Кой спечели първия дебат от новата поредица на "Мениджър"

Два отбора кръстосаха противоположни тези и аргументи по темата "Трябва ли да се страхуваме от роботите" в първия дебат от новия формат на Мениджър "Точка на кипене". Фокусът на дебата не са научно-фантастични филми и роботите от романите на Айзък Азимов, а автоматизацията и приложението на изкуствения интелект. Когато говорим за роботи имаме предвид софтуерни и хардуерни продукти или машини, обучени да извършват серия от дейности автоматично. Това включва както роботи със, така и без изкуствен интелект, който позволява вземането на самостоятелни решения в определени параметри. С тези роботи се автоматизират редица работни процеси на база правила и набор от решения – т. нар автоматизация.

Дебатът бе предшестван от анкета, проведена на сайта Manager.bg през последната седмица, които, в началото на дебата показаха, че 65,1% от гласувалите смятат, че не трябва да се страхуваме от роботите, докато 34,9% бяха на мнение, че имаме причина да се притесняваме от навлизането на роботите в нашето ежедневие.

„Какво означава страхът? При човекът и животните страхът е  инстинктивна реакция при потенциална опасност. Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции, които се активират от явление или обект, които се тълкуват като заплашителни. Страхът по своята същност има защитна функция. Трябва ли да се страхуваме от роботите? Отговорът е „ДА“. Хората са оцелявали именно заради това, че страхът е бил естественият им предпазен механизъм. Чрез анализ ние винаги поставяме нещата под съмнение и изпитание. Когато се появи неочаквана ситуация ние първо опитваме да разберем какви позитиви и негативи носи тя. Това всъщност е функцията на страха, чрез която ние подлагаме нещата на проучване. Прочуване на неизвестното, на новото и на това, което предстои“. С тези думи започна участието си Марияна Филипова от отбора,  защитавал тезата, че трябва да се страхуваме от роботите. Тя се занимава с иновативни образователни решения и е основател на STEALM Academy, съдия е на световното първенство по дебати на английски език, а учениците ѝ са двукратни световни шампиони, класирани за почетния дебат на победителите в Университета Йейл в САЩ.

[[{"fid":"371825","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1366,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

По думите й роботите са заплаха за хората, тъй като те могат да отнемат работните им места.

„Технологичното развитие не е благоприятно за всички, като това се базира на много прочувания. В ИТ сектора в България работят 38 хил. души. Установено е, че технологичната революция всъщност представлява едно доброжелание за хората, които са на високо технологично ниво, а не на средно и ниско“, добави тя.

„Трябва ли да се страхуваме от нещо, което приемаме като поредната нормална стъпка в еволюцията на човечеството, на технологията и на бизнеса. Това е като да зададем въпроса трябва ли да се страхуваме от лъвове като знаем, че са в саваната. Преди роботите е дошло електричеството, довело със себе си една индустриална революция. След това са дошли двигателите със вътрешно горене, довели до същото. След това идват и компютрите, които също предизвикаха паника, но доведоха до революцията, в която се намираме в момента. Да се страхуваме от роботите означава да не реагираме на време, защото ние имаме лукса да живеем освен в капиталистическо, то може би най-демократично и социално отговорно общество в историята на човечеството“, заяви Красимир Кръстев, от отбора, защитаващ тезата, че НЕ трябва да се страхуваме от роботите. Кръстев е основател и управител на RPA Consulting с над 10-годишен опит в корпоративния мениджмънт и управлението на проекти в публичния и частния сектор.

По думите му ако гледаме на тази технология като на нещо, от което да се страхуваме и на което да се противопоставяме, губим ценно време и ресурси, които могат да бъдат насочени към важните неща – как да подготвим бизнеса, обществото и държавата за нещо, което вече е тук. „Роботите вече са тук. Нашата отговорност е да подготвим обстановката и ситуацията, така че те да бъдат най-добре приети“, добави той.

[[{"fid":"371832","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":3456,"width":2304,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Защитниците на съвместното бъдеще с роботите - Красимир Кръстев /вляво/ и Филип Генов

„Загубата на едно работно място, независимо от причината или начина, по който се променя работното място, означава, че човекът трябва да се адаптира. Тази адаптация е стрес. Нормално е на човек да не му е неприятно, че се намира в стрес от това, че ще загуби работата си или заплащането си, от това, че ще бъде изместен от машина, която дори не може да се олицетвори като човешко създание“, коментира Христина Христова, специалист Човешки ресурси и съдия по дебати на местно и международно ниво, която също защитаваше позицията, че трябва да се страхуваме от роботите.

