ЕК залага принудителна продажба на бизнес в новия регламент за онлайн платформите

Високи глоби и дори принудително продаване на част от бизнеса, когато това е в интерес на потребителите - това са заложените санкции в обявените от ЕК късно следобед днес нови правила за дейността на технологичните платформи. Основният фокус в пакета предложени мерки е върху отношенията между институциите и водещите глобални играчи като американските компании Google, Facebook, Apple и Amazon.

Новите задължения, които този тип компании трябва да спазват, са да премахват незаконно съдържание, както и да се подчиняват на списък с норми, които ще им пречат да злоупотребяват с господстващото си пазарно положение. Например те няма да имат право да използват данни, придобити от техни бизнес клиенти, за да се конкурират с тях. Предвижда се забрана за нелоялните условия, налагани от платформите при действащите европейски правила, приети в началото на века. Платформите може да послужат за разпространение на незаконно съдържание, или за онлайн продажба на незаконни стоки и услуги, отбелязва комисията. Според ЕК големите онлайн пространства за обмен на информация и търговия застрашават потребителските права, информационните потоци и участието на обществеността. От Брюксел въвеждат и ясна дефиниция за големи онлайн пространства като поясняват, че платформи, които достигат до повече от 10 на сто от потребителите в ЕС са системни и поемат не само задължения да наблюдават опасностите, но и да се подчиняват на нов надзор, пояснява ЕК.

Регламентът предвижда  още големите платформи да бъдат задължени да предотвратяват злоупотреба с техните мрежи, да въведат мерки за прозрачност, включително за рекламата и използваните алгоритми за препоръчване на съдържание, да осигурят възможности за външни проверки на събираните данни, както и за проследяване на продавачите. 
Комисията предлага също уеднаквяване на правилата за определяне и забрана на нелоялните търговски действия онлайн, и въвеждане на пазарни разследвания. Тези промени ще засягат големите електронни доставчици на услуги, например търсачки, социални мрежи или посреднически онлайн услуги. Предвижда се също така да бъде забранено да се ограничават възможностите на потребителите да премахнат софтуер от своите електронни устройства, както и да бъде повишен достъпът на външни разработчици до разпространението на приложения.
ЕК предлага да глобява нарушителите с до 10 на сто от световния им оборот. При повторно нарушение глобите може да включват и задължението за продажба на някои от засегнатите дружества. Европейският парламент и Съветът на ЕС ще обсъдят предложенията. Ако няма възражения, промените ще влязат в сила, се отбелязва в съобщението на комисията.

„Две са основните насоки – първо, ние, като потребители, трябва да имаме достатъчно широк набор от сигурни продукти онлайн и второ – компаниите, опериращи в Европа да могат свободно и справедливо да се конкурират онлайн, както и офлайн“, каза Маргарет Вестагер, еврокомисарят, която инициира въвеждането на промените.

„Европа за пореден път има водеща роля в света, като първа въвежда така необходими регулации за технологичните компании“, коментира Томас Вине, партньор в адвокатската кантора Clifford Chance, базирана в Брюксел. Той отбеляза, че към момента практиката е антимонополните дела в ЕС да се проточват прекалено дълго.

Великобритания, която напусна ЕС, също става страна по двата нови регламента – за дигиталните услуги и за дигиталните пазари.

В САЩ и в Южна Корея наскоро започнаха дела по обвинения в злоупотреба с пазарно положение срещу Facebook и Google. В едно от делото американското Министерство на търговията иска да принуди Facebook да продаде своите дъщерни компании Instagram и WhatsApp, за да разбие концентрацията на пазар.

По-рано днес Ню Йорк Таймс писа, че въпросните американски технологични гиганти са увеличили многократно своите разходи за лобистки групи през последната една година, но че тези инвестиции не са имали чувствителен ефект.