Зеленият преход може да струва до 173 трлн. долара

Правителствата и бизнесите ще трябва да инвестират най-малко 92 трлн. долара до 2050 г., за да намалят въглеродните емисии достатъчно, че да предотвратят най-лошите последици от климатичните промени, сочи прогноза на Блумбърг.

От Блумбърг посочват, че 30 години са кратък срок за постигане на нужната мащабна трансформация, която да ограничи ръст на глобалните температури. Инвестициите в инфраструктура, необходима за енергийния преход, трябва да нараснат до между 3,1 и 5,8 трлн. долара годишно до 2050 г. Според изчисленията на медията през 2020 г. тези инвестиции са били 2020 г. Това означава, че цената на прехода в крайна сметка може да бъде и по-скъпа и да достигне цели 173 трлн. долара, което е 8 пъти повече от брутният вътрешен продукт на САЩ за 2019 г.

Тези разходи биха помогнали за ограничаване на ръста на глобалните температури до 1,75 градуса по Целзий спрямо периода преди индустриализацията. В момента ръстът на световните температури е 1,2 градуса по Целзий над тези нива. Ако не бъдат предприети нужните действия, природните бедствия като наводненията, горещите вълни и горските пожари ще станат все по чести и опасни.

Големи надежди се възлагат на засилването на ролята на електрическата енергия, като очакванията са около три четвърти от потенциалния спад на въглеродните емисии да се дължи именно на електрификацията и на повишена употреба на вятърна и слънчева енергия. Други 14% от въглеродните емисии могат да бъдат свалени чрез намаляването на употребата на изкопаеми горива от автомобилите, домовете и индустриите.

Като цяло производството на електроенергия трябва поне да се удвои до 2050 г. до 62,2 хил. тераватчаса, като електроенергията трябва да отговаря за около 50% от крайното потребление в сравнение с 19% в момента.

„Няма време за губене“, коментира Себ Ханбастен, главният икономист на BloombergNEF. „Ако светът иска да постигне или поне да се приближи до целта от нулеви емисии до средата на века, трябва да ускорим внедряването на нисковъглеродните решения, с които разполагаме в момента – това означава повече вятърна и слънчева енергия, повече батерии и електрически превозни средства, повече рециклиране и електрификация на промишлеността, преход към биогорива в корабоплаването и авиацията“, добави той.

Засега обаче глобалните лидери не приемат достатъчно сериозно предупрежденията. По-малко от 15% от сумата от 2,4 трлн. долара, която правителствата похарчиха за възстановяването на икономиките си след пандемията, са отишли за инвестиции в чиста енергия, става ясно от доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ). От организацията посочват, че тази сума е крайно недостатъчна за постигането на нулеви емисии до 2050 г.