Владислав Горанов: Бюджет 2018 връща част от добрите процеси в икономиката

Бюджетът за 2018 г. дава възможност държавата нормално да изпълнява функциите си и връща част от добрите процеси в икономиката и към служителите в бюджетната сфера, макар и не с темповете, с които на тях им се иска и не с темповете, които са в реалния сектор. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество днес, провеждащ се на фона на многохилядния протест на КНСБ в София под надслов „Работеща България иска по-високи заплати”.

Пространството пред МС бе една от основните спирки на протеста, именно заради течащото по същото време заседание на Тристранката.

Бюджетът преразпределя създаваното от работодателите и работниците и няма как да отчита абсолютно златното сечение между желанията на отделните страни, подчерта още Горанов. Реалният сектор е този, който движи икономиката и няма как да очакваме както в някои държави се правят опити бюджетният сектор да диктува темпа на нарастване на доходите, изтъкна той. 

България се намира в относително благоприятен период за икономическия си цикъл, но за да да има увеличаване на потенциала на икономиката, трябва да бъде увеличена базата на факторите за производство, каза още Горанов. Той поясни, че е нужно подобряване на качеството на работната сила, прилагане на мерки за борба с влошаващите се демографски процеси и повишаване на ефективността, както и увеличаване на инвестициите в средства на производство, защото „в края на прогнозния период се очаква достигане или леко надминаване на потенциала за растеж на българската икономика.”

 Растежът на БВП ще е 3,9 на сто на година през прогнозния период - 2018 - 2020 г., а водещ фактор за ръста на БВП остава вътрешното търсене по линия както на потреблението, така и на инвестициите, отбеляза още финансовият министър.

Той сподели, че се очаква растежът на крайното потребление към 2020 г. да се забави, заради по-ограниченото нарастване на публичното потребление и ограничаване на положителната динамика на пазара на труда, заради неблагоприятните демографски тенденции.

Ето и още няколко важни цифри и прогнози, посочени от финансовия министър по време на заседанието на Тристранния съвет:

- Нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,2 на сто с тенденция в края на периода да достигне до 5,6 на сто.

- Средногодишната инфлацията през 2018 г. ще е 1,4 на сто, а инфлацията в края на годината ще достигне 1,6 на сто. По-високите стойности ще се дължат на продължаващо поскъпване при потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлацията под влияние на по-високото вътрешно търсене.

- Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да се ускори до 1,7 на сто през 2019 г. и 1,8 на сто през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и на енергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене

- Иинфлацията ще остане в "здравословните" нива между 0 и 2 процента.

- Ще има постепенен спад на съотношението на държавния дълг към БВП като през 2020 г. се очаква то да достигне около 20 на сто. 

Сред основите приоритети в бюджетните разходи за следващата година Горанов изтъкна тези в подкрепа на качеството на работната сила и в частност увеличението на възнаграждението на педагогическия персонал. При разходите за отбрана има увеличение, свързано с необходимостта от комплектоване на въоръжените сили при запазването на акцента за програмата за модернизация на въоръжените сили. Нарастват разходите и за социална политика, като е предвиден значителен ръст на разходите по бюджета на социалното министерство, каза още той