Учени от 9 държави препоръчват нова карантинна стратегия

Строги карантинни мерки за 50 дни, последвани от 30 дни на облекчен режим, e стратегия, която може да доведе до намаляване на смъртните случаи от COVID-19, като същевременно с това се гарантира някакво ниво на защита на икономиката, твърдят учени, цитирани от Си Ен Би Си.

В подкрепено от ЕС проучване, публикувано в сряда, група от изследователи от девет държави пресъздадоха симулации на различни стратегии за ограничаване на разпространението на коронавируса.

По последни данни на университета „Джонс Хопкинс“, заразените от COVID-19 в световен мащаб са близо 5 млн. като смъртните случаи са над 300 хил.

Много правителства наложиха строги карантинни мерки, за да ограничат разпространението на заразата. В последните седмици обаче започна постепенно разхлабване на тези мерки с цел възстановяване на икономическата активност, която бе парализирана от пандемията.

В този доклад учените предлагат алтернативен подход към борбата с вируса – вместо безсрочни и по-леки ограничителни мерки, авторите на доклада предлагат редуване на строги мерки с интервали на разхлабен режим и поддържане на социална дистанция. Тестването, проследяването на контактните лица и стратегиите за изолация ще бъдат в действие по всяко време.

Учените са разиграли различни сценарии при 16 страни, сред които Австралия, Мексико, Белгия, Южна Африка и Нигерия.

Първият сценарий не включва никакви мерки за ограничаване на заразата и социално дистанциране. При него във всички страни се отчита рязък скок на броя на пациентите, които се нуждаят от интензивно лечение, и надминаване на капацитета на болниците. Крайният резултат е около 7,8 млн. смъртни случая в 16-те анализирани страни, като продължителността на пандемията в повечето от тях е почти 200 дни.

Вторият сценарий е цикъл от 50 дни на ограничителни мерки, последван от 30-дневен период, в които мерките са разхлабени. Под ограничителни мерки в случая анализаторите имат предвид социално дистанциране, правила за хигиената, изолиране на заразените хора, затваряне на училищата и отмяна на големите публични събирания. Тези мерки не включват блокиране на икономическата активност на страните.

При този сценарий  репродуктивното число R – броят на хората, които един заразен може да инфектира с вируса, пада до 0,8 във всички страни. Тоест, един заразен предава вируса на по-малко от един човек. Макар че този вариант е ефективен през първите три месеца от неговото въвеждане, след първия период на разхлабване учените отново отчитат скок на пациентите, нуждаещи се от интензивно лечение, които надхвърля болничния капацитет. При тази симулация смъртните случаи са 3,5 млн., а продължителността на пандемията е 12 месеца в развитите страни и поне 18 в останалите.

Третият сценарий е вече споменатата стратегия за 50 дни на строги мерки (авторите на изследването ги наричат мерки за потискане), последвани от 30-дневен период на облекчен режим. Под строги мерки в случая се има предвид такива, които водят до бързо намаляване на броя на новите инфекции чрез редица забрани за свободното движение на хората и работата на бизнеса, комбинирани със стандартните правила за хигиена и дистанциране.

При този сценарий репродуктивното число R пада до 0,5, като във всички страни болниците успяват да се справят с притока от хора, нуждаещи се от интензивно лечение. Тъй като при този вариант повече хора ще бъдат уязвими към инфекция в края на всеки цикъл, пандемията ще бъде удължена и ще продължи повече от 18 месеца във всички страни. Смъртността обаче ще падне  рязко, като учените прогнозират малко над 130 хил. смъртни случая в 16-те държави.

Изследователите отбелязват, че отделните страни сами ще трябва да определят продължителността на интервалите на строги и облекчени мерки, за да отговорят на спецификата на епидемиологичната обстановка на тяхната територия.

Учените казват още, че най-бързият начин за елиминиране на вируса е стратегия от три поредни месеца на строги мерки, при която новите случаи на заразени падат близо до нула.