страни като Испания от 34,3 години, днес вече гони 84 години. Той прогнозира, че ще има държави, в които средната продължителност на живота ще достигне 90 години, а в страни като Италия, Гърция и Малта за млади хора вече се възприемат хората до 50-годишна възраст.

Днес 8,5 процента от световното население е на 65 и повече години, а към средата на века 17 процента от световното население ще е над 65 години, каза Бърдаров. Според него на пазара на труда има скрити трудови резерви, като това са ромите и възрастните хора. При ромите е проблем обаче липсата на образование, докато хората в пенсионна и предпенсионна възраст могат да предадат опит и така да се възстанови нарушената приемственост между поколенията, каза Георги Бърдаров.

Заместник-социалният министър Султанка Петрова също говори за тенденциите на застаряване на населението и определи възрастните хора не като бреме, а като перспектива, която трябва по най-добрия начин да се ползва. Петрова съобщи, че се водят разговори с Агенцията по заетостта да бъдат подкрепени хората от третата възраст с програми за наемане на работа.

Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева посочи, че в България все още не само в семейството, но и в обществото битуват нагласите, че възрастните хора трябва да си стоят вкъщи и да гледат внуците. По думите й в малките населени места благодарение на пенсиите на възрастните хора се издържат младите, които не могат да се интегрират на пазара на труда. Такева смята, че вместо да се говори за удължаване на трудовия живот на възрастните хора, в медиите непрекъснато се показват случаи на работещи възрастни, които се представят като заели мястото на млад работник.

По материали на БТА