5% от българите са напълно щастливи

5% от българите са напълно щастливи, сочи Вторият национален индекс на щастието, изготвен по поръчка на списание Мениджър. Резултатите представи днес Живко Георгиев социолог, управител и създател на агенция G Consulting на специално събитие в столичния хотел Хилтън, където се провежда Вторият обществен разговор за щастието на нацията, иницииран от изданието.

[[{"fid":"349289","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":960,"width":1280,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Процентът на напълно щастливите бележи ръст с 1% в сравнение с първото изследване, проведено от агенцията миналата година по задание на „Мениджър“. България обаче изостава с 3,5% от средния глобален индекс на щастието, който според последното издание на световното проучване The Happiness Alliance регистрира спад от 60.9 на 60.1 точки от 100 възможни.

Най-голяма е групата на почти щастливите – 45% като тук няма промяна в процентно изражение в сравнение с предишното издание. Около 20% от българите са щастливи. Най-нещастни са 31% като сред тях най-многобройна остава групата на ромите с 57%, но в същото време този показател бележи спад с цели 10% в сравнение с първото изследване, проведено в края на 2018-та година.

За една година най-младите са станали значително по-щастливи, а най-старите – по-нещастни, гласят други данни, коментирани от социолога пред аудиторията на форума.

Друга интересна разлика в сравнение с първото изследване е връзката между щастие и населено място. Чувствителен ръст бележи показателят Малки градове, където ръстът е два процента.

Критериите, които смъкват надолу съвкупният национален индекс под границата на средния за света от 60% са същите, както и миналата година: качество на околната среда, местна общност, управление. Един от най-проблемните критерии за новата креативна класа и групата на предприемачите и мениджърите пък е показателят Баланс на времето.

Как се движим и къде политиките генерират поводи за брутно национално щастие, както и обратното улавя методологията, по която се прави изследването. Тя следва оригиналната методика на глобалния индекс The Hapiness Aliance  и обхваща 12 измерения от всяка сфера на живота с 50 критерия, поясни социологът и акцентира върху общия тренд: според новата картина на Общия индекс на щастие, България се различава от глобалната тенденция, която бележи общ спад. Вторият национален индекс регистрира стабилност и дори лек ръст като съвкупният показател се променя от 56.0 до 56.6 точки.