Костенурките в България – на прага нa изчезването

Интензивното земеделие е една от причините сухоземните костенурки днес почти да не се срещат в Тракийската низина, а числеността им в останалата част на страната да е силно намаляла, пише Obekti.bg. 

„Който иде от север, ще се зачуди на многобройните костенурки с много изпъкнал щит, които на север от Балкана по-рядко се срещат, обаче в Тракия са съвсем обикновено явление", пише при една от обиколките си из България чешкият историк Константин Иречек. Днес, 120 години по-късно, вероятността да срещнете костенурка ще е много малка. Причини за това са бракониерство, унищожаване на местообитанията, прегазване по пътищата, пресушаване на водоеми и др.

У нас се срещат 4 от 5-те вида костенурки в Европа – два сухоземни и два сладководни. Като съвсем случайни гости, две морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) преминават през Босфора и Дарданелите и навлизат в Черно море, а единични екземпляри са улавяни и край българския бряг. Червенобузата костенурка пък е изкуствено разселена на някои места, пусната на свобода от терариуми. Но вероятно този вид не се размножава в България.

По сушата тежко се разхождат шипоопашатата и шипобедрената костенурка. На пръв поглед те си приличат много, но ако ги разгледаме по-добре, ще отбележим някои разлики. Както показва името, шипоопашатата има опашка, която завършва с рогов шип. При шипобедрената опашката е по-къса и без шип, но отстрани на краката има две добре забележими конусовидни рогови шипчета.

Различия има и в черупките. Научете повече за тях от страницата на Obekti.bg.