ГЕРБ внася предложение да не се провеждат търгове за студения резерв

В понеделник ГЕРБ ще внесе предложение в Народното събрание да не се провеждат вече търгове за студен резерв. Това обявиха председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов и енергийният министър Теменужка Петкова нa брифинг в парламента. Темата бе повдигната малко преди това от лидера на НФСБ и зам.-председател на парламента Валери Симеонов, който обясни, че има съмнения за злоупотреби с парите, давани от държавата за поддържане на студен резерв на частни ТЕЦ-Варна, собственик в който е и Ахмед Доган, а това е и един от поводите за упреците за връзки на властта с почетният председател на ДПС и с Делян Пеевски. Симеонов каза, че въпросът е бил обсъждан на коалиционния съвет вчера и е договорено чувствително да се намали обема на студения резерв.

Доган стана мажоритарен собственик в ТЕЦ-Варна през септември, 2018-та година като придоби 70% от  компанията "Сигда". Тя пък бе собственост на семейството на бившия министър на транспорта в кабинета "Орешарски", Данаил Папазов. През 2017-та година "Сигда" купува ТЕЦ-Варна от тогавашния собственик, чешката компания CEZ, която вече беше дала заявка, че иска да излезе от България.

След влизането на Доган в "Сигда", останалите 30% от компанията продължиха да се държат от  двете деца на министъра на транспорта в кабинета "Орешарски" Данаил Папазов - Станислав и Ивелина Папазови, които имат съответно 16% и 14%.

ТЕЦ-Варна беше спряла работа още през 2015-та година, тъй като CEZ я считаше за икономически нежизнеспособна и генерираща само загуби. Новите собственици обаче възобновиха дейността й именно поради факта, че централата беше избрана за предоставянето на студен резерв.

По думите на Николов, управляващите ще се възползват от отворения законопроект за Закона за местното самоуправление и местната администрация и ще предложат чрез него енергийните промени между първо и второ четене. Това предложение ще касае този преходен период по отношение на провеждането на пълна либерализация на пазара и ще съответства на европейските изисквания.  

"В европейските правила няма възможност да има такова пряко възлагане и пряко договаряне, всичко се прави на база на търгове и на най-добри условия, с които потенциалните кандидати ще участват в тази процедура", поясни Петкова. 

"Студеният резерв съществува в Закона за енергетиката от самото начало и той е задължителна европейска политика за сигурнност и нито една енергийна система няма как да работи нормално без да гарантира своята сигурност по отношение на снабдяването с електрическа енергия. Той трябва да бъде в рамките на най-голямата единична мощност в електроенергийната система на страната. За България тази мощност е АЕЦ "Козлодуй", най-голямата единична мощност е 1000 мегавата. Студеният резерв, който е определен със заповед на министъра на основание на закона, е до 650 мегавата средно годишно, тоест ние сме под препоръката по отношение на този Студен резерв", обясни министър Петкова.

Цената на Студения резерв е регулирана цена, и няма как Електроенергийният системен оператор, който провежда търговете за студен резерв да даде цена по-висока от тази, която е определила КЕВР, поясни още тя.

"Едно от условията на ЕК за пълната либерализация на пазара и въвеждането на механизъм за капацитет е именно трансформирането и елиминирането на тази форма на Студен резерв", отчете енергийният министър и припомни, че при последната промяна на Закона за енергетиката е записан крайния срок за пълната либерализация на пазара на едро, а именно 1 юли 2021 г.

По отношение на частната ТЕЦ "Варна", председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов поясни, че там се извъшват търгове, те се съставят с горна граница от КЕВР и това е 10 лв. Под тези 10 лв. участниците се съсетазават и това е видно и всеки може да го види. Тоест никой не е дал, не е взел и не е разпределил някакви мегавати.

Министър Петкова обясни, че едно от най-съществените неща, които стоят на дневен ред е въвеждането на механизма за капацитет на база на европейските регламенти.

"Механизмът за капацитет, по който България работи, и за който в момента преговаряме с ЕК е така наречения "Пазарен механизъм за капацитет", тоест ние ще подпомагаме определени производители на електрическа енергия, затова те да произвеждат електрическа енергия, и от една страна да гарантират ликвидност на пазара, от друга - да гарантират енергийната ни сигурност", каза още енергийният министър.