Нобелистът Дан Шетхман пред "Мениджър нюз": Успехът е това, с което можеш да се гордееш

Технологичното образование трябва да започва от най-ранна възраст, още в детските градини, препоръча в интервю специално за Мениджър Нюз израелският учен и носител на Нобелова награда за химия проф. Дан Шехтман. Той е професор по материалознание в израелския технологичен институ Технион. Получава Нобел през 2011 година за откриването на квазикристалите. Проф. Шехтман бе един от специалните гост-лектори в София на официалното откриване на първия в България институт за изкуствен интелект и компютърни науки INSAIT, което се състоя днес в НДК. 

- Проф. Шехтман, кои са най-важните предпоставки за високотехнологичната трансформация на една държава като България? Има ли универсална формула, която проектира успеха на такъв преход?

- Да, има няколко определящи фактора за такава трансформация. Първото условие е държавата да развива и поддържа капацитет от инженери и учени, да насърчава висок интерес към инженерните науки. Второ важно условие е да има технологични предприемачи, които бързо да интегрират откритията и разработките във високотехнологичната сфера в бизнеса и реалната икономика.

Но най-важното условие е качеството на образованието. Ще започна отдалече и ще ви дам един пример от моята страна, Израел. В Израел има много по-малко университети от България, но качеството на образование е по-високо. Един от примерите в това отношение е технологичният университет Технион, в който работя. Тук правя леко отклонение, за да добавя още нещо много съществено по отношение на доброто обучение в сферата на високите технологии – важно е то да става на родния език. Както знаете, това е сфера, в която езикът на науката е предимно английски, сфера, доминирана от термини на английски. Когато Израел започна да развива като стратегия позиционирането си на световната карта на високотехнологичните нации, не съществуваха технологични термини на иврит. Това е езикът на Библията, но там няма технологии. Затова, на нас ни се наложи включително да адаптираме и измислим терминология за технологиите на иврит.

Под добро технологично образование вече нямаме предвид само университетите. То трябва да започва от училищата и дори от детските градини. В Израел вече имаме такъв проект. Той започна почти спонтанно, след едно мое интервю за израелско радио, в което споделих тезата си, че обучението в наука и технологии трябва да започне в детските градини. Две минути след края на интервюто ми се обади кметът на моя роден град Хайфа и каза: „Да го направим!“ Аз го попитах какви средства е склонен да отдели, за да стартираме. И под пари нямах предвид възнаграждение за мен, а за оборудване на научни лаборатории в детските градини. Той даде пълната си подкрепа и така започнахме. Моето преподавателско участие беше напълно безплатно. Оборудвахме няколко десетки градини с лаборатории, а една от детските градини беше изградена като изцяло научна. Тя се превърна и в модел за споделяне на опита ни в това отношение в цял свят. Започнаха да я посещават делегации от различни държави, една от тях беше от столицата на Литва, Вилнюс. Две години по-късно хора от тази делегация ни се обадиха и разказаха, че вече са разкрили 16 такива научни детски градини. Както виждате, не е никак трудно. Това може да стане и тук, в Българи. Просто е нужно в образователната стратегия да се включи концепцията за обучение в тази насока да започва от ранна детска възраст. Има и още едно задължително условие за високотехнологична трансформация и това е да се осигури постоянен поток от инвестиции в стартъпи, за да може създаденото от науката да навлиза в практиката и бизнеса.

- Какво би могло да е потенциалното въздействие върху бъдещето на България на официално открития днес високотехнологичен център INSAIT?

- На първо място този институт е създаден да насърчава икономическия растеж чрез образование. Важно е този институт да поддържа високоекспертен капацитет, който работи тук, на територията на страната. Това е един от сигурните начини за справяне с проблема с „изтичането на мозъци“. Друг изключително полезен ефект с бъдещ потенциал е, че подобни научни структури привличат големи компании да създават собствени центрове за научно-развойна дейност. Отново мога да дам пример с Израел, където вече има около 400 такива центрове. Това означава, че всяка голяма компания от глобалната ИТ екосистема има свой такъв център, който пък разчита на кадровия потенциал на страната и едновременно създава работни места, но и достатъчно добри условия тези кадри да не напускат родината си. В момента около 10% от активната трудова сила на Израел е в ИТ сектора. Действащите научно-технически компании са около 10 000 и съвкупността от всичко изброено до тук е допринесла за вдигането на БВП на страната с около 2,3% само през миналата година. Отново обръщам внимание на това, че ключовата роля в този процес е на държавата и на правителството. Те трябва да осигуряват подкрепа за високотехнологични стартъпи, които пък създават работни места за млади специалисти и по този начин задържат силата на младите умове в страната.

 - Вие получавате Нобелова награда за откритието си за квазикристалите. Помните ли как и кога решихте да се посветите на науката? И защо сред всички други ваши научни постижения точно това ви донесе Нобел?

- Запалих се по науката още като дете. Когато бях на 7 години моят дядо ми подари лупа за рожденния ми ден. Това се превърна за мен в откриване на един напълно нов свят. Прекарвах дни наред, изследвайки всякакви дребни детайли навсякъде около мен с лупата в ръка. Всичко тръгна оттам. Този интерес към невидимите с невъоръжено око неща продължи и в училище. Спомням си например как няколко пъти молех учителката ми по природни науки да донесе микроскоп в клас, за да разглеждаме под него различни обекти, но това така и не се случи. Ето ви пример за лош учител. Колкото до откритието на квазикристалите, то просто бе много високо оценено от другите, получих много други награди за него освен Нобел.

- Каква е вашата дефиниция за успех днес?

- Успехът като цяло е нещо, с което можеш да се гордееш. Аз се гордея с моето семейство. Имам 4 деца, 12 внука и съпруга. Аз съм щастлив с тях и те са щастливи с мен. Това е най-голямата ми гордост. А що се отнася до успеха в науката, то това означава да имаш истински смислен принос за развитието на науката. Успехът в науката е да напредваш стъпка по стъпка, докато стигнеш до наистина нещо, което променя изцяло съществувалата до момента парадигма. Има открития, които не можеш да ги сложиш на масата за вечеря, но са от изключителна важност за науката и човечеството. Като например Теорията за разширяването на Вселената.

Ирина Велева

Очаквайте утре интервю специално за Мениджър Нюз с носителката на наградата Тюринг (Нобел еквивалент за компютърни науки), проф. Шафи Голдвасер!