ЕК вижда предизвикателства за върховенството на закона и медийната свобода в България

Европейската комисия представи днес първия доклад за върховенството на закона в ЕС по въведения нов хоризонтален механизъм за наблюдение, който вече е в сила за всички членки на ЕС. Докладът включва данни за всяка държава от общността и обхваща положителните и отрицателните събития в ЕС, се посочва в съобщението на комисията, цитирано от БТА.

Много държави имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но в същото време в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област, гласи един от изводите на общия преглед. Отчитат се съответните промени, произтичащи от извънредните мерки заради пандемията от COVID-19. Докладът обхваща четири основни посоки, силно свързани с върховенството на закона - националните правосъдни системи, законодателството за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите, други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за ефективна система на демократично управление.

В общия доклад коментарът за нашата страна е, че съществуват предизвикателства пред работата на съдебната система и на медиите. Един от дадените примери е липсата на прозрачност за собствеността на медиите, за което комисията изразява загриженост. Отчита се нужда от повече средства за работата на институциите, заети с медийната среда. Уточнява се, че сходни наблюдения комисията има за Гърция, Люксембург, Румъния и Словения.

В доклада се констатира, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално. Мнозина български журналисти твърдят, че политическата намеса в работата на медиите е "нещо обичайно", се посочва в доклада. По повод сигурността на журналистите са дадени насоки към докладите за няколко държави, сред които и България, на фона на обобщението, че в някои страни медийните служители са изправени пред сериозни заплахи, физически и онлайн, заради своята работа. Добавя се, че журналисти биват преследвани по съдебен път, заплашвани, осмивани. Сред примерите тук попадат случаи от Хърватия, Унгария, Словения и Испания.
ЕК отчита също така, че у нас, както и в Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Литва, Румъния и Словакия, са приети стратегии за противодействие на корупцията. Но и настоява, че е необходимо ефективно прилагане на тези документи и следене на напредъка. За България остават сериозни предизвикателства пред изграждането на образ на антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни. Комисията изразява и очакване за последователни окончателни присъди за корупция на високо равнище.

В същото време ЕК дава примери с България, Ирландия, Гърция, Малта, Чехия, Полша и Португалия, като страни с мерки за предотвратяване на корупцията. Комисията отбелязва нуждата от прилагането на мерките, включително с наказания при нарушения, свързани с подаване на неверни имуществени данни, лобизъм и конфликт на интереси.

Брюксел обръща специално внимание обаче, че у нас не са приключили законодателните процедури, свързани с ефективната отчетност на главния прокурор. Допълва се, че остават нерешени въпросите, породили тревога при съставянето на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат.

Що се отнася до борбата с корупцията, доклада на ЕК установява, че пред страната ни стоят важни предизвикателства, преди тя да постигне сериозна репутация за безпристрастност, обективност и независимост на съдебните органи. В доклада обръщат внимание на „Апартамент гейт“ и становището на КПКОНПИ, според което замесените в скандала не са в ситуация на конфликт на интереси.

В доклада се обръща внимание и на законодателните инициативи за ограничаване на работата на неправителствените организации с чуждестранно финансиране.

Предстои докладът да бъде обсъден в Европейския парламент и Съвета, след което еврокомисар Дидие Рейндерс ще тръгне ще тръгне на обиколка из страните членки.

После правосъдните министри от всички държави ще започнат съвместно разглеждане на заключенията на комисията, което ще бъде по азбучен ред.

Целта на новия доклад е да се обогатят съществуващите възможности на ЕС с нов лост за предотвратяване и да се предизвика дебати изграждане на култура на върховенство на закона. Докладът следва да помогне на всички държави да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.

Констатациите в доклада относно върховенството на закона в държавите членки са следните:

Съдебна власт

Според цялостният доклад някои държави от ЕС предприемат реформи за укрепване на независимостта на съдебната власт и намаляват на влиянието на изпълнителната или законодателната власт. Това включва и държави, в които независимостта на съдебната власт обичайно се възприема за голяма или дори много голяма. Специфичните за отделните държави оценки показват, че независимостта на съдебната власт продължава да буди притеснения в някои страни, довели до наказателни процедури или до процедури по член 7 от договора за ЕС. Осигуряване на подготвеността на правосъдните системи за цифровата ера също представлява предизвикателство за целия ЕС, а настоящата пандемия дава допълнителен тласък за ускоряване на необходимите реформи, свързани с цифровизацията.

Борба с корупцията

Няколко държави са приели всеобхватни стратегии за борба с корупцията, докато други са в процес на изготвяне на такива стратегии. Ефективното им прилагане и наблюдението остават от ключово значение, за да се постигне напредък. Много държави са предприели или предвиждат предприемането на мерки за укрепване на законодателството за предотвратяване на корупцията и по въпросите, свързани с почтеността, а някои държави са приели мерки за укрепване на законите за борба с корупцията. Ефективността на наказателните разследвания, наказателното преследване и постановяването на присъди по дела за корупция, включително по високите етажи на властта, все още е проблем в няколко държави.

Свобода и плурализъм на медиите

Гражданите на ЕС се радват на високи стандарти за свобода и плурализъм на медиите. Особено по време на пандемията медиите доказаха, че имат важна роля в борбата с дезинформацията. В доклада се изразяват притеснения за ефективността и наличието на подходящи ресурси, както и за опасностите от политизиране на медийните служби в някои държави. В оценките на някои държави са отбелязани случаи, в които са изразени сериозни притеснения по повод на политическия натиск върху медиите. В някои държави журналисти и други медийни работници са обект на заплахи и нападения, свързани с дейноста им, въпреки че някои държави са разработили действия и са създали структури и мерки в подкрепа и защита на журналистите.

Взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите

Принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите стои в основата на върховенството на закона, за да може властническите правомощия, упражнявани от всеки държавен орган, да подлежат на демократичен надзор. В някои държави са започнати конституционни реформи за укрепване на механизмите за взаимосвързаност и взаимоограничаване на институциите. Множество държави са въвели системни политики за приобщаване на заинтересованите страни и за това структурните реформи да бъдат резултат от широки обществени обсъждания.

Докладът показва, че прекомерното прибягване до приемането на законодателство по ускорена процедура и на извънредно законодателство може да породи притеснения за върховенството на закона. В целия ЕС гражданското общество остава ключов фактор за защитата на върховенството на закона и в повечето държави съществува благоприятна среда за гражданското общество. Съществуват примери за гражданско общество, изправено пред сериозни предизвикателства в някои държави заради закони, ограничаващи достъпа до чуждестранно финансиране, или кампании за оклеветяване.

Извънредни мерки заради пандемията

Пандемията все още не е отминала и в някои държави все още се прилагат извънредни мерки или извънредно положение. В доклада се посочват част от въпросите, повдигнати в рамките на националните дебати и правната и политическата реакция на кризата. Например промяната или спирането на действието на обичайните национални механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на властите може да постави особени предизвикателства пред върховенството на закона. Има няколко добри примера, при които решенията на националните съдилища или участието на омбудсмана са оказали положително въздействие върху предприетите извънредни мерки. Комисията заявява, че ще продължи да следи въпроса до постепенното премахване на извънредните мерки.