За разлика от финансовата криза, този път Европа е в по-добро състояние от САЩ

След финансовата криза от 2008-2009 г. , американската икономика се възстанови по-бързо и силно от тази на Еврозоната, което постави под въпрос ефективността на „европейския социален модел“. Европа обаче се справя по-добре с първата вълна от пандемията от COVID-19 в сравнение със САЩ, като комбинацията от силни системите за социална закрила и добро здравеопазване карат европейския модел отново да изглежда привлекателно, пише Фердинандо Джулиано от Блумбърг

САЩ се бори да овладее епидемията в няколко щата – от Тексас до Флорида, където здравните системи са на ръба на способностите си. Федералното не успя да представи ясна и единна позиция за цялата страна, като губернаторите на отделните щати взеха противоречащи си решения относно продължителността и строгостта на ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса.

Междувременно, ситуацията в повечето европейски страни изглежда под контрол. От Германия до Гърция, страните от ЕС се борят с малки ограничени локални огнища. Правителствата постепенно отварят икономиките, като до момента не се наблюдава голям скок на инфекциите. Икономическите жертви, направени през последните няколко месеца, изглежда започват да се отплащат.

Като цяло, европейската икономика започва да се подобрява. Еврозоната е в средата на изключително дълбока рецесия, като Европейската комисия очаква брутният вътрешен продукт на региона на единната валута да се свие с близо 8% през 2020 г. Проблемите с пандемията в другите страни ще се отразят негативно на европейския износ и ще засегнат тежко туристическия сектор. Въпреки това, баровете и магазините в ЕС изглежда не са изправени пред нов кръг от карантинни мерки. За разлика от САЩ, вътрешното търсене в ЕС, от страна на потребителите и на правителствата, ще продължи да се възстановява, ако разпространението на вируса остане под контрол.

Европейските институции, предпазващи пазара на труда, ограничават значително негативния ефект от пандемията. Страни като Германия, Франция, Италия и Великобритания приеха щедри схеми за защита на работните места, чрез които правителствата покриват голяма част от заплатите на работниците, които са в принудителен отпуск. Благодарение на тези схеми, когато икономиката отново заработи на нормално темпо, на бизнесите няма да се наложи да преминат през дълъг и скъпоструващ процес за назначаване на нови служители. Европейските правителства обаче трябва да се уверят, че тези схеми няма да се превърнат в животоподдържащ инструмент за нерентабилните компании и индустрии.

Резултатите от пазара на труда в Еврозоната и САЩ от началото на пандемията показват различията в двата подхода. Нивото на безработица в САЩ достигна 11,1% през юни от 3,5% през февруари. Джейсън Фърман и Уилсън Пауъл III от Peterson Institute of International Economy обаче смятат, че „реалистичното ниво на безработицата“ е било 13% през юни, взимайки предвид грешки при първоначалните изчисления. Официалните данни не взимат предвид влошилата се здравна криза в страната през втората половина на месеца, когато редица щати бяха принудени да ревизират плановете си за отваряне на икономиката. Междувременно, повишението на безработицата в Еврозоната бе значително по скромно – 7,4% през май от 7,2% през февруари.

Тези различия са резултат от схемите за запазване на работните места, с които се покриват част от заплатите на повече от 35 млн. души в петте най-големи икономики на Еврозоната. Група икономисти от Европейската централна банка са установили, че благодарение на тази програма доходите на работниците в еврозоната са намалели само с 7% по време на карантината. Без правителствена подкрепа доходите им са щели да спаднат с 22%.

Проблемът е, че тези схеми струват много пари и стимулират компаниите и служителите да не бързат да се връщат на работа. Работодателите ще трябва да се приспособят към новата икономическа реалност след утихването на пандемията, било то под формата на промяна в бизнес модела или намаляване на разходите, което да отговаря на по-ниското търсене. Колкото по-дълго са в сила тези схеми, толкова по-късно ще започне този процес на адаптация.

Това обаче не означава, че схемите за защита на работните места са лоша идея. В комбинация с тях обаче правителствата трябва да приемат активни пазарни политики, като например програми за преквалификация на хората, които ще останат без работа.

В крайна сметка Еврозоната заслужава похвала за работата на своите здравни и пазарни институции, които й помогнаха да реагира на кризата по-добре от САЩ. Страните от блока обаче трябва да се уверят, че не създават „зомби компании“. Замразяването на пазара на труда е добра краткосрочна стратегия, но тя не е рентабилна в дългосрочен план.