„Както знаем от пирамидата на Маслоу, човек има нужда да бъде нахранен, добре осигурен и да има всички жизнени необходимости. След това идва допълнителната сигурност, която се губи със загубата на работа, а чак на следващото ниво идва усъвършенстването и самоусъвършенстването, което евентуално бихме могли да постигнем с помощта на технологиите. Ако загубим първата и най-градивна част от това да се чувстваме щастливи, как ще продължим нататък. Проблемът не е в технологичното развитие, а в липсата на подготовка – нито емоционално, нито социално и икономически. Бизнесите не са подготвени да запазят служителите си като най-ценния си капитал.“, каза още тя.

[[{"fid":"371833","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2304,"width":3456,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

Христина Христова и Марияна Попова в отбора, който защитаваше тезата, че има защо да се страхуваме от роботите

Филип Генов, съосновател и управляващ директор на компанията за дигитална трансформация F27, ментор и инвеститор в стартиращи компании на млади предприемачи, заяви, че макар страхът да е бил част от човешката цивилизация, той никога не я е осмислял.

„Съществуванието ни се осмисля от любовта, семейството и приятелите; от нещата, които изграждаме, нещата, през които се променяме. Всичко това носи стрес. Какво повече може да донесе стрес от една любов. Това спира ли ни да обичаме или да я търсим“, коментира Генов, който е на позицията, че не трябва да се страхуваме от роботите.

По думите му ако го нямаше технологичния прогрес и днес щяхме да се страхуваме в джунглата, търчейки из тъмното и пазейки се от дивите животни.

„Само преди 100 години средностатистическия български мъж, или над 95% от популацията мъже в България, са разчитали на 11 професии. Средностатистическата българка е разчитала на 4 професии. 100 години по-късно и за мъжете и за жените изборът е от над 1000 професии. Това се дължи на технологичния прогрес. Не знаем какво ще донесе бъдещето, но знаем, че един от плодовете на цивилизацията са човешките социални системи. Преди 25 години в банките се работеше на пишещи машини и с тефтери. В момента не е така и никога не е имало повече заети банкери в професията, отколкото е имало в момента“, каза още Генов.

„Категорично мога да кажа, че нямаме стратегия за това. Нито като образование, нито към създаването на работни места под друга форма“, отговори Марияна Филипова на първия въпрос от дебата, а именно „Какви могат да бъдат стратегиите на държавата и бизнеса за създаване на нов тип работни места, свързани с процеса на автоматизация? Как би могла да се менажира кариерната промяна на човешките кадри, чиито труд ще бъде автоматизиран?“

По думите й у нас липса добре познатият механизъм за учене през целия живот (lifelong learning) и то на всички нива – като държавна политика, като регулиран процес за компаниите, които са решили да го прилагат и като заложено перо за финансиране.

„Навиците и убежденията за необходимостта за непрекъснато развитие отсъстват и от хората като цяло. Отсъства и като народопсихология“, каза още тя, като добави, че преквалификацията работи в ИТ сектора, но това не дава пълната картина.

„Какво става в един цех, в който се транжира месо и трябва всички служители да се научат да оперират с роботи и да ги програмират с изкуствен интелект. Това не е възможно на местата, където не работят много млади хора“, добави тя.

Красимир Кръстев от своя страна отговори, че целта на автоматизацията е да развърже ръцете на бизнеса и да му позволи да се развива по начина, по който иска да се развива.

[[{"fid":"371826","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1366,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

„Ако вдигнем това на скалата на държава или образователна система, технологията ни позволява да мислим повече в посока на това как можем да подобрим бъдещето.“, каза той.

„Не е задължително да мислим за роботите като за врагове, които идват да отнемат работата ни, а по-скоро като инструмент, поредната технология, която идва тук, за да ни помогне, да вършим това, което ни прави по-щастливи“, добави Кръстев.

Христина Христова репликира Кръстев, че това е гледната точка на бизнеса.

„За да бъдат преквалифицирани касиерките, които обикновено са по-възрастни, те ще трябва да се научат да работят с видео дисплей, лаптоп или компютър. Как ще накарате един човек на 50 години и повече да се преквалифицира по такъв начин, че да не се страхува от промяната? За този човек това е нещо страшно. Телефонът не е нещото, с което той е живял, както wi-fi е за децата в момента. За този човек е лесно да се усмихне на свой клиент и да го попита нещо лично. Не може технологичното развитие да отнеме чисто човешкия контакт“, отбеляза тя.

