Защо смъртните случаи на заразени с COVID-19 в Италия са близо три пъти повече от тези в Китай?

Демографията, социалното поведени и по-ниският капацитет за тестване са само част от причините в Италия и Испания да се наблюдава най-голяма смъртност сред заразените с COVID-19, заявяват експерти пред Си Ен Би Си.

До момента Италия е регистрирала два пъти повече смъртни случаи в сравнение с Китай, откъдето тръгна вируса в края на 2019 г. По последни данни на университета "Джон Хопкинс", жертвите на коронавируса в Италия са 9 134, докато тези в Китай са 3 299.

Броят на смъртните случаи в Испания също задмина този на азиатската страна, като според същите данни жертвите на COVID-19 в Испания са 5 138.

Тези тревожни резултати повдигнаха редица въпроси по отношение на високата смъртност в тази европейски страни. Двама здравни експерти споделят своите теории за този феномен със Си Ен Би Си.

Бавна реакция

„Имаше голямо разпространение на вируса, преди хората да осъзнаят, че той е сред тях“, коментира ситуацията в Италия Александър Едуардс, експерт по имунология към Редингския университет.

Той обясни, че в повечето европейски страни хората са мислили, че епидемията е „проблем на друго място, далеч от тях“, като това първоначално отношение към заразата е допринесло за бързото и разпространение в страни като Италия и Испания.

За разлика от тях, Китай подходи към ситуацията по коренно различен начин. Регионът около град Ухан, откъдето тръгна заразата, бе откъснат от станалия свят в средата на януари. Пекин ще отмени частично блокадата на града в началото на Април, ако не бъдат регистрирани нови случаи на заразени в рамките на няколко дни.

Като погледнем назад във времето, изглежда, че екстремните мерки, предприети от Пекин, са имали позитивен ефект. Макар че решението да бъдат сложени под карантина 11 млн. души изглеждаше драстично през януари, на фона на масовите карантинни мерки по света днес то изглежда толкова странно.

Италия прие първите си ограничителни мерки в края на февруари, когато бяха блокирани 11 провинции в северната част на страната, докато общонационалната карантина  бе обявена на 9 март. „Реакцията на Италия просто закъсня“, казва Едуардс пред Си Ен Би Си.

Капацитет за тестване

Нивото на смъртност е директно свързано с мащаба на проведените тестове за вируса, казва Майкъл Тилдсли, епидемиолог от университета в Уаруик.

Според него колкото повече хора са тествани, толкова по-адекватни могат да бъдат мерките, предприети от местните власти.

В резултат на провеждането на масово и бързо тестване, както се случва в Китай, броят на смъртните случаи остава на по-ниски нива от тези, които се наблюдават в страните, където се тестват само граждани, демонстриращи симптоми на заболяване.

Едуардс добавя, че в Китай хората с COVID-19 са били идентифицирани бързо и изолирани в рамките на здравната система, а не по домовете си, каквато е ситуацията в Италия.

Население

„В Италия имаше комбинация от много рискови фактори“, казва Едуардс, като пояснява, че в европейската страна първо са били засегнати по-възрастните.

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) има второто най-застаряло население в света, след Япония, а хората на възраст над 60 години са смятани за най-рисковата група при заразяване с COVID-19.

„Всяка неделя младите италианци ходят при своите баба и дядо, целуват ги по бузата, отиват на църква и обядват заедно“, казва Едуард, добавяйки, че именно този тип контакт с възрастните е допринесъл за бързото разпространение на вируса в страната.

Макар че средната възраст на населението на Испания не е сред най-високите в света, страната има сходна семейна култура на италианската, което кара експертите да смятат, че именно честите срещи между младите и по-възрастните са един от основите фактори за високата смъртност в двете страни.

„Донякъде става въпрос за културни норми“, казва Тилдсли, като добавя, че мерките в Китай са били по-успешни, защото китайците са спазвали по-стриктно ограничителните мерки.

Друга теория е, че разликата смъртността се дължи на типът медикаменти, използвани в Европа и Китай, но Едуардс смята, че тук не става въпрос за съревнование от типа „източна срещу западна“ медицина, а за демографски и социални фактори.