Брюксел иска: Да събираме по-добре данъци, стабилност в банковия сектор и лесен достъп до здравеопазването

Четири специфични препоръки към България за 2019 г., отправи Европейската комисия в годишния си доклад за икономически препоръки към страните в ЕС.

Първата от тях - българското правителство трябва да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватна оценка на активите на банките, включително и за включително банкови обезпечения. ЕК настоява също така да бъде осигурен надзор чрез прилагане на рамката за борба с изпирането на пари. Както и укрепване на небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на надзора, основан на риска. Критика има по отношение на автомобилните застраховки, като е отчетено, че е необходимо насърчаване на стабилността на автомобилния застрахователен сектор чрез справяне с пазарните предизвикателства и оставащите структурните слабости.

ОТ ЕК посочват също така, че има необходимост от подобряване на събирането на данъци в сектори като горивата и данъците върху доходите. „Трябва да се подобри корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемане и въвеждане в действие на новите изисквания на европейското законодателство”, подчертават от Еврокомисията.

Третата препоръка е по отношение на икономическата политика и е свързана с инвестициите. Брюксел посочва, че страната ни трябва да се фокусира върху научните изследвания и иновациите, транспорта, особено върху неговата устойчивост, управлението на водните източници, отпадъците, енергийна инфраструктура и енергийна ефективност, като се вземат предвид регионалните различия.

Четвъртата препоръка се отнася за пазара на труда. Еврокомисията настоява за подобряване на качеството, значението на пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението, особено за ромите и другите групи в неравностойно положение. „Разглеждане на социалното включване чрез подобряване на достъпа до интегрирани услуги за заетост и социални услуги и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Подобряване на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на заплащането на джоба и справяне с недостига на здравни специалисти”, се изтъква в доклада за България.

Докладът за ЕС

Въпреки по-неблагоприятните условия и световната несигурност, европейската икономика бележи растеж седма поредна година и се очаква през 2020 г. това да продължи, като ръст бележат икономиките на всички държави в ЕС. Броят на заетите хора е на рекордно високо равнище, а безработицата - на рекордно ниско. Запазват се значителните разлики между отделните държави, региони и групи от населението. Комисията призовава държавите да повишават напредъка, постигнат през последните години. Ефективните реформи, придружени от целенасочени инвестиционни стратегии и отговорни фискални политики, продължават да насочват умело обновяването на европейската икономика, се посочва в съобщението на ЕК.

Днешните препоръки дават насоки на държавите да отговорят по подходящ начин на съществуващите и новите икономически и социални предизвикателства, и да изпълнят основните цели на политиката, които споделят. Съдържанието на препоръките отразява общите цели, определени в годишния обзор на растежа за 2019 г. и в препоръката за икономическата политика за еврозоната от ноември миналата година. Препоръките се основават на подробната оценка на докладите за отделните държави от февруари, и на оценката на националните програми, представени през април.

Забавянето на икономическия растеж в световен мащаб повишава необходимостта от продължаване на структурните реформи, като се даде предимство на онези, насочени към постигането на устойчив и приобщаващ растеж. Държавите в ЕС следва да постигнат напредък в социалното сближаване. Държавите от еврозоната следва да пристъпят към по-симетрично възстановяване на баланса и да продължат усилията за укрепване на единния пазар и задълбочаването на европейския икономически и паричен съюз, пише в съобщението.

Препоръките включват повишено внимание при определянето на нуждите от инвестиции на национално равнище и подреждането им по цели, както и взимането предвид на регионалните и териториалните различия. Откакто постоянните икономически оценки, т. нар. "европейски семестър", се прилагат от 2011 г., държавите в ЕС са постигнали поне известен напредък по изпълнението на над две трети от препоръките, отчита ЕК.

Най-голям напредък е постигнат в областта на финансовите услуги и политиките по заетостта, докато препоръките за разширяване на данъчната основа и в областта на здравеопазването и съревнованието при услугите се изпълняват много по-слабо. Запазват се икономическите и социалните предизвикателства от влошаване на перспективите. По-решителното прилагане на реформите във всички области е жизненоважно за подобряването на устойчивостта на икономиките на ЕС, се посочва в доклада.

Преодоляването на макроикономическите дисбаланси напредва, но са необходими допълнителни действия в областта на политиката. Някои държави продължават да отчитат частен и бюджетен дълг на рекордно високи равнища, което ограничава възможностите за действие за преодоляване на отрицателните последици. В други държави се наблюдават признаци на възможно "прегряване" на икономиката, свързано с динамичното нарастване на цените на жилищата и повишаването на разходите за труд за единица продукция. Всички държави в ЕС се нуждаят от допълнителни мерки за повишаване на производителността, увеличаване на инвестициите и насърчаване на възможностите за икономически растеж, посочва комисията.

В съобщението на ЕК се посочва също, че България е сред страните, които трябва продължат корекциите на макроикономическите дисбаланси.  През февруари Комисията установи наличието на дисбаланси в 13 държави членки (България, Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Португалия, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция), като в три от тях дисбалансите са прекомерни (Гърция, Италия и Кипър). Както в предходни години тези дисбаланси подлежат на постоянен специален мониторинг в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси.

Комисията предприе мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Тя препоръчва процедурата при прекомерен дефицит да бъде прекратена за Испания. След като Съветът на ЕС вземе решение за това, всички процедури за прекомерен дефицит, започнати по време на икономическата криза, ще бъдат приключени. През 2011 г. мерките по Пакта се прилагаха за 24 държави в ЕС, отбелязва ЕК.

Комисията прие доклади за Белгия, Италия, Кипър и Франция, в които оценява доколко тези държави спазват изискванията за дефицита и дълга по договора за ЕС. За Италия в доклада се заключава, че предприемането на процедура за прекомерен дефицит въз основа на дълга е оправдано.

Унгария е в процедура при значително отклонение от 2018 г., а Румъния - от 2017 година. Комисията отправи днес предупреждение към Унгария и Румъния, че през 2018 г. е отчетено значително отклонение, и предлага на Съвета на ЕС да препоръча на тези две държави да въведат съответните мерки.

Комисията прие също третия доклад за Гърция по задълбоченото наблюдение, въведено след приключването действията по Европейския механизъм за стабилност. В доклада се отбелязва, че от август 2018 г. Гърция е предприела разумни мерки, но отчита, че изпълнението на реформата се е забавило в последните месеци и че съгласуваността на някои мерки с ангажиментите, поети пред европейските партньори, не е сигурна и излага на опасност постигането на договорените фискални цели.