„Преди 25 години първото нещо, с което се захванахме при автоматизацията на банките, бяха касиерките. Те си тръгваха в 10 часа всеки ден, защото брояха непрекъснато банкноти и описваха в едни тефтери. Благодарение на нашата работа те започнаха да си тръгват първо в 7, после в 6 и сега в 5 часа. Сега те прекарват повече време със семействата си“, отговори Филип Генов.

По думите му автоматизацията е най-хубавото нещо специално за хората над 50 г.

„В страни с негативна демография като нашата, ние трябва да плащаме пенсии, които идват от някъде. Поради ниската раждаемост ние трябва да вдигаме производителността на труда. Ако искаме по-достоен живот, трябва да създаваме стойност. Хората, които не можем да създадем, ще се компенсират от автоматизацията. Това касае точно най-уязвимите социални групи.“, каза Генов.

Според него България няма нужда от специфична единична стратегия за роботизация, тъй като на сайта на Европейската комисия има над 700 позиции за доброволни консултанти, които искат да споделят притеснения и съмнения в сферата на технологичния прогрес.

„Ако роботите навлязат с голяма сила и започнат да вършат повече работа и да бъдат по-продуктивни за сметка на хора, на които ще спрат да им се плащат здравни осигуровки, пенсионни осигуровки и данъци, идват следващите въпроси. Как хората ще внасят тези осигуровки и какво можем да очакваме – подобряване на здравеопазването или нисък достъп до такова? Накъде ще тръгнем като икономика, когато внасянето на средства към държавата намалее?“, коментира Марияна Филипова по въпроса „Как ще се промени социалната  система на държавата в следствие на автоматизацията?“

Филип Генов отговори, че увеличаването на ефективността води да ръст на продажбите, а то до увеличаване на доходите и генериране на повече данъци. „Трябва да стимулираме индустриите с увеличаване на добавената стойност.“, добави той.

Христина Христова даде пример с изследване на Оксфордско училище за целия Европейски съюз, според което 56,56% от работните места са застрашени от изчезване и замяна заради автоматизацията. „Какво правим с тези хора, които ще бъдат освободени от работа или ще трябва да се преквалифицират? Готова ли е европейската социална система да се преформатира до такава степен за много кратък период от време?“, попита тя.

[[{"fid":"371827","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1366,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

По думите й автоматизацията на складовете на Amazon е довело да намаляване наполовина на заплатите на служителите, заети с работата в тези съоръжения.

От ответната страна Кръстев заяви, че социалната система на държавата би се променила от автоматизацията, по такъв начин, че приемането на промени в нормативни уредби и законодателството ще станат по-бързи, а администрацията ще стане по-бърза и по-адаптивна.

„От гледна точка на семейството, автоматизацията на социалната система означава по-ефективно менажиране в училищата, по-ефективно здравеопазване, по ефективно търсене на работа и по-ефективни административни услуги.“, каза той.

Марияна Филипова е на мнение, че творческите професии определено ще отстъпват в препоръките на родителите, ако обществото върви към високо технологично развитие и роботизация.

„Доста от професиите, на които опитва да откликва света, все още ги няма. Музикалните технолози нямат пазар тук. България няма подготвеност за роботизация. Като учител и родител ще бъда доста предпазлива в препоръката си за технологиите“, отговори Филипова на въпроса „Какво ще е мястото на хуманитарните и творческите професии в един свръх автоматизиран свят? Какъв път за кариерно развитие да посочим на децата си?“

Красимир Кръстев от своя страна заяви, че в едно автоматизирано бъдеще креативните и творческите професии са най-малко заплашени и засегнати от автоматизация. „Под 35 е общата прогноза за следващите 15 г.“, добави той.

По думите му посоката, която трябва да дадем на децата си и на хората, които тепърва се развиват, е да направят собствените си професии творчески. „Никой от нас не завършва образование, като например в банково дело, за да стои на един монитор по цял ден и да натиска две копчета. Нека накараме хората, които сега учат и търсят развитие да мислят за професиите си за начин, по който да дадат добавена стойност – на себе си, на бизнеса и на обществото. Нека да гледаме на по-голям спектър от професии като на творчески“, каза Кръстев. „Някога няма да можем да автоматизираме един архитект, режисьор или художник, или поне не с този успех, тъй като разбирането на машината никога няма да съвпада с нашето“, добави той.

Повечето родители в момента записват децата си в училища, където фокусът е върху математиката, посочи Христина Христова. „Хубаво е да си творческа личност, но въпросът е, че след обучението си човек трябва да навлезе на пазара на труда. Творческите професии не са застрашени от изчезване, но само една много малка част от тях дава възможността да се правят реални пари. Ако посъветваме моето дете да бъде творец и да рисува, не съм сигурна, че то ще се реализира. По-скоро ще го посъветвам да рисува като хоби, а да завърши някакъв вид инженерство“, каза тя. По думите й в крайна сметка родилите съветват децата си да се насочат към професии, свързани с технологиите.

