Да живеем по-дълго без болести - новата голяма цел на здравните стратегии

Да живеем по-дълго без болести – това е новата концепция в световен мащаб, която гарантира устойчивост не само на здравните системи, но и на обществата. Това трябва да бъде и основната цел на новата здравна стратегия на България в следващите 10 години. Около тази идея се обединиха участниците в първия панел на Седмия годишен фарма форум, организиран от сп. „Мениджър“, който се провежда днес в столичния София Хотел Балкан.

Устойчиво развитие в здравната система може да се постигне само тогава, когато решенията са резултат на диалог в сектора, а промените в него трябва да се случват еволюционно, посочи д-р Даниела Дариткова, председател на Парламентарната комисия по здравеопазването, която е модератор на панела, посветен на институционалните политики.

Хоризонт 2030 е нещо сериозно, тъй като здравните системи са изправени пред тежки предизвикателства, коментира Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването. Какво сме готови да възприемем в новата здравна стратегия? В последните пет години отделяхме повече внимание на лечението. Новата идея е да живеем по-дълго без хронични и тежки болести, посочи той. Това не е добре за фарма индустрията, но е добре за публичните системи, защото само тази философия може да гарантира устойчивост на здравните системи и удължаване на жизнения цикъл на всеки без заболявания, които имат нужда от сериозни ресурси за лечения, обясни той. В Европа средното удължаване на продължителността на живота без болести е 7 г. Новата цел е този период да стане поне 10 години, допълни зам.-министър Пенков.

Засилване на социалната роля на фармацевтите може да бъде важен елемент за устойчивостта на здравната система в бъдеще, заяви Асена Стоименова председател на Български фармацевтичен съюз. Всеки втори пациент взима неправилно своите лекарства, а това в крайна сметка означава повече разходи.

В този смисъл аптеките вече не би трябвало да се възприемат само като търговски обект, защото е установено, че там, където фармацевтите имат и социална роля, разходите за лекарства намаляват с поне 20-30%, добави тя. Асена Стоименова изрази и надежда в най-скоро време да влезе в действие системата за електронни рецепти.

Електронната рецепта би трябвало да се реализира до края на годината, имам уверението на здравно министерство, че това ще стане, отбеляза в отговор д-р Дариткова.

Остойностяване на услугите и преминаване към по-активен режим на работа с пациентите, включително и по отношение на това те да бъдат стимулирани реално и редовно да осъществяват своите профилактични прегледи е сред основните задачи за следващите години, смята д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Ролята на лекаря се е променила, като от последна инстанция той се е превърнал в посредник между фармацевтичната индустрия и новите технологии и пациентите си, коментира той и обърна внимание на нуждата от комплексни мерки за финансирането на системата и кадровото й осигуряване. България е една от малкото държави, в които все още не е задължително продължаващото професионално развитие и въвеждането на регистри на квалификационните документи, посочи Маджаров. По думите му регистрите ще гарантират на населението, че го лекуват квалифицирани кадри. Крайно време е да има механизми за преструктуриране на лечебните заведения, съоб

Електронизация, реформа във финансирането и дигитализация на здравната статистика са основните приоритети, които трябва да залегнат в новата здравна стратегия, посочи адв. Андрей Дамянов, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от квотата на пациентските организации. В Хоризонт 2030 трябва да бъдат заложени такива мерки, че да бъде повишено доверието между лекари и пациенти. В тази връзка, нашите очаквания са подобряване на условията, в които българският пациент се лекува, допълни то. Това задължително включва електронизирането на здравеопазването, което значително ще облекчи проследяването и правилното назначение и използване на терапии. Ние очакваме реформа и във финансирането така че пациентите да получават достатъчно добри грижи без да се налага да доплащат, посочи още той.

Здравното ограмотяване на българския гражданин също трябва да залегне като основна политика не само в системата на здравеопазването, но и в образователната система, коментираха още участниците в дискусията.

До 10-15 години профилът на работната ръка в България сериозно ще се промени и средната възраст на работещите ще е 50 години. Здравната стратегия няма как да не отчита този фактор, обърна внимание Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ARPharM . Това означава, че профилактиката трябва да стане основен стълб на модерното здравеопазване, заяви той. Вторият стълб е ранна диагностика. Здравната стратегия трябва да отчита, че броят пациенти с болести, характерни за повишаването на възрастта ще се увеличава. И третият стълб е дигитализацията, защото това ще означава реално да преместим сегашния фокус от транзакцията, плащането на лечения и лекарства, към реални резултати, обобщи Деян Денев.

[[{"fid":"348920","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":960,"width":1280,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]