Творческите професии винаги са били безпощадни за тези, които не са или гении, или не могат да се продават добре. „Това няма нищо общо с роботизацията или автоматизацията“, отбеляза на свой ред Филип Генов.

„Най-застрашените професии от автоматизация и роботизация са именно тези, свързани с технология, математика и информатика. Количеството промени ще се случи първо там“, добави Генов.

[[{"fid":"371828","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1366,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

По думите му в последните години търсенето на квалифицирани кадри в ИТ сектора напомпа много доходите там и хората естествено се насочват към него.

„Навлизането на изкуствения интелект и роботиката, съдейки от хоум офиса в момента, ще доведе до социални различия при хората. Те ще стават все по самодостатъчни и в един момент трудно сами ще взаимодействат и търсят взаимодействие с външния свят. Това ще бъде и техен избор. Ако сега не са доволни от настоящата ситуация, тогава в един момент този начин на живот ще ги отчуждава и ще ги кара сами да търсят социалната дистанция“, коментира Марияна Филипова в отговор на въпроса „Какво се случва оттук нататък? Какви са решенията, от които ще зависим в процеса на автоматизиране на много професионални задължения или дори на цели професии?“

Тя даде пример с т.нар „хикимори“ от Япония – хора, които доброволно избират да живеят сами между 4 стени. „Те работят от вкъщи, поръчват си всичко по мрежата и ходят на дигитални училища. Отказът им социален контакт е огромен.“, каза тя.

Красимир Кръстев заяви, че всеки решения, които предстои да вземем и от които зависим, са изцяло социални.

„Живеем в поколението на милениялите, което е свикнало светът да му е длъжен. Никой не ви е длъжен. Никой не е длъжен да взима социално ориентирани решения и да мисли за другите. Ние като общество го правим и искаме да вървим в тази посока. Вместо да правим грешките, които цитирате, можем да се поучим от тях.“, каза Кръстев.

„Социалните и обществените промени след индустриалната революция, за която говорихме в началото на дебата, е довело до преместването на 60 млн. европейци, на които им се налага да се преместят от селата, където са си свикнали да обработват земята, в градовете, където има фабрики. Тъй като нито една система не е подготвена за такова преселение се стигнало до това, че хората няма къде да спят, а санитарните условия са били умопомрачителни. Освен че е увеличило производителността, газовото осветление е увеличило и продължителността на работния ден, като хората са работили по 12-13 часа.“, каза Христова.

По думите й ние трябва да сме наясно с последиците от едно технологично развитие и да се страхуваме от това, че те са неясни.

Филип Генов коментира, че ако някой не иска да се промени, никой не може да го накара.

„Никога досега в човешката цивилизация хората не са имали по-дълъг живот, по-добро здравеопазване и лекарства. Ваксините за COVID се създадоха в рамките на една година благодарение на 70% автоматизирани процеси, които вършеха грубата работа. Никога в човешкото общество не е имало толкова възможности. Технологичният прогрес ги ускори, като това създава нови отговорности. Новите професии са част от тези отговорности. По-добре е да видим нещата, които ни притесняват и искаме да решим – решаваме ги и продължаваме напред. Този подход ни дава повече време да бъдем щастливи и да бъдем с други хора“, каза Генов.

Зрителският вот в края определи като победител в дебата отбора, защитаващ тезата, че Да, трябва да се страхуваме от роботите. Той финализира с 43,9% в края на словесния дуел, което означава, че е успял да промени първоначалното съотношение между нагласите, което според нашата предварителна анкета сочеше 65,1% в подкрепа на тезата, че не трябва да се страхуваме от роботите, срещу 34,9% за противоположната теза. В края на дебата обаче подкрепата за Да, трябва да се страхуваме от роботите постигна увеличение с 8,6%, с което съотношението се промени на  56,5% срещу 43,5% от гласувалите.  Именно тази промяна на съотношението определя и крайният победител по правилата на дебата.

Генерален спонсор на дебата на тема „Трябва ли да се страхуваме от роботите?“ е RPA Consulting.

Всички събития, организира екипа на МЕНИДЖЪР, се провеждат в обезопасена среда, съобразно противоепидемиологичните изисквания в страната. Участниците са обезпечени с маски за лице Type IIR - най-високото ниво на защита за медицинска маска, предоставени от ЕКСТРАПАК и индивидуални опаковки антибактериален гел за ръце Medix, осигурени от МEXON.